С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 ное 2019, 11:18, 3198 прочитания

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • 14-ата по приходи в света генерична компания Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark.
  • В България купувачът и придобитата компания имат сходни обороти.
  • Целта на Stada е да увеличи спадащите приходи на този тип фармацевтични производители.
Фармацевтична компания, която произвежда изобретени от нея медикаменти, купува конкурент. Това е всекидневие в индустрията, изпъстрена с милиардни сделки.

Тази обаче е различна. За първи път фармацевтична компания поглежда към сегмент, към който до момента производителите на лекарства се отнасяха с истинско пренебрежение - хранителните добавки.


През седмицата беше съобщено, че германската Stada Arzneimittel, базирана в Бад Вилбел, купува чешкия производител на добавки Walmark. И двете компании са представени на българския пазар, като продажбите им по цени на рафта в аптеките са сходни - над 25 млн. лв.

От една сделка не може да се направи извод за тенденция при консолидационните процеси във фармацевтичния сектор. Но двигателите за нея може да се окажат логични и за други придобивания. В случая става въпрос за компания-купувач от генеричния сектор (които произвеждат лекарства, след като патентът им падне), където печалбата идва не от иновации, а от обеми. А поне в региона такива със сигурност се генерират от хранителните добавки - манията по тях е местна забележителност в страните от бившия социалистически лагер, в които основно оперира Walmark. А мажоритарни акционери и в двете компании са инвестиционни фондове, чиято цел е да максимализират печалбата от участието си.

Купувачът Stada



Германската Stada е създадена през 1895 г. като обединение на фармацевти, чиято цел е да намалят разходите по приготвянето на лекарства. Впоследствие тя се превръща в една от най-големите германски генерични компании – произвеждат медикаменти след отпадането на патента им и имат фокус и върху лекарствата без рецепта. Но до 1993 г. в устава й е записано, че акционери в нея не могат да бъдат други лица, освен магистър-фармацевти.

Компанията прави първата си инвестиция извън Германия през 1986 г., като купува швейцарска генерична компания. Експанзията й през следващите години и до момента е впечатляваща, като тя придобива генерични лекарствени компании в Европа, Русия и по цял свят и се превръща в глобален играч. Въпреки усилията си тя все още е втората германска компания в топ 20 на генеричните компании след Fresenius и през 2018 г. заема 14-то място по приходи сред този тип концерни с продажби за общо 2.330 млрд. евро и печалба от 306.9 млн. евро. Stada присъства в 120 държави по света и към 31 декември 2018 г. за нея работят 10416 служители.

От 2017 г. Stada, която е публична компания, има нов мажоритарен собственик на 65% от акциите й – съвместно дружество между инвестиционния фонд Bain Capital и Cinven. Освен в нея Bain Capital има инвестиции в още 15, предимно американски, биотехнологични фармакомпании.

В България Stada присъства на пазара от 20 години, има регистрирани 140 лекарства, а за нея работят 43 служители. Според търговския регистър продажбите й през 2018 г. са за 5.223 млн. лв. в сравнение с 4.944 млн. лв. през 2017 г., а печалбата й е намаляла от 400 на 232 хил. лв. през 2018 г. В подобен размер са само плащанията й за лекарства от НЗОК. Отделно от това обаче Stada има и свободни продажби на лекарства с рецепта и без лекарско предписание, които вероятно са вътреобщностни доставки и не минават през българското й дружество. Според данните от пазара общите й продажби се движат между 25 и 30 млн. лв.

Тримата братя и златният фонд

Walmark стартира като семейна фирма, създадена през 1990 г. от тримата братя Валах. В началото на своето развитие тя започва с дивизия за производство на безалкохолни напитки, която по-късно е продадена на Coca-Cola. През 1994 г. компанията основава фармацевтична дивизия в Словакия и на следващата година създава своята първа хранителна добавка. През 1996 г. Walmark започва своята международна експанзия в Полша и Румъния, а 10 години по-късно отваря своя компания и в България. Няколко години след това чешката компания вече е лидер в сектора на хранителните добавки в Централна и Източна Европа и присъства директно в девет европейски страни. Това привлича вниманието на инвеститорите и през 2012 г. един от големите инвестиционни фондове Mid Europa Partners с портфолио от над 5 млрд. евро влиза в компанията, като през 2015 г. я придобива изцяло.

В момента компанията изнася продукцията си в повече от 150 държави и по последни неофициални данни има продажби за 2018 г. в размер на 79 млн. евро.

България е една от най-успешните истории на Walmark. Тя е дългогодишен лидер по брой продадени опаковки хранителни добавки и се нарежда на първо място в категория на продуктите без рецепта, непосредствено след българските и световните генерични компании. Българският пазар на хранителни добавки възлиза на 420 млн. лв., като тенденцията през последните 10 години е той да бележи двуцифрен ръст всяка година.

Според последните данни на IQVIA, предоставени от Walmark България, компанията има продажби на добавки в размер на 27 млн. лв. по пазарни цени за последния 12-месечен период до октомври, като втората компания в класацията има с около 50% по-ниски продажби. В момента в България са регистрирани 15 бранда-чадъри с общо 110 артикула. През 2018 г. компанията има приходи от дейността от 15.6 млн. лв. и чиста печалба от 2 млн. лв.

Компанията има осем марки, които са пазарни лидери в конкуренция с поне 30 продукта в съответната категория. Това са мултивитамините за деца ("Марсианци"), грижа за простата ("Простенал перфект"), грижа за женското здраве ("Уринал"), грижа за периферната нервна система ("ГинкоПрим"), а отделно от това е номер две по продажби на продукти за грижа за ставите ("Проензи") и продукти срещу газове ("Дегазин").

Към края на октомври в компанията работят 45 специалисти. От 11 години българската структура е единствената в групата, която се оглавява от жена – Десислава Райчинова.

Защо фармацевти се захващат с добавки

Краткият отговор естествено е за печалба, а по-дългият - заради дефектите на свръхрегулирания пазар.
Лекарствата са една от най-строго регулираните стоки както като начин на производство, така и по отношение на цените. Цените се реферират с останалите европейски държави и ако някъде бъде открита по-ниска стойност на опаковка, тя автоматично се намалява в останалите страни членки. Конкуренцията сред генеричните компании е изключително силна, тъй като лекарствата, които те произвеждат, имат множество аналози. В почти всяка европейска страна има поне един или няколко силни местни генерични производители. В рамките на ЕС има строги изисквания за производство – правила за добра фармацевтична практика, които производителите са длъжни да спазват. Отделно от това във всяка страна-членка има изключително високи такси, за да може един продукт да стигне до пазара.

Ценовото рефериране, таксите за поддръжка на досиетата и реимбурсният статус и конкуренцията силно намаляват и без това ниските маржове в този сегмент на фармацевтичния сектор, поради което малко от генеричните производители от останалите европейски държави присъстват на съседните пазари. В България освен общоевропейската тенденция има и още едно ограничение пред генеричните производители – от последните около три години цените на лекарствата без рецепта са замразени, което не позволява на фармакомпаниите да печелят от тях.

Единственият сегмент, който расте с двуцифрен ръст и който няма строга регулация, са хранителните добавки. При тях не се проверява съдържанието, а производителят регистрира само етикета и опаковката в Регионалната здравна инспекция и след това може да продава на каквато иска цена, защото цените се определят свободно. В същото време българите по традиция вярват в народната медицина и природните продукти и са масови потребители на хранителни добавки.

"Портфолиото на Walmark ни дава възможност да разширим своето портфолио от брандирани продукти за грижа за здравето в Централна Европа и да засилим международното присъствие на бизнеса ни като цяло", коментира Петер Голдшмит, главен изпълнителен директор на Stada, в съобщение до медиите. От компанията допълват, че има силен потенциал за растеж в цяла Европа и Stada ще инвестира в още по-доброто комерсиализиране на продуктите на Walmark, която е един от сериозните играчи и продуктите им се произвеждат в завод, който изпълнява всички изисквания за производство на лекарства

Според анализаторите тази сделка е демонстрация за състоянието на фармацевтичния пазар в Европа и по-специално в Централна и Източна Европа и е сигнал, че очевидно политиците и регулаторите трябва да преосмислят лекарствената си политика и ценовата регулация.

"Един сериозен производител на лекарства преценява, че е по-изгодно да инвестира в производител на хранителни добавки и тази инвестиция е по-добра в сравнение с алтернативни инвестиции в лекарствени продукти. Причината е, че печалбите в нерегулирания пазар на хранителни добавки са значително по-големи, маркетинговите активности - с доста по-широки възможности и свободи. Това е така поради постоянния ценови натиск, особено в ЦИЕ, както и скъпата регулация на лекарствените продукти. За съжаление поради липса на категорични доказателства за ползите от хранителните добавки този разширяващ се пазар не добавя ползи върху здравния статус на населението и няма да доведе до промени в здравните му показатели", коментира д-р Славейко Джамбазов, управител на консултантската компания НТА.

Капитал #45

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (8 - 14 ноември). В броя ще прочетете още:

- 30 години след 10-ти: Каква я мислехме, каква стана
- Да копаеш дъното за Доган
- Сбогом, кабели

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Идеал стандарт – Видима" приключи инвестиция за над 62 млн. лв. "Идеал стандарт – Видима" приключи инвестиция за над 62 млн. лв.

Последният голям проект от тригодишната програма е модернизация на завода за санитарна арматура за 22 млн. лв.

20 ное 2019, 373 прочитания

EasyJet ще стане първата въглеродно неутрална авиокомпания 1 EasyJet ще стане първата въглеродно неутрална авиокомпания

Нискотарифният превозвач ще си партнира с Airbus за разработването на хибриден самолет

20 ное 2019, 814 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10