С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 1 ное 2019, 10:10, 7851 прочитания

Невъзможната продажба на ЧЕЗ

Защо властта не хареса сделката с "Еврохолд" и какво следва оттук нататък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналата седмица, докато общественото внимание беше приковано към течащия избор на главен прокурор и предстоящите местни избори, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани на "Еврохолд" да придобие българските активи на чешката CEZ. Това е второ поред блокиране на опитите на чешката компания да излезе от инвестициите си в страната, след като миналата година антимонополният регулатор спря и сделката с "Инерком" на Гинка Върбакова.

Решението на КЗК, както и при всички досегашни нейни забрани за концентрации (като "Нова тв"), е слабо аргументирано. А това все повече затвърждава тезата, че комисарите се движат не толкова от грижата за пазарните сили, колкото от диктовката на политическите сили. Това дава лош сигнал към чуждите инвеститори - след тези две решения все повече изглежда, че за компании от калибъра на CEZ няма нормален начин за излизане от страната без влизане в договорки с властта.


Ето и резюме на най-важното по темата и какво може да се очаква да стане.

Защо пропадна сделката?
Формално заради решението на КЗК, но реално поради липсата на политическа подкрепа

Със свое решение от 10 октомври КЗК започна задълбочено проучване на сделката, а само две седмици по-късно - на 24 октомври, излезе със забрана. Доколкото досега "Еврохолд" няма енергиен бизнес, откритият от регулатора проблем засягаше потенциално припокриване със застрахователния бизнес на купувача. Конкретен проблем се оказа слабо популярната застраховка-гаранция, където "Евроинс" е лидер с 46% за 2018 г., макар да става въпрос за едва 12 млн. лв. приходи по тези полици. Теоретично в рамките на обща група това може да даде предимство на енергийните дружества (най-вече търговците на ток) спрямо конкурентите им, като им даде "гарантиран и финансово осигурен достъп до изискуемите застрахователни полици" при сделки на енергийната борса. Нито обясненията, нито предложеният (два дни преди решението) от "Еврохолд" ангажимент застрахователите в групата да не разработват полици, насочени към енергийни търговци, обаче се приемат от КЗК.



Всичко това по-скоро говори за желание регулаторът да обоснове вече взето решение да не се допусне сделката, отколкото реална загриженост за пазара. По принцип забраната за концентрация се приема за крайна мярка и в европейската практика обичайно се търсят решения как да се преодолеят евентуални изкривявания вследствие на консолидация. В случая (както и при предходния опит на CEZ, и при този за "Нова тв") сделките са директно торпилирани.

Има ли полезен ход за "Еврохолд"?
По-скоро не въпреки опциите за жалби и промени в структурата на купуващото дружество

Решенията на КЗК могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Досегашната практика обаче показва, че разглеждането може да се насрочи за след месеци, а окончателното решение може да отнеме години. Теоретично CEZ би могла да си търси правата и в чужбина (вече има опит с висящо арбитражно дело срещу България), но там процедурите също са бавни и това няма да отключи сделката сега.

Освен това след шума около опита на Върбакова да купи същия пакет активи беше въведено задължение и КЕВР да одобрява сделки като тази, така че държавата има още един лост да блокира смяната в собствеността. Самото "Еврохолд" пък също оперира в силно регулирани сектори - застрахователният му бизнес, инвестиционният посредник и публичните компании в групата са под надзора на КФН, така че директна конфронтация с властта едва ли е разумна стратегия. След обявяването на сделката финансовият регулатор започна проверка на здравето и капацитета в групата, от която все още няма финални резултати. Финансирането на покупката също се планираше частично да дойде от увеличение на капитала, което пак подлежи на одобрение от КФН. Досега от "Еврохолд" официално не са коментирали бъдещите си действия, а първата реакция беше по-скоро саркастична "благодарност" към КЗК за рекордно бързата работа по решението, което е "позитивна оценка за финансовата мощ на холдинга".

Какво иска българската държава?
Близък до властта купувач, който няма да използва ЕРП за политически цели

Защо "Еврохолд" не е харесвана от управляващите не е ясно. Още при обявяването на компанията за избран купувач през юни срещу нея имаше яростни атаки в медиите на Делян Пеевски, както и в pik.bg на Недялко Недялков. Председателят на надзорния съвет и основен собственик на групата Асен Христов беше обрисуван като "новата Гинка", а депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви, че сделката се случва в "тежка корупционна тишина".

Възможно обяснение за политическа съпротива от ГЕРБ са твърденията за близост на Христов с низвергнатия втори в партията - Цветан Цветанов. Тогава пред журналисти и в телевизионни интервюта собственикът на "Еврохолд" отричаше да има по-специални взаимоотношения с него отвъд познанство покрай спортни събития.

Каквато и да е конкретната причина обаче, е видно, че управляващите искат бизнеса на CEZ в България да бъде контролиран от доверен техен човек, който не би решил да използва ЕРП-то за политически цели. Събитията от зимата на 2013-а, когато първото правителство на Бойко Борисов падна заради протести срещу високите сметки за ток (получени и заради удължения период на отчитане), все още не са забравени и навярно никой в ГЕРБ не иска да се повторят.

Може ли да има други купувачи?
Шансът за това е минимален, освен ако не е посочен от българските власти играч

Когато през април тази година "Еврохолд" получи ексклузивност на офертата си за придобиването на активите на CEZ в България, от чешката компания обявиха, че офертата на другия кандидат - India Power, не е отхвърлена, а остава като втора по ред в търга. Индийското дружество в първото наддаване беше партньор с "Фючър енерджи", която фалира на 1 декември 2017 г., а във втория търг участва самостоятелно. Сега е възможно да бъдат проведени преговори с нея за потвърждаване на офертата, която обаче със сигурност е по-ниска от тази "Еврохолд". Вероятността да се появят други, независими от българското правителство кандидат-купувачи клони към нула.

Показателно в тази връзка е, че още преди решението на КЗК от CEZ заявиха пред чешки медии, че при нов отказ няма да има трети опит и ще продължат да управляват българския си бизнес. В седмицата след произнасянето на регулатора няма нови изказвания в тази посока, но за чешката компания все по-малко има логика да влага ресурс в структуриране на нови сделки, без да има политически уверения, че този път няма да има обструкции. За модел може да служи и случилото се с продажбата на "Нова тв" - КЗК блокира опита на (отново) чешкия PPF на Петр Келнер да купи телевизията само за да разреши скоростно продажбата й на братята Кирил и Георги Домусчиеви. А Келнер вероятно все пак ще придобие другата голяма телевизия в страната - bTV, но само благодарение на факта, че купува пакет от канали в няколко държави и затова антимонополното одобрение трябва да дойде не от КЗК, а от Европейската комисия.

Ще продава ли отново CEZ?
Вероятно не, тъй като вече няма нужда от финансов ресурс

Освен че провеждането на нова процедура за продажба е свързано с разходи и няма никакви гаранции, че ще завърши с успех, основната причина за становището на CEZ, че няма да прави трети търг, е отпадналата спешна необходимост от свеж финансов ресурс. Последното се дължи до голяма степен на решението на чешкото правителство отпреди два месеца, че ще даде гаранции на CEZ за осигуряването на финансови средства при строителството на нови реактори в АЕЦ "Дуковани". Първоначално енергийната компания възнамеряваше да изгради новите мощности със собствени средства, като продаде бизнеса си в България, Румъния, Турция и Полша.

Въпреки провала на сделката в България тази за румънските активи е в ход. Тя включва седем дружества - Energy Distribution Oltenia, Ovidiu Development, Tomis Team, MW Team Invest, CEZ Vanzare, TMK Hydroenergy Power and CEZ Romania, в чието портфолио е и най-големият наземен вятърен парк в Европа - Fantanele-Cogealac. Точно затова за разлика от българската група се очаква тази да привлече интереса на големи енергийни играчи и да приключи успешно в много по-кратък срок. Оферти се събират до края на ноември, като вече е ясно, че необвързваща оферта е подала и държавната Hidroelectrica. "Еврохолд" също беше заявила интерес, но не е ясно дали той се запазва и след провала на сделката в България.

Капитал #44

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (1 - 7 ноември). В броя ще прочетете още:

- Местните избори: Искахме промяна, но нямахме желание
- Бюджет 2020: Всички да са доволни
- Невъзможната продажба на ЧЕЗ

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Идеал стандарт – Видима" приключи инвестиция за над 62 млн. лв. "Идеал стандарт – Видима" приключи инвестиция за над 62 млн. лв.

Последният голям проект от тригодишната програма е модернизация на завода за санитарна арматура за 22 млн. лв.

20 ное 2019, 384 прочитания

EasyJet ще стане първата въглеродно неутрална авиокомпания 1 EasyJet ще стане първата въглеродно неутрална авиокомпания

Нискотарифният превозвач ще си партнира с Airbus за разработването на хибриден самолет

20 ное 2019, 819 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Не само мед, не просто рози

Теодора Гергова създава био ароматен продукт по рецепта от старите книги

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10