Листванията на Уолстрийт вече плашат инвеститорите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Листванията на Уолстрийт вече плашат инвеститорите

Моделът на споделеното ползване на офиси, на който залага WeWork, разчита на краткосрочните приходи от лизинг от наемателите

Листванията на Уолстрийт вече плашат инвеститорите

Провалът на IPO-то на WeWork показа докъде се простират "страничните" ефекти от политиката на евтино и безгранично финансиране

2597 прочитания

Моделът на споделеното ползване на офиси, на който залага WeWork, разчита на краткосрочните приходи от лизинг от наемателите


Провалът на публичното предлагане на WeWork влезе във финансовите новини като екзотичен пример за лошо корпоративно управление. В действителност тази компания ни показва докъде се простират "страничните" ефекти от политиката на евтино и безгранично финансиране, за което централните банки имат значителен принос. Но не само това е притеснително. Публичните предлагания на компании за десетки милиарди долари срещат трудности, които са характерни за пазар, преминал върха си. Повечето излизат на борсата в период, когато имат нужда от значително финансиране за дейността си и все още са далеч от способността да правят печалба. Те са добра сделка за фондовете с рисков капитал, защото увеличават многократно инвестициите им и се възползват от позитивните настроения на инвеститорите на пика на пазара. Статистиката за представянето на големите публични предлагания обаче не е толкова позитивна за купувачите на акции.

WeWork – двете страни на монетата

WeWork има претенциите да направи революция в начина, по който се отдават офис площи под наем за ползване от различни компании като технологични стартъпи, отделни предприемачи и дружества в сферата на услугите. Тя създава дизайна и изгражда офис пространствата за съвместно ползване, които впоследствие отдава под наем. Това, което сме свикнали да виждаме в българските градове като офиси в апартаменти за компании от няколко души или кантори, вече е бизнес за милиарди с над 4.3 млн. квадратни метра площи под наем в 32 държави. WeWork управлява тези площи и е най-големият наемодател в Ню Йорк, Чикаго и централен Лондон. Моделът на споделеното ползване на офиси разчита на краткосрочните приходи от лизинг от наемателите. Това са малки компании, които по време на рецесия са много уязвими от икономическите проблеми и затова правят WeWork много рискова.

Финансовото състояние на компанията е далеч от познатия модел на дружествата за недвижими имоти, които набират капитал и се възприемат като нискорискова инвестиция с висок доход. Проблемът е, че WeWork работи на голяма загуба, която се равнява почти на размера на приходите. Тя е поредната компания без ясна визия как ще излезе на печалба като публично дружество. Интересен е и начинът на финансиране на това доскоро оценявано на 47 млрд. долара дружество. SoftBank досега наля повече от 10 млрд. долара в компанията без перспективи за скорошно излизане от тази позиция. Скандалът, довел до оставката на изпълнителния директор и голям собственик Адам Нойман, свали оценката на цялата компания на 12 млрд. долара. Сега тя ще има нужда от допълнително финансиране със заеми, а една евентуална рецесия ще означава и шокова вълна от фалити на пазара на офис площи.

Новите публични предлагания

Започнах с това, че новите компании на Уолстрийт стават все по-често капан за инвеститорите. Uber, ADT, Lyft и китайската Nio изгориха милиарди на акционерите си, след като станаха публични. Много други компании имат негативно представяне на акциите си. Статистиката за предлаганията с обем над 250 млн. долара от началото на миналата година на Уолстрийт, която обхваща 90 компании, показва две интересни неща. Първото наблюдение е, че за събраните близо 69 млрд. долара са изкарани 3.85 млрд., или 5.6% кумулативна възвръщаемост. Това е много скромна печалба. Вторият очевиден факт е, че публични предлагания с диапазон на цената, които са изпълнени на минимума или под него `има и такива случаи~, са почти без изключение последвани от силни спадове на акциите.

Таблицата на публичните предлагания за последните 2 години, които са надхвърлили един милиард долара, е дори още по-красноречива (вижте прикачения файл). Кумулативната доходност от тях е едва 3% и много добре се вижда как компаниите с отрицателна оперативна печалба реализират и отрицателен резултат за акционерите.

Слабото представяне на новите публични компании е комбинация от алчността на венчър капиталистите и пазарния модел на растеж върху дългове без положителен финансов резултат. Лошото е, че ниските лихви правят подобни компании все по-често срещано явление в икономиката и на пазарите. Прекомерен ливъридж и постигане на растежа на всяка цена прави WeWork и другите подобни компании опасни за пазара на офис имоти. Това са думи на президента на Федералния резерв в Бостън Ерик Розенгрин. Той очаква повече загуби и свободни площи благодарение на новия модел. Общият размер на споделените офис площи е сравнително малък – под 2% в САЩ и около 6% за Лондон и Шанхай. Едва ли ще се превърне в застрашаващ фактор за пазара, който вече има достатъчно проблеми със затварянето на магазини. Въпреки това най-големите борсово търгувани фондове в недвижими имоти са 25% нагоре от началото на годината. Инвеститорите определено предпочитат сигурността на паричния поток и дивидентите.

WeWork е "канарчето в мината" за модела на създаване на нови компании за милиарди долари пазарна капитализация без значение колко устойчиви са те. Много технологични компании изгоряха по подобен начин след 2001 г. Всеки пик на пазарите се характеризира с висока ликвидност и неефективно използване на парите. Рисковият капитал и WeWork са симптом, който много бързо се превръща в проблем и дори централните банки не успяват да реагират навреме. Те са едно парче от пъзела, наречен irrational exuberance от председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан още през 1996 г.

* Авторът е главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг"

Провалът на публичното предлагане на WeWork влезе във финансовите новини като екзотичен пример за лошо корпоративно управление. В действителност тази компания ни показва докъде се простират "страничните" ефекти от политиката на евтино и безгранично финансиране, за което централните банки имат значителен принос. Но не само това е притеснително. Публичните предлагания на компании за десетки милиарди долари срещат трудности, които са характерни за пазар, преминал върха си. Повечето излизат на борсата в период, когато имат нужда от значително финансиране за дейността си и все още са далеч от способността да правят печалба. Те са добра сделка за фондовете с рисков капитал, защото увеличават многократно инвестициите им и се възползват от позитивните настроения на инвеститорите на пика на пазара. Статистиката за представянето на големите публични предлагания обаче не е толкова позитивна за купувачите на акции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ами инвеститорите сами са си виновни. Не може загубите на една компания да са два пъти колкото приходите, а ти да инвестираш в нея. Та това значи, че за всеки лев приходи има три лева разходи!

    Какво има толкова атрактивно в Снап, WeWork, Uber?! Нито са новия гугъл, нито имат визионери в ръководството като Епъл. Просто добри идеи, изродени от евтината пара. Като се свършат парите фалират и се пие студена вода.

  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Листванията се превърнаха в изопачена форма на осребряване на инвестициите на ранните инвеститори вместо начин компаниите да търсят финансиране. Вижте само каква част от набраните средства отиват за излизащите от компаниите инвеститори.

    Иначе причината наистина са евтините пари. Когато един ресурс стане толкова евтин и достъпен, историята показва, че започва неговото пилеене - в този случай като се финансират нежизнеспособни бизнес начинания.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK