Над 150 млн. лв. са инвестирани в металургията през 2018 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Над 150 млн. лв. са инвестирани в металургията през 2018 г.

Новата 2500-тонна преса позволява на "Алкомет" да произвежда по-големи и по-сложни профили, при това с много по-голяма прецизност

Над 150 млн. лв. са инвестирани в металургията през 2018 г.

Проектът на "Алкомет" за 60 млн. лв. в ново оборудване приключва до края на годината

2467 прочитания

Новата 2500-тонна преса позволява на "Алкомет" да произвежда по-големи и по-сложни профили, при това с много по-голяма прецизност

© Алкомет


Над 150 млн. лв. са инвестирани в предприятията от българската металургия през миналата година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха изнесени на професионалния празник. Най-големият проект, който приключва тази година, е инвестицията на производителя на алуминиеви изделия "Алкомет", който за последните три години вложи над 60 млн. лв. в ново оборудване. Това ще удвои капацитета на завода в Шумен и ще му позволи да произвежда високотехнологични продукти за нови индустрии.

На финала

По-рано тази година "Алкомет" пусна в експлоатация нова 2500-тонна преса като част от най-голямата си инвестиционна програма от приватизацията на завода преди 20 години досега. Това позволява на компанията да произвежда по-големи и по-сложни профили, при това с много по-голяма прецизност. Това пък й отваря вратите към клиенти от отрасли като автомобилостроене, строителството, машиностроенето и електротехниката. В момента компанията е в процедура за сертифициране по международния автомобилен стандарт, която се очаква да приключи през 2020 г.

Модернизацията във валцовото производство ще приключи до края на годината. Проектът включва също нов студеновалцов стан за ленти с ширина до 2200 мм, съоръжения за допълнителна обработка, както и линия за непрекъснато леене в леярния цех.

И други инвестиции

Инвестиции през миналата година са направени и от другите предприятия в сектора, казаха от БАМИ. Пловдивският КЦМ например е инвестирал 20 млн. лв. в технологично обновление на завода, същата сума е вложена и от "София мед" в индукционна пещ, линия за калаено покритие и нови изделия за електрониката. В медодобивния комбинат "Аурубис" тече изпълнение на дългосрочна програма, по която миналата година са вложени 15 млн. лв. В другия голям производител на алуминиеви изделия - софийската "Етем", също върви мащабна инвестиция, която включва и най-голямата преса на Балканите (4500 тона).

"Общо през миналата година в сектора са вложени над 150 млн. лв., но това е горе-долу стъпката, с която върви българската металургия", каза председателят на БАМИ Антон Петров. След демократичните промени и смяната на собствеността инвестициите в българските предприятия вече достигат 3 млрд. лв. "Тези пари са вложени в технологии, във високопроизводителни машини, в екология, в ниска енергоемкост", посочи Петров. По данни на асоциацията през 2018 г. металургията в страната е произвела над 10 млрд. лв. продукция, а износът е близо 8 млрд. лв.

Предизвикателства

В момента металургичният сектор е изправен пред няколко предизвикателства, от които ще зависи бъдещата му посока на развитие. "Свидетели сме на безпрецедентна търговска война, която започна от САЩ именно с металите, стигна се до ответни мерки и до разрастване", посочи Петров. Успоредно с това се наблюдава забавяне на европейската икономика, което също носи рискове за сектора. На фона на всичко това Европа предприема все по-стриктни мерки за ограничаване на климатичните изменения, коя от коя по-скъпа, което засяга директно базовите индустрии като металургията, смята Петров. В същото време САЩ вече направиха първата стъпка по оттеглянето си от Парижкото споразумение, което ще даде допълнително предимство на американските производители за сметка на европейските.

За българските предприятия допълнителна тежест идва от цените на енергоносителите, тъй като на металургията се дължат 20% от индустриалното потребление на електричество и 10% от консумацията на природен газ. Очакванията на сектора са парламентът бързо да приеме одобрените вече от правителството мерки за компенсиране разходите за въглеродни емисии.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK