Силен старт, трудно продължение

Farmhopping стартира силно, като за няколко години успя да привлече за партньори няколкостотин ферми, а клиентите на платформата надхвърлят 6000, става ясно от съобщението. Тя действаше като посредник между производители и потребители, като осигуряваше и пакетиране на продуктите, които фермерите сами доставяха до пакетиращия й център, както и доставка чрез собствена логистика.

В началото дейността й бе основно в столицата, а в края на 2017 г. от компанията обявиха, че вече правят доставки до адрес с куриерски фирми и в цялата страна.

Междувременно същата година отвори и физическият магазин Farmhopping на столичния бул. "Витоша" близо до входа на Южния парк. Тогава един от съдружниците - Орлин Радев, заяви за "Капитал", че инвеститoрите във Farmohopping са вложили над 500 хил. евро в компанията.

Въпреки растящия брой поръчки, клиенти и приходи през годините (оборотите на компанията нарастват от 63 хил. лв. през 2015 до 1.1 млн. лв. през 2018 г.) Farmhopping обаче така и не успя да излезе на плюс или поне да минимализира загубите си. През 2015 г тя отчете минус от 238 хил. лв., който спадна до 199 хил. лв. година по-късно. През 2017 г обаче, когато бе направена и инвестицията в собствен магазин, загубата достигна 600 хил. лв0, а през 2018 г. тя е 465 хил. лв.

Финансовата реалност

"Желанието да сме винаги на първо място по иновативност и непрекъснато да подобряваме услугата си с изключително бързи темпове ни изигра лоша шега. Подценихме средствата, необходими за развитието на един нов пазар, и нужната инвестиция в развитието на такава логистична база. Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си", признават сега собствениците в съобщението си. И добавят, че не могат да продължат без нужните средства, за да развиват платформата, а нужните инвестиции не се оправдават в малкия български пазар.

Макар от компанията да отказаха допълнителен коментар, според източници на "Капитал" тя е преговаряла дълго, но безуспешно за нова финансова инжекция от външни инвеститори. Това е предопределило и решението за затваряне на онлайн платформата.

Добър бизнес модел, но твърде малък пазар

Farmhopping бе сред първите компании, които предложиха онлайн пазаруване на храни в България. По света това най-често се прави от големите супермаркети, които развиват пазара, а не от стартиращи малки компании. Иновативното българското дружество опита да убеди потребителите не само да правят поръчките си онлайн, но и че си струва да се хранят здравословно, с чиста фермерска храна. Затова и то получи заслужена доза медийно внимание, включително и в чужбина.

За фермите този модел е удобен, защото платформата отговаря за логистиката, опаковането, доставката, както и за евентуални рекламации. На потребителите този модел пък дава възможност да поръчват продукти от различни малки ферми едновременно с един клик. Самата Farmhopping на теория пък трябва да печели от надценката за посредническата дейност и услугите.

В последните години пазарът на органична, устойчиво произведена продукция расте, както и интересът към късите вериги на доставка, но въпреки всичко търсенето остава затворено предимно сред градски потребители с по-високи доходи. Така малкият пазар в България ограничава инвестиционните възможности.

Редом с това нарасна и конкуренцията. На пазара се появиха и други електронни магазини за фермерски продукти, както и подобни на Farmhopping посредници, които доставят или до адрес, или до определени локации в града, от които потребителите взимат продуктите си. Расте и броят на малките ферми, които стартираха собствени доставки на кошници продукти по абонамент до домовете или до определени локации.