С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 окт 2019, 12:04, 4090 прочитания

Родни Бригс: Искаме да научим децата да мислят

Президентът и съосновател на канадската верига частни училища Maple Bear пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Родни Бригс е президент и съосновател на най-голямата международна мрежа от частни училища Maple Bear, базирани на канадския образователен модел. Те предлагат целия цикъл на образование за деца от 6 седмици до 18 години. Учебната програма включва както регионалните специфики, така и педагогическите практики на канадското образование. От 2005 г. насам мрежата от училища се е разпространила до 41 хил. ученици в 423 училища в 20 държави по света, сред които Южна Корея, Виетнам, Турция, САЩ, Румъния. В София откриването на първото частно училище Maple Bear е насрочено за 2020 г. и е насочено към деца в предучилищна възраст. Родни Бригс завършва международни отношения в канадския Университет Манитоба, след което преследва дипломатическа кариера и навлиза в образователния сектор като вицепрезидент на Канадския център за образование (CECN), от който се ражда и идеята за Maple Bear.
Как трябва да изглежда образованието в XXI век?

Никой не знае какво ще е нужно на деца в предучилищна възраст след 20 години. Затова според мен запаметяването на информация не е толкова важно, колкото умението да стигат сами до нея, да я анализират и използват. Това е фокусът на учебната програма на Maple Bear - да развие у децата критическо мислене, за да могат да реагират и да се адаптират към средата след 20 години.


Мислите ли, че традиционните образователни модели учат децата как да анализират информация?

Обикновено традиционният модел на учене е запаметяване на определен обем информация, последвано от изпит или тест. Това е малко по-различно от използването на научената информация.

Какво прави канадската образователна система достойна за износ?



Канадското образование се позиционира много високо в международни класации. В Maple Bear сме взели най-добрите практики от тази система. Вземаме предвид и регионалните специфики.

Въвеждането на местните особености в училищата се състои от две части. Едната е езикът, на който се преподава. Обикновено в началното образование въвеждаме двуезичен модел на обучение, където 50% от предметите се преподават на английски език, 50% - на български например. Дугата част е свързана с факта, че училищата ни трябва да бъдат одобрени и лицензирани от местното правителство. Затова трябва да въвеждаме местните разпоредби и очаквани резултати от всеки етап на образователния цикъл, така че да отговорим на изискванията на местното правителство. И това ни различава от международните училища, които те потапят в чуждата култура. Когато децата дойдат в Maple Bear, те учат по канадска методология и учебна програма, но и по местната, защото искаме учениците да могат да се движат свободно и в двете системи.

Така след много години, когато завършат първите зрелостници на Maple Bear в България, те ще могат да учат както тук, така и отвъд океана. Ако се преместят в друг български град, в който няма училище на Maple Bear, те ще могат безпроблемно да се включат в местната образователна система.

Maple Bear сега започва да навлиза и в Европа. Защо избрахте именно България и Румъния като начални точки?

Фокусът ни е върху Централна и Източна Европа по две причини. От една страна, има търсене. От падането на берлинската стена държавите от региона са в преход. Вече имат висококвалифицирана, западно ориентирана група от професионалисти като лекари, адвокати, инженери. Много от тях са работили в чужбина или имат връзки с международни компании и търсят международен модел на обучение на високо ниво за децата си. Втората причина е малко по-неблагоприятна - няма предлагане. Качеството на образованието в държавните училища в много от страните в региона се влошава леко, защото няма достатъчно публични инвестиции в сектора.

На какъв етап са училищата в България и Румъния?

В България ще открием детска градина за деца в предучилищна възраст през март или септември 2020 г., в зависимост от това колко бързо напредва строежът на сградите. Имаме планове и за следващото ниво - основно образование, но още не са финализирани. Екипът ни проучва средата и в други български градове като Пловдив и Бургас. В началото на септември открихме детска градина в Сибиу, Румъния, строим и сградата за основно образование, за да могат децата да преминат от предучилищната фаза директно в следващата. Развиваме планове за училище и в Клуж-Напока.

Може би забелязвате, че не се насочваме непременно към най-големите градове. Много от училищата ни са извън столиците, защото обикновено частните училища не обръщат много внимание на по-малките градове.

Какви предимства има Maple Bear спрямо вече съществуващите частни училища в България?

Това, което различава Maple Bear от начина, по който повечето училища оперират, е фокусът върху учениците. Учителят напътства децата. Идеята е да ги научим да мислят. Ще ви дам пример. Учебната програма на децата в предучилищна възраст (4- до 5-годишни) е разделена на теми. Да кажем, че изучават темата "птици", в рамките на която учат математика, наука, говорят на английски. Учителят сяда с децата в кръг, поставя в средата яйце и ги пита колко здраво мислят, че е то. Децата предлагат хипотези, след това разсъждават как да ги тестват. Но и научават, че е приемливо да не знаят отговора на въпрос. Важното е как да го намериш. Това е пример за практически метод на обучение. Ако си дете, ще запомниш урока, защото е визуален, интересен, ангажиращ.
Второто предимство на Maple Bear е канадският модел на "потапянето" в чужд език. Канада е двуезична държава. Приемаме и много имигранти, които трябва да интегрираме в местната система. Ние сме световни експерти в "потапянето" в езиковото обучение. Учениците на Maple Bear в Южна Корея например - държава с език, който няма нищо общо с английския, говорят езика толкова добре, колкото канадците.

Какво може да очаква българският бизнес от гледна точка на уменията, които ще притежават възпитаниците на Maple Bear?

Учениците ни са много самоуверени, но не арогантни. Те не се страхуват да контактуват, да задават въпроси, да действат. Защото са били в система, където това се насърчава и им е позволено да поемат интелектуални рискове. В програмата наблягаме и на ценности като работа в екип и сътрудничество.

Трето, те ще могат да говорят свободно на английски. С акцент или без, това е без значение за бизнеса. Важното е, че ще владеят езика. За добро или лошо, английският е езикът на бизнеса по света. България не е голяма държава, така че трябва да притежавате това умение, за да сте свързани с външния свят.

Друг фокус са технологиите, които са от ключово значение днес. Ние въвеждаме "компютърното мислене" (computational thinking) още в детската градина. Това не е програмиране. Ние учим децата как да мислят за програмирането, как да разбият една задача на по-малки такива. Езиците за програмиране са просто това - езици. Идеята е децата да знаят как да изградят едно изречение, един цикъл. Защото кой знае къде ще е програмирането след 20 години.

Защо сте избрали франчайз като модел на разрастване?

Ако трябва да откриваме училища със собствени средства, ще ни излезе скъпо. Ще растем, но много бавно. Единственият начин да се развиваме бързо е чрез франчайз, където получателят прави инвестицията. Но ние не говорим за Maple Bear като франчайз, а като училища. Моделът е доста различен спрямо този на Starbucks и McDonalds. Всяко от училищата в България, Румъния или Корея има собствен характер и особености.

Къде планирате да позиционирате Maple Bear като ценова категория в България?

Както знаем, частните училища са скъпи. Разбира се, опитваме да предлагаме колкото можем по-ниска цена, но качеството на обучението е от първостепенна важност за нас. Затова цените ни са малко по-високи. Обикновено по света се позиционираме на около 75% от местната ценова скала, като 100% е най-скъпото училище. Ще бъде във високата класа от училища, малко по-скъпо от френското частно училище в София например.

Образованието се превръща все повече в бизнес. Как балансирате между финансовите резултати и генерирането на стойност за обществото, което е една от целите на образованието?

Ще се радваме, ако правителствата финансираха образованието напълно. Но това не се случва. Фокусът ни е върху качеството. Винаги казваме на собствениците си, че качеството е преди печалбата, защото искаме да създадем нещо, което да издържи 100 години. Това не е жилищен комплекс, за да търсим бърза печалба. Също така имаме програма, която цели да накара децата да са наясно, че са привилегировани и има други хора, които не са. И те трябва да помагат по някакъв начин на обществото. Не бих искал някой да мисли, че обучаваме бъдещия елит. Ние обучаваме хора, които може да станат част от тази група, но искаме да сме сигурни, че знаят какво трябва да се направи, за да се постигне повече равенство в обществото.

Какви трудности изпитвате при адаптирането на канадския модел в държави като Южна Корея, където фокусът е силно върху запаметяването и тестове?

Родителите са еднакви навсякъде - искат най-доброто образование за децата си. Заради собствения им опит или местна образователна система обаче много родители искат същото, което виждат около тях за децата си. На теория знаят, че канадският модел е по-добър, но средата и културата ги кара да казват да, но къде е учебната тетрадка например. Затова отделяме време да обучим и родителите. В България например знаем, че има голям акцент върху математиката. Тук родителите имат по-големи очаквания за това кога децата учат определени математически концепции спрямо канадците. Затова изместваме програмата напред, както правим и в Азия. Защото това са очакванията на местния пазар.

Интервюто взе Лилия Игнатова

Капитал #40

Статията е част от брой #40 на седмичния "Капитал" (4 - 10 октомври). В броя ще прочетете още:

- Какво казват икономистите за глобалната икономика
- Нов голям офис проект в "Хладилника"
- Колко струва издръжката на домашен любимец

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2899 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2402 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Теодора Петкова: Стилът ми на управление се адаптира спрямо ситуацията

Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Уникредит Булбанк ще бъде гост-лектор на конференцията HR and Leadership 2019

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10