С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 сеп 2019, 11:35, 3816 прочитания

Нови правила за свързани сделки

Изискванията за задължително документиране на трансферните цени влизат в сила от следващата година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Обхватът на компаниите, които ще имат задължение за изготвяне на местно досие, е стеснен
- Сроковете за изготвяне на първите анализи са кратки

От следващата година влизат в сила правила за ежегоден анализ и документиране на трансферните цени. Така определени данъкоплатци ще трябва да разполагат с първото досие с конкретно съдържание до 31 март 2021 г. Новият елемент на "годишното приключване" се въвежда с последните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Кого засяга

Дискусиите за необходимостта от задължителна документация за трансферно ценообразуване в България се водят с различен интензитет повече от десетилетие. Едва през ноември 2018 г. обаче се появи първият законопроект, с който се предложи въвеждането на задължение за изготвяне на местно досие и мастър файл.


Макар в хода на обществените обсъждания на проектопромените да се появиха съмнения доколко относима към определяне на данъчните задължения ще е изискваната информация, съдържанието на документацията остана встрани от най-разгорещените дискусии. В техния център съвсем естествено попаднаха въпросите "по процедура" – кой трябва да се съобрази с новото изискване, в какви срокове трябва да стане това и какви ще са санкциите за неизрядните. В резултат на тези разисквания за деветте месеца от публикуването на проектопромените на сайта на Министерството на финансите до приемането им на второ четене от Народното събрание те претърпяха значителни изменения.

Според първоначалното предложение на Министерството на финансите задължение за изготвяне на местно досие щяха да имат дружествата с балансова стойност на активите, надхвърляща 8 млн. лв., или с нетни приходи от продажби от над 16 млн. лв. Според окончателните правила изготвянето на документация за трансферно ценообразуване с определено съдържание в определен срок ще бъде задължително само за местните данъкоплатци, които подлежат на облагане с корпоративен данък и отговарят най-общо на счетоводните критерии за голямо предприятие. "Количествените" условия, на които според ДОПК следва да отговаря местно лице, за да не попадне в обхвата на новото задължение са:

- Балансова стойност на активите, която към 31 декември на предходната година не надхвърля 38 млн. лв., и
- Нетни приходи от продажби към 31 декември на предходната година, които са по-малко от 76 млн. лв., или
- Средна численост на персонала за отчетния период под 250 души.



Съществуват различни гледни точки доколко адекватни на целта (а именно - пресичането на практики, целящи избягване на данъци) са заложените критерии. Политиките за освобождаване от задължението за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване според признака "големина" варират изключително много в рамките на ЕС. Например Дания е предвидила "олекотени" правила за трансферно ценообразуване за малките предприятия с персонал под 250 души и активи под 33 млн. евро или приходи под 17 млн. евро. Финландия изцяло е освободила от задължението малките и средните предприятия (тези с персонал под 250 души и приходи под 50 млн. евро или активи под 43 млн. евро). Има и страни, където като измерител се вземат показателите от консолидираните финансови отчети на групата (например в Белгия праговете са 50 млн. евро консолидирани приходи, 1 млрд. евро активи и 100 служители). В Румъния задължението за изготвяне на документация в определен срок имат само големите предприятия. Има обаче и страни, които са заложили доста по-ниски прагове. В Гърция например критерият е 5 млн. евро приходи, а в Северна Македония – дори малко под 1 млн. евро за същия показател.

Но да се върнем на българските правила, според които независимо от големината на предприятието то няма да има задължение да изготвя документация за трансферно ценообразуване, ако извършва сделки със свързани лица единствено в страната. На пръв поглед изключването на чисто българските групи от предприятия от обхвата на задължителната документация изглежда дискриминиращо по отношение на международните групи. От друга страна, има аргументи (включително използвани в дела на Съда на Европейския съюз), че такива практики преследват легитимни цели, свързани с предотвратяване на избягване на данъци, което е много по-трудно в трансгранични сделки, отколкото в сделки между лица, установени в една и съща юрисдикция.

Паралелно с това именно премахването на анализа на вътреобщностните сделки беше едната от целите, която Европейската комисия преследваше, когато предложи въвеждането на така наречената Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. По-конкретно идеята на този механизъм е печалбите (и загубите) на всички дружества от ЕС в дадена група да се консолидират, след което всички държави членки, в които се осъществява дейност, на база предварително определени стриктни правила да получат право да обложат определена част от нея.

Кратки срокове

Срокът, в който следва да бъде изготвено местното досие, е до 31 март на годината, следваща отчетната година, считано от 2020 г. Тоест дружествата трябва да са анализирали и документирали сделките си със свързани лица, преди да подадат годишната си данъчна декларация. Този срок може да бъде удължен до 30 септември в случай на подаване на коригираща декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Съвсем естествено кратките срокове за изготвяне на документацията предизвикаха сериозни притеснения (да не кажем недоволство) у засегнатите данъкоплатци. Ако това може да бъде някакво успокоение – в това отношение отново следваме препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Редица държави членки като Белгия, Гърция, Унгария, Румъния, Швеция и други също изискват от своите данъкоплатци да се подготвят с документация за трансферно ценообразуване, преди да подадат годишните си данъчни декларации. Проблемът при нас произтича от краткия срок за продаване на годишната декларация и липсата на възможност за избор на отчетна данъчна година.

Сравнително големи санкции

Санкциите при неспазване на новото задължение могат да достигнат до 0.5% от стойността на сделките, които е следвало да бъдат документирани. Въпреки че в сравнение с първоначалното предложение на Министерството на финансите (до 1% от стойността на недокументираните сделки), максималната глоба бе намалена наполовина, мярката продължава да изглежда внушителна. Като трябва да се има предвид, че не отменя допълнителните данъчни задължения (и евентуални глоби и лихви), които могат да бъдат наложени, ако в рамките на ревизия бъде установено, че дружеството не търгува със свързаните си лица по пазарни цени. Впрочем подобни "нетипично" високи (достигащи до 150 хил. лв. за първо нарушение) глоби, бяха въведени и за неспазване на изискванията за подаване на уведомление кой член на групата ще представи отчета по държави.

Въпросните драконови мерки обаче очевидно целят да "дисциплинират" данъкоплатците и да ги накарат стриктно да изпълняват новите си задължения. Както обикновено, те не са иновация на българския законотворец, а заимствана добра практика. Така например при първоначалното въвеждане на правилата за задължителна документация за трансферно ценообразуване в Гърция през 2008 г. глобата за липса на такава достигаше до 20% от общия размер на вътрешногруповите транзакции. Малко повече от едно десетилетие по-късно, когато спазването на изискването вече се е превърнало в рутина за гръцките данъкоплатци, глобата е намалена до 0.1% от стойността на сделката, която е трябвало да бъде документирана, като обаче не може да бъде повече от 10 хил. евро.

Какво се промени на практика

Новото законодателство всъщност не изисква нищо по-различно от това, което повечето големи данъкоплатци и без това са свикнали (или е трябвало да свикнат) да правят. Поне на теория обаче тези задължителни правила трябва да дадат някаква предвидимост, а донякъде – и надежда за доста по-структуриран подход при извършване на данъчен контрол.

Въпреки че новите правила поставят конкретни условия за документиране само от страна на големите предприятия, това не отменя задължението на всички данъкоплатци в България да структурират търговските и финансовите си взаимоотношения в групата по пазарни цени. С други думи, "облекчението" за данъкоплатците, които не са обхванати от задължителните правила, се свежда до невъзможност да се налагат новите санкции по ДОПК, както и евентуално по-гъвкав подход при оформяне на досието и провеждане на икономическия анализ за пазарния характер на сделките. Това обаче не отменя риска от допълнително облагане и санкциониране по ЗКПО.
В последно време данъчната администрация изисква местни досиета на компании, които са част от международни групи. Това се случва както в рамките на ревизии и проверки на местното дружество, така и в процедури за прилагане на облекчение по двустранна данъчна спогодба, инициирани от чуждестранен член на групата пред данъчната администрация. Все по-често ставаме свидетели на данъчни ревизии, фокусирани основно върху сделки със свързани лица, а много от тях завършващи с допълнително данъчно задължение за компанията заради корекции на трансферните цени.

Освен защита в рамките на ревизионни производства досието за трансферни цени може да има и други ползи за бизнеса, включително помощ при формулиране и прилагане на вътрешногрупов модел за оперативно съдействие между различните звена. Навременното организиране и систематизиране на тези взаимоотношения е от изключителна важност за бързо разрастващи се местни компании, които излизат извън страната и отварят филиали на чужди пазари.
Какво е трансферно ценообразуване

Трансферните цени са цените, по които свързани лица (например дружества от една корпоративна група) осъществяват сделките помежду си. Това се налага, защото отделни сегменти от веригата на стойността на групата са поместени в различни компании, а най-често - и в различни държави. Тези държави от своя страна имат различни данъчни правила и облекчения, както и различни данъчни ставки. Именно разликите често предполагат данъчно планиране чрез трансферните цени и концентриране на печалби в дружества, които подлежат на ниско или никакво облагане. В исторически план печалби се насочват към дружества, които само формално са част от веригата на доставки на групата, а в същото време не добавят съществена икономическа стойност. В тази връзка се наблюдават фокусирани разследвания от Европейската комисия срещу позволяването на подобни структури. Примери са делата за държавна помощ, засягащи Apple, Nike, McDonald`s и други.

Светлана Стоилова е мениджър "Трансферно ценообразуване" в EY, a Виктор Борисов, АССА, мениджър "Трансферно ценообразуване" в EY


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На лов за подаръци и награди! На лов за подаръци и награди!

Подгответе се за Коледа и Нова година отрано

21 ное 2019, 526 прочитания

"Идеал стандарт – Видима" приключи инвестиция за над 62 млн. лв. "Идеал стандарт – Видима" приключи инвестиция за над 62 млн. лв.

Последният голям проект от тригодишната програма е модернизация на завода за санитарна арматура за 22 млн. лв.

20 ное 2019, 1140 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
На Томас-Куково лято

Фалитът на гиганта отвори дупка от минус 200 хил. туристи годишно по Черноморието и остави неплатена сметка от 60 млн. лв.

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10