Едва ли има нещо по-подходящо за споделяне от храната. Така в годините на споделената икономика и улесненото пътуване Airbnb моделът не подмина и храненето. Споделеното хранене е популярно от години в чужбина и започва да набира сили и в България, макар и доста по-слабо, като различните платформи улесняват процеса.

През сайта на Airbnb чужденците, които станаха все по-обичайна гледка в столицата, например могат да участват в приготвянето на мусаки, таратори, баници, които после да похапнат заедно с българския си домакин. Да обиколят центъра с някого, който знае къде са най-добрите мекици, или дори да попаднат на четиристепенна вечеря, приготвена от някой Маsterchef.

В глобален план платформите са много и с различни концепции, като някои от тях не успяха да се наместят на пазара, а други бяха придобити от свои конкуренти. Подобно на Uber и Airbnb и споделеното хранене обаче среща негативните реакции на традиционния бизнес. А основните трудности за платформите и за мераклиите, решили да готвят за непознати, е по линия на необятните регулации по отношение на храната.

Както си го опечеш

Платформите за споделено хранене в домашни условия са над 20, като настъплението им започва през 2012-14 г. Развиват се на глобално, регионално или локално ниво. Световните лидери, в която група попадат Traveling Spoon, EatWith, BonAppetour, Withlocals, Plate Culture, Cook App, оперират в по над 25 държави в света, като някои от тях имат над 100 хил. последователи във Facebook.

Голяма част от тях се зараждат по един и същ начин. Създателят на MealSharing, американецът Джей Савсани, например винаги когато пътува по света, търси местна храна, информирайки се за нетуристическите места за хранене. В Камбоджа обаче удря на камък, докато не е поканен във фермата на местен жител извън града, където вечеря с цялото му семейство. След това се връща в Чикаго и създава платформата. Единият от основателите на френската VizEat, Жан-Мишел Пети, също получава вдъхновение по време на пътуване в Перу, където се сприятелява с местно семейство, което го кани в дома си на вечеря. Единият от създателите на американската EatWith, Гай Мишлин, пък се вдъхновява след ваканция на остров Крит през 2010 г., когато получава покана за вечеря в дома на гръцко семейство.

Най-големият играч към момента на пазара е именно EatWith. През 2017 г. се случи една от най-големите сделки в сектора, след като EatWith, създадена пет години по-рано в Сан Франциско, беше придобита от конкурента VizEat. Тя купи и Cookening и Grub Club, платформа за pop-up вечери (еднократни събития на различни места). Глобалните планове на VizEat избуяха през 2017 г. през партньорство с платформата за туристически препоръки за луксозно прекарване Virtuoso и Huawei. Това с последната позволи потребителите на Huawei в Китай и Европа да свалят арр-а на много езици, включително мандарин. През 2018 г. купувачът реши да се развива под бранда EatWith. В платформата сега домашни вечери предлагат 25 хил. домакини в 130 страни, а най-популярните дестинации са Париж, Рим, Лондон, Ню Йорк, Тел Авив. За платформите важно при добавянето на даден град е дали има достатъчно туристи и дали има достатъчно добри предложения от страна на потенциални готвачи.

През 2016 г. на пазара със споделеното хранене влезе и платформата Airbnb през раздела си Airbnb Experiences - наред с други опции за местни забавления, включващи различни турове, спорт, култура, любопитни неща и т.н.

За всеки вкус

Моделите, на които се залага, са различни. EatWith се фокусира върху пътешествениците и възможността да се похапне с местни къде ли не. Регионалният играч Feastly залага на готвенето на професионални готвачи. Voulez Vous Diner позволява на клиентите да си поискат вечеря на определена дата. Други като Bon Appetour включват във възможностите и пазаруването като част от цялостното кулинарно преживяване. KitchenSurfing пък предлагаше на хора, които умеят да готвят, да се регистрират и да припечелват допълнително средства, като готвят за няколко часа в домовете на хора, които не могат или дори и да могат, искат да прекарат времето с гостите си вместо в кухнята. Платформата Josephine пък даваше (защото затвори) възможност на хората да продават приготвената от тях домашна храна на техни съседи. И т.н.

По едно нещо обаче повечето си приличат - начина на печалба, а именно 10-20% от цената на вечерята отива за платформата.

За целта домакините трябва да кандидатстват в избраната от тях платформа, като далеч не всички успяват. EatWith например иска желаещият да демонстрира концепцията на вечерята си. Прави се и демовечеря, която бива оценена, преди домакинът да бъде допуснат до платформата, като компанията има представители на места, които да отидат на тестовата вечеря.

Проверка на New York Times показва, че успяват само 4% от кандидатите. Traveling Spoon също прави интервюта по телефон и Skype, преди да станете домакин в платформата, като в възможно да има и визита. Платформата прави и селекция на най-успешните си домакини с най-добри отзиви.

Не всичко е по мед и масло

Основен препъникамък, както за всички останали видове бизнеси на споделената икономика като Uber и Airbnb, са регулациите. А при храните и алкохолните напитки те са достатъчно много и различни като изискванията към мястото и оборудването за приготвяне на храна, хигиената, декларациите за алергии, пожарна безопасност, забраните за пушене и т.н. и т.н.

Например платформата Airbnb отказва да ви регистрира като домакин, ако ще готвите без помощта на вашите гости и не разполагате с лиценз. EatWith пък осигурява застраховка с покритие 2 млн. долара за събитията си.

Законови ограничения бяха и причината платформата за храна за съседите Josephine да прекрати съществуването си. Профилът на компанията повдигна темата пред регулаторите в Калифорния за законови промени, които да позволят легализирането на домашната кухня като място за производство на храна за продажба, така че те да не трябва да отговарят на същите изисквания като ресторантите - например по отношение на мивките, плотовете, абсорбаторите, като се създаде различен режим за легализиране за домашните кухни от този на ресторантите.

Разбира се, част от фалитите са не само по вина на регулаторите, но чисто пазарни. В началото основно опасение за някои от създателите на платформите е дали ще се намерят достатъчно и достатъчно добри домакини. С времето обаче се оказва, че по-проблематично е осигуряването на хора, които да се появят на вечеря, като ако броят на гостите за дадена вечеря е под икономически обоснования минимум, тя най-вероятно ще бъде отменена.

Един от създателите на гръцкия start-up за домашно приготвена храна Cookisto, Михалис Годас, обяснява неуспехите на подобни начинания с успеха на Airbnb. Airbnb не стана милиарден бизнес, защото искаш да си приятел с домакина си. Той спечели пазарен дял, защото беше по-евтин от съществуващите възможности. Промотирането на отражението върху общностите беше чудесен маркетингов ход и щит срещу регулациите, но без тежест за бизнес успеха, смята той. Или накратко, храната е важна. Цената на храната също.