С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 16 авг 2019, 12:25, 4527 прочитания

Сателитите на Илън Мъск

Сателитите в ниска и много ниска орбита са нова възможност, която има потенциала да преобърне целия комуникационен сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • В края на май SpaceX изстреля 60 сателита от Starlink – най-мащабната спътникова система за бърз пренос на данни.
  • Това бяха първите от общо 12 хил. планирани изкуствени спътника, които трябва да бъдат изстреляни в ниска и много ниска орбита до 2027 г.
  • Илън Мъск не е единственият с амбиции в сектора, но за момента компанията му е своебразен лидер на този пазар.
Мъск твърди, че тази инвестиция може да носи между 30 и 50 млрд. долара годишно след завършването й през 2027 г.
След като Нийл Армстронг направи първата си стъпка на Луната през 1969 г., интересът към мисиите в Космоса рязко спадна. Петдесет години по-късно вниманието е насочено отново към небето – сателитите в ниска и много ниска орбита са нова възможност, която има потенциала да преобърне целия комуникационен сектор. Илън Мъск предизвика фурор през 2018 г., когато изпрати личния си автомобил Теsla като единствен товар на ракетата Falcon Heavy в орбита в посока Марс. В края на май тази година милиардерът и основател на аерокосмическата корпорация Space X изведе едновременно в орбита 60 малки комуникационни сателита, част от проекта Starlink, но не получи същото внимание въпреки огромното му значение.

Това беше първата стъпка в изграждането на мрежа от изкуствени спътници, които ще могат да осигурят високоскоростен интернет навсякъде по света. Икономическият потенциал на тази инициатива е огромен – ако Мъск успее да реализира плановете си, ще успее да предложи по-евтина и достъпна алтернатива на преноса на данни, предаван по оптичен кабел. И то на места, където наземната инфраструктура отсъства или трудно може да бъде прокарана на разумна цена.


В допълнение - SpaceX е своебразният лидер на този пазар, тъй като разполага с функциониращите ракети за многократна употреба Falcon 9 Block 5. Този факт ще намали значително разходите за реализиране на проекта. Аерокосмическата корпорация прогнозира, че ще генерира около 30 млрд. долара приходи от Starlink до 2025 г. Независимо от тези обещания обаче остават съмненията дали тези мрежи от сателити ще осигурят възвращаемост на значителните първоначални инвестиции.

Визията на Мъск

Основателят на SpaceX цели за пръв път в историята да осигури истински високоскоростен сателитен интернет, който да дава достъп до мрежата навсякъде по света. Изкуствените спътници, част от проекта Starlink, ще формират мрежа, осигуряваща бърза интернет услуга на места, където полагането на оптични кабели не е икономически изгодно, като например развиващите се пазари в Африка и Централна Азия, както и отдалечени места в САЩ.



SpaceX има планове за изстрелване на близо 12 хил. спътника, чието изпращане в Космоса е одобрено от Федералната комисия по комуникациите (FCC). Те ще бъдат позиционирани не в геостационарна орбита (на около 36 хил. км от Земята), а на височина между 340 и 550 км, правейки сигнала значително по-бърз.


Забавянето на сигнала при двупосочното предаване на данни при геостационарните сателитни системи средно е около 600 милисекунди. Спътниците в по-ниски орбити би трябвало значително да скъсят това закъснение. През юли при тестовете на сателитите в ниска орбита базираната в Лондон OneWeb регистрира забавяне на сигнала от средно 32 милисекунди. Ускорението при предаването на данни от този порядък би било от съществен интерес за финансови компании и други бизнеси, които разчитат на ултрабърза връзка с борсите за търговия.

Мъск очаква да преобърне изцяло телеком пазара, същевременно гарантирайки си многомилиардни печалби. И тъй като компанията разполага с ракети за многократна употреба, нейните разходи за извеждане в орбита вероятно ще се окажат в пъти по-ниски, отколкото на конкурентите. Милиардерът визионер неведнъж е казвал, че ресурсите от проекта Starlink ще са средствата, с които той ще финансира следващата си космическа авантюра – изпращането на хора на Марс.

С парите от Starlink ще се финансира разработката на ракета за полет до Марс

С парите от Starlink ще се финансира разработката на ракета за полет до Марс

[Reuters]

Традиционно подобни проекти са финансово изтощителни за компаниите, а много от тях дори не успяват да реализират печалба. Space X смята, че завършването на проекта Starlink може да струва над 10 млрд. долара, макар Мъск да твърди, че тази инвестиция може да носи между 30 и 50 млрд. долара годишно след завършването й през 2027 г.

Инвеститорите имат право да бъдат скептични към обещанията за наистина глобално интернет покритие и очакваната трансформация на пазара на далекосъобщенията – особено предвид факта, че повечето проекти са в ранен етап на тестване. Тепърва предстои резултатите от опитите да бъдат анализирани и така да проличи дали големите играчи са способни да изпълнят обещанията. Същевременно сателитите в ниска орбита са просто "изгряващи звезди" на този пазар. Традиционни сателитни оператори като ViaSat и Eutelsat продължават да инвестират в по-мощни геостационарни спътници в партньорство с компании като Facebook и Deutsche Telekom.


Другите големи играчи

Макар SpaceX да е своеобразен лидер на този сегмент на комуникационния бизнес, Илън Мъск далеч не е единственият с амбиции в сектора. Мрежата Starlink не е единственото бизнес начинание, което се опитва да изгради система от сателити на много ниска орбита. Главният изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос е един от няколкото конкуренти, които планират да изпратят хиляди подобни устройства в ниска орбита.

В началото на юли онлайн гигантът поиска разрешение за изстрелване на 3236 сателита на различна височина - 784 ycтpoйcтвa щe бъдaт нa височина 590 ĸм, 1296 нa виcoчинa 610 ĸм и 1156 - 630 ĸм над Земята. Teзи caтeлити щe ocигypявaт интepнeт вpъзĸa в пpeдeлитe oт 56 гpaдyca ceвepнa шиpинa (пpиблизитeлнo цeнтъpa нa Шoтлaндия) дo 56 гpaдyca южнa шиpинa (в paйoнa нa Южнa Aмepиĸa). B тaзи oблacт живee нaд 95% oт нaceлeниeтo нa Зeмятa. Инициативата носи името Project Kuiper, но все още са налице редица въпросителни относно нея. Не е ясно дали Безос ще използва coбcтвeни caтeлити, нито как ще ги извежда в орбита. Възможно е сътрудничеството с компанията му за космически пътувания Blue Origin, но все още официална информация липсва.

Подобни намерения има и OneWeb, която се надява да започне да изстрелва по 30 спътника в ниска орбита всеки месец до края годината. Първата цел на европейската компания е изграждането на мрежа от 648 единици. Впоследствие тя планира да осигури пълно глобално търговско покритие през 2021 г., а частично обслужване още през следващата година. Досега OneWeb е изстреляла едва шест спътника. Сателитните оператори Inmarsat и Eutelsat са в ранен етап в разработката на подобни проекти, а китайският проект Hongyun се очаква да изгради мрежа от 156 сателита до 2022 г.

Предизвикателствата

Освен финансовите притеснения, свързани с тези инициативи, пред подобни проекти за мрежи от сателити в ниска орбита са налице и други предизвикателства. Те варират от регулацията им до риска от пренасищане на небосклона. SpaceX твърди, че 95% от спътниците от проекта Starlink ще изгорят в земната атмосфера, след като достигнат края на жизнения си цикъл.

Междувременно американската космическа система за наблюдение, предназначена за проследяване на спътници и отломки, се очаква да влезе в експлоатация през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Остава въпросът кой ще регулира сателитите в ниска и много ниска орбита, но и на него липсва кратък отговор. В известен смисъл – никой. Въпреки това обаче сателитните оператори трябва да получат разрешение за изстрелване в орбита от националните комуникационни регулатори, а всеки, който смята да продава в САЩ, трябва да се яви пред (да убеди) Федералната комисия по комуникации (FCC).

Капитал #33

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Защо тол системата закъсня с година
  • Пазарът на спортни карти у нас расте
  • Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Росен Даскалов: Планираме да излезем на борсата през април Росен Даскалов: Планираме да излезем на борсата през април

Собственикът на "Син карс индъстри" пред "Капитал"

20 фев 2020, 1386 прочитания

Fintech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето Fintech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето

Главният изпълнителен директор на "Сирма бизнес консултинг" Цветомир Досков за спирачките и стимулите пред сектора

20 фев 2020, 927 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
TAD Group ще заведе ответно дело срещу България

Американската компания-майка също е собственост на обвиняемия Иван Тодоров

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10