С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 5 сеп 2019, 12:15, 3075 прочитания

Всички срещу Johnson&Johnson

Заради участието си в подхранването на опиоидната криза в САЩ компанията беше осъдена да плати 572 млн. долара обещетение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • В края на август съдът в Оклахома постанови, че Johnson&Johnson носи отговорност за участието си в подхранването на опиоидна криза в САЩ.
  • Американската компания беше осъдена да плати 572 млн. долара обезщетение на щата Оклахома – решение, което ще обжалва.
  • След загубата на J&J в съдебната зала и други компании, обвинени в подхранване на кризата с медикаментите, преосмислят своята правна стратегия.
През 2015 г. Ричард Саклър от милиардерската фамилия, стояща зад фармацевтичния гигант Purdue Pharma, беше отстранен по дело, свързано с предполагаемото участие на неговата компания с агресивна маркетингова кампания, която подценява пристрастяващия ефект на мощното болкоуспокояващо OxyContin, в опиоидната криза в САЩ. Записът от неговото свидетелстване се появи в публичното пространство на 27 август, като предизвика възмущение заради ролята на фармацевтичната компания в нарастващата епидемия в страната. Общественият гняв обаче беше насочен към събития от предходния ден в Оклахома.

Щатският съд там постанови, че Johnson&Johnson носи отговорност за значителното си участие в подхранването на опиоидната криза в САЩ. Фармацевтичният гигант беше осъден да плати обезщетение в размер на 572 млн. долара на щата Оклахома – решение, което ще обжалва. Размерът на компенсацията е разочароващ за щата, чиито прокурори бяха поискали такова в размер на 17 млрд. долара. Съдебното решение е първото от хилядите заведени дела срещу производители на лекарства, водещи до пристрастяване, и техни дистрибутори. Същевременно Purdue Pharma се стреми към извънсъдебни споразумения – компанията е предложила между 10 и 12 млрд. долара за уреждане на случая.


Обвинението

В съдебния иск щатът Оклахома настоява, че години наред Johnson&Johnson е провеждала агресивна рекламна кампания, с която е преувеличила ефективността от болкоуспокоителните и е омаловажила риска от пристрастяване. Според съдия Тад Балкман щатът е доказал, че подвеждащият маркетинг на компанията е направил употребата на две болкоуспокояващи лекарства обществен проблем. Toй е бил още по-критичен към компанията поради факта, че в продължение на десетилетия тя е градила репутацията си като отговорен и family-friendly производител на сапун, бебешка пудра и други медикаменти.

За момента обаче инвеститорите изглеждат спокойни. Цената на акциите на Johnson&Johnson леко се повиши след новините за значително по-малката присъдена глоба. Компанията може да плати неустойката в размер на 572 млн. долара близо девет пъти само от последната си тримесечна печалба. Същевременно адвокатите на фармацевтичния гигант "обещаха да обжалват решението, ако трябва дори и пред Върховния съд".



Кризата с опиатите, която специалистите смятат за един от най-сериозните проблеми на американското здравеопазване, започва през 90-те години на миналия век. Експерти прогнозират, че ако не бъдат взети спешни мерки, от свръхдози опиати в САЩ през следващите 10 години могат да умрат около 500 хил. души. От 1999 г. до 2017 г. жертви на опиоидната криза са станали 400 хил. души, показват данните на Центъра за контрол и превенция на болестите. Главният прокурор на Оклахома Майк Хънтър заяви, че над 6000 жители на щата са починали след свръхдоза с опиоиди от 2000 г. насам, както и че хиляди страдат от пристрастяване. Съществуващият от години улеснен достъп до опиати се сочи като причина за възникването на национална епидемия от зависимости.

"Ние показахме, че J&J е в основата на тази опиоидна криза – тя е направила милиарди долари от опиоиди в над 20-годишен период. Компанията винаги е бягала от отговорност, като в същото време е твърдяла, че иска да допринесе за решаването на този проблем", коментира водещият адвокат на държавата по делото Брад Бекуърт.

Johnson & Johnson доставя близо 60% от опиатните съставки, които лекарствените компании използват за производството на опиоиди като оксикодон, твърди държавното обвинение, и агресивно стимулира с опиати лекари и пациенти, като ги рекламира като безопасни и ефективни.

От 2000 до 2011 г. членовете на търговския отдел на компанията са направили около 150 хил. посещения при лекари в Оклахома, като фокусът е бил върху тези, които предписват лекарства в по-големи обеми. Това създава съмнения и че редица доктори са участвали в неправомерното и прекомерно изписване на опиоиди, което ги прави съучастници в разрастването на опиоидната криза. Същевременно фармацевтичният гигант подчерта, че държавата не е идентифицирала нито един лекар, който е бил подведен от J&J за опасностите от опиоидите.

В изявление за случая с Оклахома главният
юрист и изпълнителен вицепрезидент на Johnson&Johnson Майкъл Улман, позовавайки се на фармацевтичното дъщерно дружество на компанията, заяви, че "Janssen не е причинил кризата с опиоиди в Оклахома и нито фактите, нито законът подкрепят този резултат". "Признаваме, че опиоидната криза е изключително сложен проблем за общественото здравеопазване и изпитваме дълбока съпричастност към всички засегнати", каза той.

Невинни до доказване на противното

Макар неопровержимите огромни мащаби на опиоидната криза, съдебното решение в делото с Johnson&Johnson e първото по такъв тип. Още през 2004 г. Purdue се споразумя с регулаторите в Западна Вирджиния относно случай с подвеждащия маркетинг на OxyContin за 10 млн. долара, без да признава вина. Оттогава почти всички подобни случаи са уреждани извънсъдебно и подробностите остават тайна.

Местни власти са завели около 2500 дела срещу фармацевтични компании с надеждата те да понесат отговорност за злоупотребата. Делото в Оклахома, започнало през май, беше първото и се очаква то да покаже как ще се развиват и други съдебни спорове. То дойде, след като щатът се споразумя с Purdue Pharma за 270 млн. долара и с Teva за 85 млн. Миналата седмица Endo International и Allergan се съгласиха да платят 15 млн., за да избегнат иск, заведен от два окръга, който щеше да бъде разгледан през октомври.

Победата на съда в Оклахома може да отвори вратите за значителни правни действия и потенциално големи финансови санкции срещу редица фармацевтични компании, които досега са ги избягвали. А последствията от тях може да се разпространят от производителите на лекарствата и суровините за тях до дистрибутори и търговци на дребно. Съмнителното в случая е, че J&J държи малък дял от крайните продажби на опиоиди в САЩ. Това е и причината присъдата на Балкман да е изненада. По време на процеса Johnson & Johnson заяви, че вината за епидемията не може справедливо да бъде възложена на "една компания с толкова скромни продажби, чиито лекарства са одобрени и стриктно регулирани от държавните и федералните агенции".

Капитал #36

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

- Ще загуби ли ГЕРБ София
- Как климатичната криза заплашва хранителната индустрия
- Валентин Златев влезе официално в хотелиерския си бизнес

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За кожата на един гайджин За кожата на един гайджин

Бившият автомагнат Карлос Гон избра да е беглец от японската правосъдна система, но животът му тепърва ще става по-сложен

17 яну 2020, 764 прочитания

Без вода няма индустрия Без вода няма индустрия

Промишленото водоснабдяване засега е осигурено на повечето места в страната, но за някои компании има притеснения

17 яну 2020, 756 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 2442 прочитания

17 яну 2020, 1631 прочитания

17 яну 2020, 1549 прочитания

17 яну 2020, 1404 прочитания

17 яну 2020, 1340 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Златните хотели на Валентин Златев

Доскорошният директор на "Лукойл" официално стана собственик на хотелиерския си бизнес и изтегли заеми за близо 240 млн. лв. за рефинансиране на задължения и нови проекти

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10