Частен казус може да промени практиката по изплащане на лихви за забавени щети
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Частен казус може да промени практиката по изплащане на лихви за забавени щети

Частен казус може да промени практиката по изплащане на лихви за забавени щети

Производството на ВКС засяга над 3 млн. шофьори и е резултат от промените в Кодекса за застраховането

Гергана Михайлова
3935 прочитания

© Юлия Лазарова


Върховният касационен съд (ВКС) допусна до касация дело, решението по което на практика би било от значение за над 3 милиона автомобилисти. Въпросът, който се поставя във връзка с един частен по същество казус, е свързан с момента, от който застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за материални щети по "Гражданска отговорност". Практиката е лихвите да се дължат от изтичането на 15-дневния срок след предоставянето на всички изискуеми от застрахователя документи. В новия Кодекс за застраховането обаче е записано, че в случай на забавено обезщетение лихва се дължи от момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие (от застрахования или от увреденото лице), което в някои случаи може да натрупа суми за месеци назад. Освен че ще даде насока на съдебната практика, решението на ВКС по казуса би оказало натиск и върху застрахователните компании за по-бързо обработване на искания за изплащане на обезщетения.

Ключово решение

Производството пред ВКС е по повод на допуснато касационно обжалване на решение на Софийския апелативен съд по частен спор между застраховател и потърпевш. Решението на тричленния състав на ВКС ще даде отговор на въпроса дали в случай на забавено обезщетение се дължи наказателна лихва за периода от момента на увреждането до уведомяването на застрахователя с предоставяне на всички изискуеми документи. Въпросът засяга приложението на нов текст в актуализирания Кодекс за застраховането (КЗ), който влезе в сила от 1 януари 2016 г. Той се съдържа в чл. 429 и накратко казва, че лихвите се дължат считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Откъде тръгва всичко

Конкретният казус е по полица в "Бул инс", сключена през февруари 2016 г., т.е. след влизането в сила на промените в Кодекса по застраховането(КЗ), което стана на 1 януари 2016 г. Произшествието е станало два месеца след сключването на договора - през април, а цялата окомплектовка от документи, изискани за изплащане на обезщетението от 45 хил. лв. е приета от застрахователя повече от година по-късно - на 28 април 2017 г., става ясно от материалите по делото. Впоследствие случаят е стигнал до Софийския апелативен съд, който е постановил, че лихвата за забавяне на обезщетението се дължи от 25 май 2017 г.

"Така поставеният въпрос касае приложението на норма от новия КЗ, по която липсва практика на ВКС, ето защо се налага извод, че е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация", мотивират се магистратите в определението, с което допускат за разглеждане касационната жалба.

Върховният касационен съд (ВКС) допусна до касация дело, решението по което на практика би било от значение за над 3 милиона автомобилисти. Въпросът, който се поставя във връзка с един частен по същество казус, е свързан с момента, от който застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за материални щети по "Гражданска отговорност". Практиката е лихвите да се дължат от изтичането на 15-дневния срок след предоставянето на всички изискуеми от застрахователя документи. В новия Кодекс за застраховането обаче е записано, че в случай на забавено обезщетение лихва се дължи от момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие (от застрахования или от увреденото лице), което в някои случаи може да натрупа суми за месеци назад. Освен че ще даде насока на съдебната практика, решението на ВКС по казуса би оказало натиск и върху застрахователните компании за по-бързо обработване на искания за изплащане на обезщетения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK