Накратко, в началото на следващата година БТК ще стане част от голямо балканско семейство. Основният инвеститор в групата е британски средно голям фонд с малко участие на американски фонд-гигант и неизвестен дял на сръбски бизнесмен. Затова на този етап най-интересни са подробностите за новия собственик и владенията на групата в региона.

Новият лондонски фонд

В наддаването за българския оператор водещата инициатива при купувача е била на базирания в Лондон фонд BC Partners. Той управлява активи с годишни приходи от над 35 млрд. долара. Общите активи под негово управление са на стойност над 22 млрд. долара. Извън United Group, BC Partners през годините е инвестирал милиарди в множество компании като сателитния оператор Intelsat, щатската верига за офис консумативи Office Depot, най-голямата турска верига супермаркети Migros Türk и др. Другият претендент за БТК беше значително по-голям - Providence Equity управлява активи за 45 млрд. долара и има фокус върху телекоми. Недостатъкът беше, че според някои източници той е имал и прикрит местен партньор в сделката за БТК.

Тъй като BC Partners няма друг актив в България, а бизнесът на United Group е основно извън ЕС, то най-вероятно сделката ще бъде разглеждана от нашата Комисия за защита на конкуренцията, а не от Брюксел. Във всеки от двата случая не изглежда да има препятствие пред одобрението й. Затова завършването й може да се очаква в началото на следващата година, макар вече никой инвеститор да не може да има сигурност след торпилирания опит на PPF на Петр Келнер да придобие "Нова телевизия" миналата година.

Създаването на империята

United Group започва историята си през 2000 г. като като малък кабелен оператор на име KDS (Kablovski distributivni sustav). Основана е от Драган Шолак, чийто път, описван от сръбски медии, звучи типичен за ранните години на прехода в целия регион. Започва в родния си Крагуевац през 90-те с търговия с едва ли не гаражен бизнес с музикални права, а после от малък офис в Белград се занимава с дистрибуция на кино права и видео касети.

В началото на новото хилядолетие той основава това, което чрез органичен растеж и придобивания ще се превърне в Serbia Broadband (SBB) - днес лидер на пазара на кабелна телевизия с над 50% пазарен дял и втори при фиксирания интернет с около 30%. За да се стигне дотук, се минава през поредица финансови инвеститори, инжектиращи капитал в разрастването, като Шолак неизменно остава обвързан с компанията.

През 2002 г. Southeastern Europe Equity Fund, финансиран от американската Overseas Private Investment Corporation, влага 10 млн. долара. Фондът в началото е управляван от Soros Private Funds Management, a по-късно от Bedminster Capital Management. Същият фонд през 2001 г. купи "Евроком кабел", но по-късно го продаде на друг финансов играч. През 2004 г. като инвеститор в сръбската група с 25 млн. евро влиза и ЕБВР. По това време компанията използва набраните средства да придобива малки кабелни оператори по подобие на процесите в България - окрупняването на "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и впоследствие сливането им в blizoo. Освен това SBB обаче развива и сателитна мрежа Total TV, която се разпростира в териториите, където няма достъп до кабел - модел, сходен на този на "Булсатком".

През 2007 г. SBB е придобита от Mid Europa Partners, която паралелно купува Telemach, оперираща в Словения, Босна и Херцеговина и Черна гора. Тези компании се обединяват в United Group, която навлиза и в платената телевизия под бранда NetTV Plus, като стартира редица собствени спортни, кино и други канали. През 2013 г. мажоритарен пакет в групата придобива американският фонд Kohlberg Kravis Roberts (KKR), като сделката оценява телекома на 1.3 млрд. долара. С новия собственик експанзията чрез придобивки продължава - през 2015 г. е купен и малкият словенски мобилен оператор Tus Mobil, през 2017 г. разработва в партньорство с Google EON платформа за телевизия през мобилни устройства. От 2018 г. започва и навлизането в Хърватия - тогава групата придобива Nova TV от собственика на българската bTV CME (вижте повече на стр. 14). А през 2019 беше обявена и сделка за 220 млн. евро зa хърватския бизнес на шведската Tele 2, която още не е приключена. Паралелно с това е завършена и препродажбата на самата United Group, като ККR остава с миноритарен дял, а вече основен собственик е BC Partners - според решението на сръбския антимонополен регулатор става въпрос за 51.77%.

Драган, който не е драг на властта

Днес основателят на компанията Драган Шолак е председател на консултативния й борд, като при не напълно разкритата структура се знае, че той също притежава немалък дял - според някои публикации над 20%. Макар да не е зает оперативно с управлението, на него продължава да се разчита за стратегическото развитие и е приеман за ключов човек за компанията. А също и за един от най-богатите хора в Сърбия, макар преките му връзки със страната да са поотхлабени. Той живее в Швейцария и има словенски паспорт.

Въпреки това името му често се спряга от сръбските политици и лично от президента Александър Вучич, който вижда в Шолак организатор на протести, донор на опозицията и партньор на основния му опонент Драган Джилас. Затова и не е чудно, че в близките до властта в Сърбия медии той често е обрисуван като типичен олигарх - луксозни страсти като голфа (той е председател на Сръбската голф асоциация и собственик на игрища в Словения), вила на Женевското езеро, частен самолет. Името му е забъркано и в скандал около придобиването на малтийско гражданство с цел да избегне плащане на данъци.

Търканията с управляващите особено ескалират от началото на тази година. През юни 2019 г. SSB дори излезе с официално изявление, в което се оплаква, че компанията и Шолак лично са обект на негативна кампания и постоянен натиск от сръбските власти. А в началото на октомври един от управляващите партньори в BC Partners, Никос Стратопулос, е бил в Сърбия за среща с премиера Ана Бърнабич, на която са разговаряли и за отношенията си със сръбските власти. На нея той е изтъкнал, че това е най-голямата пряка чуждестранна инвестиция в Сърбия, и разчита на нормална бизнес среда, като е разочарован да чува как журналистите им са наричани "чужди наемници" и "предатели".

Кой продава

През 2016 г. БТК беше придобита от консорциум от инвеститори, водени от Спас Русев. Продавач беше рускатата ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване - от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван.

Така след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за "Делта кепитъл инвестмънтс" (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката - 240 млн. евро, срещу които в нейна полза са заложени както първите две дружества по веригата на собствеността на БТК, така и финалното Viva Telecom (Luxembourg). Дали това разпределение се е запазило същото не е ясно, но декларацията за действителен собственик на БТК от това лято все още показва Русев като контролиращ 46%.

Самият телеком също е натоварен с около 400 млн. евро дълг. През 2017 г. той рефинансира старите си облигации, като синдикат от кредитори, воден от Citibank, осигури 345 млн. евро. Тук отново водеща като количество беше ВТБ със 100 млн. евро, Citibank отпусна 76 млн. евро, а с различни суми се включиха и други български банки и чужди институции. Година по-късно към синдиката се присъедини и държавната ББР с 25 млн. евро и други кредитори с още 15 млн. евро, като част от другите траншове бяха погасени и така сумата се покачи до 365 млн. евро. Извън големия синдикиран заем БТК дължи и 35 млн. евро по револвиращ кредит от Експресбанк, което закръгля дълговете на около 400 млн. евро.

От числата по предишната сделка и оценката сега изглежда, че петият собственик излиза на плюс от тригодишната си инвестиция в БТК. От експанзията на BC Partners изглежда, че телеком пазарът тук може и да е малък, но все пак привлича интерес. А ако пазаруването на фонда продължи, може да се оформи балкански телекомуникационен и телевизионен гигант. Който след време да е интересен и за голям секторен играч.