В КЦМ – олово под контрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В КЦМ – олово под контрол

В КЦМ – олово под контрол

Явор Кехайов – директор на дирекция "Здраве, безопасност, екология и системи за управление", за управлението на оловния риск и социалните придобивки

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
1413 прочитания

Господин Кехайов, КЦМ АД е едно от 2200 предприятия в света, работещи в условия на оловен риск. Как вашата компания управлява тази опасност?

- Ние сме членове на Международната оловна асоциация ILA, чиято роля е да координира предприятията от оловния бранш, така че устойчиво да се управлява оловният риск. Заинтересовани сме от комплексната оценка на въздействието на оловото върху човека и околната среда, но не по-малко и за неразривно свързаните социално-икономически аспекти на забраните. Да не забравяме едно ценно качество на оловото: възможността да се използва многократно. Днес близо 85-90% процента от произведеното олово в световен мащаб се влага в производството на оловни батерии и акумулатори, като >99% от тях се подлагат на разделно събиране и рециклиране. През 2007 г. КЦМ пусна в експлоатация своя собствена инсталация за сепариране и преработка на амортизирани оловни акумулатори. През 2014 г. бяха въведени в експлоатация и нова топилна TSL пещ и очистващи инсталации, с което КЦМ влезе в унисон със съвременните тенденции за вдигане дела на "вторичното" олово в производството. Така КЦМ се фокусира върху рециклинга и посрещане на регулаторната философия на ЕС за "кръгова" (безотпадна) икономика.

Какво представлява "Програма 30 микрограма" на КЦМ?

- Координира се от ILA и е съвременният отговор на оловната индустрия спрямо регулаторния натиск. Основният начин да се проследи оловният риск е, като се измери натрупването на тежкия метал в кръвта. За да се оцени комплексно рискът, паралелно с това се извършва и мониторинг на концентрацията на метала във въздуха на работната среда. Целта е нито един работник да няма повече от 30 µg (микрограма) олово в един децилитър кръв. Националните и европейските норми в момента са по-либерални, съответно 40 в България, а в ЕС - 70 µg Pb/dL. Инвестициите през последните над две десетилетия в нови технологии в КЦМ подпомогнаха значително намирането на адекватни отговори на предизвикателството "30 микрограма". На хоризонта обаче се задават нови предизвикателства. ILA след 2020 г. започва да преследва проактивно нова цел - 20 микрограма. Последната вече се налага законово в някои страни - членки на ЕС, като Германия и Франция. В рамките на CАD директивата и REACH регламента в ЕС се готви и драстичен пад в лимитите за концентрацията на олово във въздуха на работната среда. Понастоящем те са 0.05 mg/m3 в България и значително по-либерални в ЕС – 0.15 mg/m3.

Как постигате тези параметри?

- За инсталацията, която очиства въздуха от прах, тежки метали и серен двуокис в новия оловен завод например, ние направихме капиталов разход от над 20 милиона евро. Всяка година в оперативен план КЦМ АД влага средно около 1 милион лева в индивидуални средства за защита.

Категорични сме, че колективната защита като нови пречистващи вентилационни системи е най-ефективна. В новия оловен завод имаме контролна зала, разположена над самата пещ, за силно автоматизираните процеси на производство на олово. Тя е проектирана да бъде с леко надналягане, така че въздухът от сградата на пещта да не може да навлиза при операторите. Създадохме и нова чиста зала за почивка на работещите и контрол на процесите в технологичен участък "Рафинация на оловото" на стойност над 700 000 лева.

Какво представляват индивидуалните защитни средства на работещите в КЦМ?

- След колективната защита те са втората важна преграда пред оловния риск. Имаме набор от предпазни средства по норматив, като най-важни са прахогазовите маски. Оборудвани са с прахов филтър с най-висок клас на защита Р3. Започнахме да инвестираме и в защитни аспирационни шлемове, които защитават цялата глава на работника. Освен маските въз основа на процедура по оценка на риска задължителни са защитните дрехи, ръкавици и обувки, които пазят кожата от замърсяване с олово. Поведенческите мерки, които налагаме сред работещите в КЦМ АД, са също много важни. Насочени са към убеждаването на работника защо е необходимо да предприема лични превантивни мерки, така че да се минимизира оловният риск. Тук няма маловажни неща – забранени са пушенето и храненето на работното място. Работното облекло се поддържа хигиенизирано и чисто. Непрекъснато търсим начини за оптимизиране на всички тези мерки.

Профилактика и превенция за служителите на КЦМ в Родопите

КЦМ АД притежава модернизирана база за почивка и отдих в Родопите в местността "Копривките". Комплексът е оборудван с комфортни индивидуални стаи, СПА център, център за рехабилитация, конферентна зала, зала за хранене с осигурена безплатна и диетично съобразена според рисковете при работа храна. Основната идея е работниците да се извеждат за определен период от рисковата среда и да се поставят в среда на профилактика, като така се постига и неминуемо съпътстващ положителен социален ефект. Това е и допълваща мярка към овладяване на оловния риск.

Господин Кехайов, КЦМ АД е едно от 2200 предприятия в света, работещи в условия на оловен риск. Как вашата компания управлява тази опасност?

- Ние сме членове на Международната оловна асоциация ILA, чиято роля е да координира предприятията от оловния бранш, така че устойчиво да се управлява оловният риск. Заинтересовани сме от комплексната оценка на въздействието на оловото върху човека и околната среда, но не по-малко и за неразривно свързаните социално-икономически аспекти на забраните. Да не забравяме едно ценно качество на оловото: възможността да се използва многократно. Днес близо 85-90% процента от произведеното олово в световен мащаб се влага в производството на оловни батерии и акумулатори, като >99% от тях се подлагат на разделно събиране и рециклиране. През 2007 г. КЦМ пусна в експлоатация своя собствена инсталация за сепариране и преработка на амортизирани оловни акумулатори. През 2014 г. бяха въведени в експлоатация и нова топилна TSL пещ и очистващи инсталации, с което КЦМ влезе в унисон със съвременните тенденции за вдигане дела на "вторичното" олово в производството. Така КЦМ се фокусира върху рециклинга и посрещане на регулаторната философия на ЕС за "кръгова" (безотпадна) икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK