Намаляване на работниците, пренасочване към други продукти или изцяло закриване на производството. Това се случва през последните месеци в няколко компании, произвеждащи кабелни системи за автомобили в България. Макар за момента това да не е обща тенденция, а има и отварящи се нови предприятия в същата сфера, ограничаването на подобни интензивни на работна ръка производства е сигнал, че с покачването на заплатите малките маржове съвсем изтъняват и в някои случаи дейността става нерентабилна.

Донякъде успокоително за икономиката е, че кабелите имат сравнително малък дял в общото производство на автомобилни компоненти в страната. В същото време заводите за продукти с по-висока добавена стойност като цяло остават стабилни, а много от тях и растат. За евтините производства обаче страната като че ли все по-често ще губи конкуренцията с новите предпочитани дестинации, най-вече в Северна Африка. Което може и да не е лоша новина.

Първият голям затворил

Още в края на миналата година спря работа заводът на "Електрокабел България" в Плевен, който е собственост на германската Nexans Autoelectric (част от френската група Nexans). Компанията започна производство там през пролетта на 2015 г. с амбицията при пълен капацитет броят на работниците да достигне 500 души, което всъщност така и не се случи. Миналия септември собственикът е уведомил местното ръководство, че от декември смята да преустанови производството и да го прехвърли в други заводи на групата. Намалението на персонала е започнало още тогава, но в продължение на няколко месеца част от хората са били ангажирани с демонтиране и продажба на машините и оборудването, става ясно от отчета за 2018 г. Подготовката за затваряне се вижда и от финансовите резултати - макар че приходите нарастват с над 30% до 9.8 млн. лв., разходите за материали рязко спадат, т.е. фирмата е приключвала съществуващите поръчки.

От Nexans Autoelectric не отговориха на въпросите на "Капитал" защо са се отказали от производството в България и къде е изнесено то. Решението обаче не е толкова трудно да се вземе при натрупана загуба на "Електрокабел" 4.2 млн. лв. към края на 2018 г. Компанията работеше в сграда, построена специално за нея от "Плевен ритейл център" (собственост на "Бългериън пропърти дивелъпмънтс"), и макар че има 10-годишен договор за наем, инвестицията й тук не е толкова голяма, че да попречи на оттеглянето, още повече че оборудването се прехвърля към друг завод в групата.

Следващият към Украйна или Тунис

Макар че последните официални данни за осигурените към август не го показват, затворен е вече и друг завод, който работеше като подизпълнител на румънската компания на Nexans Autoelectric - Elektrokontakt. Става дума за базираната в Карлово "Автоелектрик България", която е собственост на няколко българи. От миналия месец работниците са съкратени. "Причината е, че Nexans изнесе цялото си производство на конвенционални кабели в Украйна и Тунис. За нас проблемът беше, че трябваше да работим на пълни обороти до последно, защото имаше проекти, които изтичаха и трябваше да се приключат, след което се наложи да освободя всички работници", каза управителят и мажоритарен собственик на "Автоелектрик" Иван Опанов.

Тунис всъщност е една от новите дестинации за всички големи производители на автомобилни компоненти (а и традиционна дестинация за текстил). "Причината е проста - там минималната работна заплата е 120 долара, а хората са като пясъка в морето. В България просто вече няма хора и се искат големи заплати", обясни Опанов. По думите му "Автоелектрик" е работела на ишлеме при много ниска норма на печалба - 2-3%, което силно ограничава възможностите за увеличаване на трудовите разходи.

Има обаче и още нещо. "Тук липсва политика за подкрепа на бизнеса от правителството за разлика от държави като Сърбия и дори Македония. Това обяснява защо в Сърбия само тази година са открити четири огромни завода за автомобилни части", казва той.

В момента "Автоелектрик" преговаря да започне производство за друга компания, което се очаква да стане от началото на следващата година. С това ще бъдат възстановени част от освободените работници, но едва около 35 души. За сравнение - преди компанията поддържаше персонал около 200 души.

Още жертви под Балкана

През септември бяха освободени и голяма част от работниците в двата завода на "Аркомат" в Казанлък и Карлово след изтичане на проектите им. Производството на кабели в Казанлък ще бъде подновено, макар и с по-малко хора и за нов японски клиент. Наскоро приключи обучението на 10 души от персонала, като до края на ноември се очаква заводът да има близо 290 работници. В Карлово обаче предприятието ще се преориентира към нови продукти. "Ще работим отново за автомобилната промишленост, но ще правим части за двигатели за корейска компания", каза собственикът на дружеството Нуреддин Йозхан. По думите му следващия месец се очаква да пристигнат машините, така че производството да започне следващата година. В началото ще работят 25 души, но дали и колко ще се увеличи броят им засега не е ясно.

"В България в момента има два проблема - цената на труда се покачва и не можем да намерим достатъчно хора", обясни Йозхан. И добави: "Средната заплата при нас е около 650 лв. чисто. Вече сме на границата на разходите, които можем да си позволим за производство на кабели. В момента Турция отново е конкурентна, а в Сърбия е много по-евтино, в Украйна също, макар че там има силна миграция към Полша. Най-големият конкурент заради ниските разходи обаче е Северна Африка - Тунис и Мароко. Целият бизнес с кабели в момента е там, всеки производител има своя фабрика или подизпълнител."

Големият проблем при производството на кабели в България според него са отсъствията от работа. "Трудно се намират добри работници, а за нас добри означава работници, които идват всеки ден на работа. Работим на линия от 30, 60 или 100 души, зависи колко голям е кабелът, и ако 10 или 15% от хората ги няма, не можеш да ги замениш и не можеш да произведеш количествата, които си се ангажирал, и да направиш печалба", уточни той.

Въпреки това "Аркомат" няма планове за преместване на производството на друго място. "Установили сме се тук, имаме две фабрики. Просто ще променим сферата на производство - няма да са кабели, а нещо, което не изисква толкова много хора, а се прави повече с машини", каза той.

Един фалит и свиване на гиганта

През пролетта затвори и заводът на "Зенон БГ" в Търговище, който от 2009 г. работеше като подизпълнител на "Язаки" и в най-добрите си времена имаше над 1000 работници. В средата на годината компанията е обявена в неплатежоспособност и е открита процедура по несъстоятелност. Признатите от синдика вземания са общо 3.4 млн. лв., а най-големият кредитор е Първа инвестиционна банка с 2.5 млн. лв. Компанията е собственост на Бали Бедреттин и Малкоч Седат (по 50%).

Само тази година с около 500 души са намалели работниците и на най-големия работодател в производството на кабели в страната - "Язаки", а от пика през 2016 г. спадът на заетите е с почти 2000 души. От компанията обясниха, че понижението е временно и ще бъде преодоляно, след като производството се пренастрои по нови договори. Факт е, че компанията разширява дейността си в страната, като преди две години отвори трети завод - в Димитровград, след първите две предприятия в Сливен и Ямбол. Тя има и предимството да работи директно за японската Yazaki, което й осигурява по-голям марж, отколкото на по-малките подизпълнители.

Според икономиста Георги Стоев, който сега е управител на платформата "Тракия тех", "Язаки" е взела много по-умно решение от други доставчици в индустрията. "Избраха градове, където заплатите са почти два пъти по-ниски от Пловдив, а и ръстът е по-малък. Другото е, че това са региони, където демографията не е много негативна и не се свиват драматично за разлика от Северна България", каза той.

Last minute проби

Въпреки това точно в Северна България са новите инвестиции в индустрията. Германската Leoni например започна производство на кабелни системи в Плевен и вече има над 600 работници. Както и неуспялата Nexans Autoelectric обаче, "Леони" също работи в сграда под наем и в случай че производството се окаже нерентабилно, преместването на машините в друга, по-изгодна, локация няма да е толкова трудно.

Във Враца пък завод за кабели изгражда германската "МД електроник", като се очаква производството да започне следващата година. Планираната инвестиция е около 22 млн. лв.

Също там строи поредното си българско предприятие и турската "Теклас", но тя произвежда каучукови и други изделия за автомобилната индустрия. За район, който е силно обезлюден, резерв представляват пътуващите всеки ден около 2000 души, които работят в заводи в Ботевград или Мездра. Дали новите инвеститори ще успеят да ги привлекат обаче ще зависи и от заплатите, които ще могат да си позволят.

Краят на историята

Подобно на шивашките дейности като тапицериите за седалки, които канадската ALC произвеждаше в страната, но беше принудена да затвори трите си завода заради нерентабилност, производството на кабели изисква много работна ръка, не позволява автоматизация, а маржовете са малки. С покачването на заплатите възможностите за печалба все повече се свиват. Затова и прогнозите са страната в един момент да се окаже недобра дестинация за подобни дейности.

"В дългосрочен план България по-скоро би изгубила някакви позиции точно в този сегмент - трудоинтензивни операции, което незадължително бих го тълкувал като нещо лошо", коментира Стоев. Според него някои от тези предприятия вероятно ще намерят други поръчки и ще започнат да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, което ще позволи да плащат по-големи заплати и да задържат работниците си. Други пък вероятно ще затворят, както вече се случва. "Добрата новина е, че в България има над 100 доставчика на автомобилната индустрия, така че производството на кабели е един относително малък сегмент", каза той.