Онлайн платформата за фермерски продукти Farmhopping затваря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Онлайн платформата за фермерски продукти Farmhopping затваря

Магазинът на Farmhopping на столичния бул. "Витоша" близо до входа на Южния парк отвори през лятото на 2017 г. и ще продължи да работи

Онлайн платформата за фермерски продукти Farmhopping затваря

Физическият магазин на компанията в София обаче ще продължи да работи

Ани Коджаиванова, Мара Георгиева
9128 прочитания

Магазинът на Farmhopping на столичния бул. "Витоша" близо до входа на Южния парк отвори през лятото на 2017 г. и ще продължи да работи

© Анна Гетова, farmhopping


Първата българска онлайн платформа за фермерски продукти Farmhopping прекратява дейността си след пет години работа. Това става ясно от съобщение на собствениците й на страницата на компанията. Причините са основно финансови - малкият български пазар не успява да осигури достатъчно средства за нужните инвестиции в тази иновативна ниша, става ясно от съобщението.

Физическият магазин на компанията на столичната улица "Витоша" обаче все пак ще продължи да работи.

Farmhopping функционираше като онлайн фермерски пазар, който предлагаше сезонна, натурално произведена продукция от малки фермери и производители. Компанията е създадена през 2012 г., но реално функционира от пролетта на 2014 г. Съдружници и вложители са група български и чуждестранни физически и юридически лица, сред които и фондът за рискови инвестиции Eleven, фондът "ВТ Инвестмънтс" на един от създателите на "Телерик" Васил Терзиев" и компанията "2625 Кепитъл" на друг от съоснователите на "Телерик" - Светозар Георгиев.

Силен старт, трудно продължение

Farmhopping стартира силно, като за няколко години успя да привлече за партньори няколкостотин ферми, а клиентите на платформата надхвърлят 6000, става ясно от съобщението. Тя действаше като посредник между производители и потребители, като осигуряваше и пакетиране на продуктите, които фермерите сами доставяха до пакетиращия й център, както и доставка чрез собствена логистика.

В началото дейността й бе основно в столицата, а в края на 2017 г. от компанията обявиха, че вече правят доставки до адрес с куриерски фирми и в цялата страна.

Междувременно същата година отвори и физическият магазин Farmhopping на столичния бул. "Витоша" близо до входа на Южния парк. Тогава един от съдружниците - Орлин Радев, заяви за "Капитал", че инвеститoрите във Farmohopping са вложили над 500 хил. евро в компанията.

Въпреки растящия брой поръчки, клиенти и приходи през годините (оборотите на компанията нарастват от 63 хил. лв. през 2015 до 1.1 млн. лв. през 2018 г.) Farmhopping обаче така и не успя да излезе на плюс или поне да минимализира загубите си. През 2015 г тя отчете минус от 238 хил. лв., който спадна до 199 хил. лв. година по-късно. През 2017 г обаче, когато бе направена и инвестицията в собствен магазин, загубата достигна 600 хил. лв0, а през 2018 г. тя е 465 хил. лв.

Финансовата реалност

"Желанието да сме винаги на първо място по иновативност и непрекъснато да подобряваме услугата си с изключително бързи темпове ни изигра лоша шега. Подценихме средствата, необходими за развитието на един нов пазар, и нужната инвестиция в развитието на такава логистична база. Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си", признават сега собствениците в съобщението си. И добавят, че не могат да продължат без нужните средства, за да развиват платформата, а нужните инвестиции не се оправдават в малкия български пазар.

Макар от компанията да отказаха допълнителен коментар, според източници на "Капитал" тя е преговаряла дълго, но безуспешно за нова финансова инжекция от външни инвеститори. Това е предопределило и решението за затваряне на онлайн платформата.

Добър бизнес модел, но твърде малък пазар

Farmhopping бе сред първите компании, които предложиха онлайн пазаруване на храни в България. По света това най-често се прави от големите супермаркети, които развиват пазара, а не от стартиращи малки компании. Иновативното българското дружество опита да убеди потребителите не само да правят поръчките си онлайн, но и че си струва да се хранят здравословно, с чиста фермерска храна. Затова и то получи заслужена доза медийно внимание, включително и в чужбина.

За фермите този модел е удобен, защото платформата отговаря за логистиката, опаковането, доставката, както и за евентуални рекламации. На потребителите този модел пък дава възможност да поръчват продукти от различни малки ферми едновременно с един клик. Самата Farmhopping на теория пък трябва да печели от надценката за посредническата дейност и услугите.

В последните години пазарът на органична, устойчиво произведена продукция расте, както и интересът към късите вериги на доставка, но въпреки всичко търсенето остава затворено предимно сред градски потребители с по-високи доходи. Така малкият пазар в България ограничава инвестиционните възможности.

Редом с това нарасна и конкуренцията. На пазара се появиха и други електронни магазини за фермерски продукти, както и подобни на Farmhopping посредници, които доставят или до адрес, или до определени локации в града, от които потребителите взимат продуктите си. Расте и броят на малките ферми, които стартираха собствени доставки на кошници продукти по абонамент до домовете или до определени локации.

Първата българска онлайн платформа за фермерски продукти Farmhopping прекратява дейността си след пет години работа. Това става ясно от съобщение на собствениците й на страницата на компанията. Причините са основно финансови - малкият български пазар не успява да осигури достатъчно средства за нужните инвестиции в тази иновативна ниша, става ясно от съобщението.

Физическият магазин на компанията на столичната улица "Витоша" обаче все пак ще продължи да работи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    xfh59608894 avatar :-|
    xfh59608894

    Жалко наистина. Но пазарът е малък, защото те самите си го правят малък с огромните надценки и скъпа доставка, ограничавайки се по тоя начин до тесния кръг жълтопаветни маниаци, които немат нищо против да бъдат драни. Визирам всички търговци от нишата, бутиковите ферми, гаражни био производители и пр., които с лека ръка надуват цените, оправдавайки се с етикета "био/фермерско/занаятчийско".
    Да се научат да работят с по-ниска надценка и да печелят от оборот. Да не залитат толкова по био-то в опити за бърза печалба, при положение, че вече е трудно да се намерят дори конвенционални и що-годе натурални продукти - това е проблемът на нашето време, който вълнува мнозинството граждани.

  • 2
    uid28575369 avatar :-|
    Ивайло Московски

    Ако найстина първостепенната им цел е "farmhopping" подпомагане на малките семейни ферми, честен пазар и улеснен достъп до продуктите на малките ферми и семейни стопанства (опция за доставка на чиста харана), тогава защо не ПОДАРЯТ СВБОДНО въздадената вече платформа на самите ферми. Добавянето на артикули и цялата логитика, рекламации и т.н. да си се пренасочи към всяка индивидуална ферма. Разбира се, че селекцията и подборът вече няма да е същият както до сега, но всеки потребител ще преценява дали да си поръча от "даденият' търговец.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK