Зелена светлина за "зеленото" финансиране
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зелена светлина за "зеленото" финансиране

В бъдеще банките могат сами да заложат изисквания за "зелено финансиране" на всички свои кредитополучатели под опасността от по-високи капиталови изисквания за проекти и клиенти с лош екологичен профил

Зелена светлина за "зеленото" финансиране

Европейски норми може да повлияят върху инвестициите в екологични бизнеси

4378 прочитания

В бъдеще банките могат сами да заложат изисквания за "зелено финансиране" на всички свои кредитополучатели под опасността от по-високи капиталови изисквания за проекти и клиенти с лош екологичен профил

© Reuters


Последните 5 години са най-горещите 5 години за периода 1880 – 2018 съгласно изследванията на Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ. Този тревожен факт, комбиниран с постоянните данни за индустриално замърсяване на океаните, почвата и въздуха по всички точки на света, доведе до редица мерки на международно ниво през последните 25 години, включително подписването на Протокола от Киото (1997) и Парижкото споразумение (2015). Твърде рано е да се оценят реалните ефекти от Киото и Париж, но е безспорно, че те успяха да създадат едно ново съзнание в обществото и бизнеса за предизвикателствата на бъдещето и нуждата от устойчиво развитие на икономиката.

Началото беше дадено чрез създаването на схемата за търговия за въглеродни квоти, както и субсидирането от държавите на изкупната цена на зелената енергия от възобновяеми източници. И докато тези промени се отразиха значително както на енергийния сектор (през нуждата от закупуване на въглеродни квоти от големите замърсители), така и на развитието на зелените технологии (спомагайки за намаляването на тяхната себестойност и увеличаването на тяхната енергийна ефективност), секторът на финансовите услуги остана сравнително незасегнат от тези трансформации в икономиката.

"Зелени" облигации

"Големият взрив" дойде от обичайното място – Световната банка (първата институция, сключила формализиран договор за суап през 80-те) с първата "зелена" облигация, издадена през 2008, като по данни на Moody's тази година очакваните издадени "зелени" облигации ще надскочат 200 млрд. долара. Дефиницията на "зелена" облигация беше дадена през 2014 от Асоциацията на международните капиталови пазари с техните Принципи за зелени облигации (ПЗО) и се актуализира на годишна база. Към момента за "зелен" се счита този облигационен инструмент, при който постъпленията ще се използват изключително за частично или цялостно финансиране на нови и/или съществуващи допустими зелени проекти, които са в съответствие с изискванията на ПЗО, като основните инструменти сега варират от проектна облигация (облигация, финансираща конкретен "зелен" проект) до секюритизация на паричните потоци от множество "зелени" активи (например покривни слънчеви панели, вятърни електроцентрали).

Съгласно ПЗО основните компоненти на класифицирането на един проект като "зелен" са четири на брой. Основополагащo е разпределението на постъпленията към екологични проекти, като неизчерпателен списък на такива проекти се съдържа в самите ПЗО (например възобновяема енергия, енергийна ефективност, предотвратяване и контрол на замърсяването, чист транспорт, екологично ефективни продукти и други). С развитието на пазара на "зелено" финансиране все по-голямо значение придобива компонентът "оценка и подбор на проекти", който включва задълженията на емитента за яснота и информиране на инвеститорите за целите и екологичната устойчивост на инвестиционния проект и високо ниво на прозрачност на процеса за оценка на техния подбор, като се препоръчва външна оценка от независим оценител, за да се избегне все по-належащият проблем за т.нар. greenwashing, или създаването на грешно впечатление, че даден проект е "зелен", без това да отговаря на установените стандартите. Управлението на нетните постъпления от зелената облигация трябва да се извърши чрез кредитирането им в отделна подсметка или преместването им в отделен инвестиционен портфейл, както и евентуалното назначаването на отделен одитор или друга, трета, страна, за да се проследи и разпределение на постъпилите средства от "зелени" облигации. Последният компонент е задължението за поддържане на актуална информация за използването на приходите от финансирането, която трябва да се актуализира ежегодно.

Банковата индустрия отговаря

ПЗО намериха своя аналог в сферата на синдикираните банкови заеми със съвместното публикуването на Принципи на зелените заеми ("ПЗЗ") от трите най-големи браншови асоциации, покриващи корпоративното банково кредитиране в Азия (APLMA), Европа, Близкия изток и Африка (LMA) и Северна Америка (LSTA) в края на миналата година. ПЗЗ се придържат стриктно към основните компоненти на ПЗО и имат за цел да са начална точка за дискусии между страните по заема. Импулсът, даден от ПЗЗ, доведе и до публикуването от трите организации и на Принципи за заеми, свързани с устойчиво развитие, което само по себе си е нов клас "зелено" финансиране и е качествено нова стъпка в неговото развитие. Концептуалната разлика е, че докато класическото "зелено" финансиране е на проектна база, то заемите, свързани с устойчиво развитие, не са насочени към някакъв отделен проект, а към цялостното преминаване на кредитополучателя към нисковъглеродна икономика или друга екологична или социална инициатива, която ще подобри устойчивото развитието на икономиката и обществото. Основна причина кредитополучателите да търсят такива заеми е по-ниската лихва, отколкото би предполагал кредитният им рейтинг, като идеята е разликата да послужи за финансиране на тези инициативи, свързани с устойчиво развитие. Ключова част от екосистемата в този нов клас финансиране са и новият тип рейтингови агенции и консултанти, които одитират и следят спазването на поетите ангажименти за устойчиво развитие на кредитополучателя, както и отчитането на постигнатия напредък. Неспазването на кредитополучателя на поетите в документацията задължения може да доведе до неизпълнение по финансовата документация или, по-често, до значително вдигане на лихвените проценти чрез т.нар. margin ratchet.

Предстоящи европейските регулации на "зелено финансиране"

Следващият нов пробив за пазара се очаква от регулирането и стандартизирането на пазара за "зелено финансиране" на европейско ниво. Още миналата година Европейската комисия излезе с "План за действие: Финансиране за устойчив растеж" (Планът) като бяха създадени работни групи към Европейската комисия за създаване на насоки за стандартизация и създаване на таксономия на "зелени проекти", критерии за устойчиво развитие, както и за подготвяне на основните насоки за създаване на стандарт за европейска "зелена" облигация.

И докато гореописаните стъпки имат за цел да превърнат браншовите стандарти в европейски правни норми, промяната в парадигмата на финансовия сектор относно концепциите за устойчиво развитие и "зелено" финансиране се съдържа в предложението, изложено в Плана, "рисковете, свързани с климатичните и други екологични фактори, да бъдат включени в политиките за управление на риска на институциите и [...] евентуалното калибриране на капиталовите изисквания за банките като част от Директивата и Регламента относно капиталовите изисквания". Подобна стъпка би била структуроопределяща за целия финансов пазар в Европейския съюз, като тя би дала инициативата на кредитни институции сами да заложат изисквания за "зелено финансиране" на всички свои кредитополучатели под опасността от по-високи капиталови изисквания за проекти и клиенти с лош екологичен профил.

Ситуацията в България

"Зелено" финансиране, подчинено стриктно на принципите на ПЗЗ и ПЗО, все още не е извършвано в България. За сметка на това повечето от международните финансови организации, активни в страната (например Европейската банка за възстановяване и развитие, Черноморската банка за търговия и развитие и др.) от години имат задължителен "зелен" компонент в общите условия към предоставяните от тях кредити, например изричен списък със забрани за ползването на получените средства за финансиране на конкретни дейности, застрашаващи природата. В допълнение на това редица търговски банки предлагат набор от финансови решения за "зелени" заеми за бизнеса, насочени към енергийна ефективност, възобновяема енергия и други мерки с благоприятно въздействие върху околната среда (например рециклиране и управление на отпадъци, биопроизводство). Тези първи стъпки на местните институции в комбинация с вече утвърдените участници на пазара и очакваните промени на европейски ниво ни карат да очакваме, че в най-скоро бъдеще "зеленото" финансиране ще стане неизменен елемент от българския и европейския финансов пазар.

Последните 5 години са най-горещите 5 години за периода 1880 – 2018 съгласно изследванията на Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ. Този тревожен факт, комбиниран с постоянните данни за индустриално замърсяване на океаните, почвата и въздуха по всички точки на света, доведе до редица мерки на международно ниво през последните 25 години, включително подписването на Протокола от Киото (1997) и Парижкото споразумение (2015). Твърде рано е да се оценят реалните ефекти от Киото и Париж, но е безспорно, че те успяха да създадат едно ново съзнание в обществото и бизнеса за предизвикателствата на бъдещето и нуждата от устойчиво развитие на икономиката.

Началото беше дадено чрез създаването на схемата за търговия за въглеродни квоти, както и субсидирането от държавите на изкупната цена на зелената енергия от възобновяеми източници. И докато тези промени се отразиха значително както на енергийния сектор (през нуждата от закупуване на въглеродни квоти от големите замърсители), така и на развитието на зелените технологии (спомагайки за намаляването на тяхната себестойност и увеличаването на тяхната енергийна ефективност), секторът на финансовите услуги остана сравнително незасегнат от тези трансформации в икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK