С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 ное 2019, 14:29, 4426 прочитания

Малки, средни и все по-важни

В годишната класация "Гепард" за най-динамични малки и средни предприятия за пръв път попадат над 2200 компании, чиито приходи са нараснали с 30% през 2018 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Малките и средните компании (МСП) са имали втора поредна силна година. Приходите на най-добрите от тях са нараснали с внушителните 30% през 2018 г., а печалбата им е надхвърлила 2 млрд. лв. В годишната класация на "Капитал" - "Гепард", за най-динамични МСП за пръв път попадат над 2200 компании, което е ясен знак, че гръбнакът на българската икономика е постигнал добри резултати.

За силното представяне си има логично обяснение – икономиката на страната запази ръста си от над 3% през миналата година, макар че той беше малко под очакванията. Брутният вътрешен продукт (БВП) за пръв път доближи 110 млрд. лв., инвестициите и покупките на домакинствата също нараснаха. През тази година обаче ситуацията може да се промени на фона на сериозното забавяне на европейската икономика и притесненията, че догодина може да изпадне в рецесия. Това, от една страна, ще доведе до трудности и за България, тъй като ЕС е основният ни търговски партньор, но от друга, е възможност за компаниите да стъпят на нови пазари в търсене на продължаване на развитието си.


Петгодишен връх
Над 2 млрд. лв. е била печалбата на най-успешните МСП през миналата година.


В класацията влизат растящи малки и средни бизнеси, които постигат по-добри резултати. "Гепард" изследва динамиката на развитието им през миналата година, а основният показател е ръстът на приходите. Максималният брой участници досега беше през 2017 г. – 1780, докато сега той е 2267, или увеличение от малко над една четвърт. Приходите на най-динамичните МСП през миналата година надминават внушителните 32 млрд. лв. (29.8% от БВП за 2018 г.). Те нарастват с близо една трета спрямо 2017 г. и с две трети в сравнение с две години по-рано. Реализираната нетна печалба е рекордна – 2.01 млрд. лв., а активите доближават 23.4 млрд. лв.

В топ 10 попадат компании от десет различни сектора при 8 и 7 в предишните две издания. Шест от дружествата са от традиционно най-развитите региони на страната през последните десетилетия – три са от София, две от Варна и едно от Пловдив. Проблемът е, че тези три бизнес центъра бяха лидери и по времето на социализма, а тазгодишната класация показва още по-голямо разделение между южната и северната част на страната.



Пловдив става още по-привлекателен

Пловдив определено се превърна в индустриалния център на България, като значението му всяка година продължава да се увеличава. Индустриалните зони привличат десетки международни компании наред с българските. Градът беше и едно от двете места, което правителството предложи на световния лидер в производството на автомобили Volkswagen в загубената в крайна сметка от Турция надпревара за изграждане на нов завод на германската компания. А сега е сред възможните опции на южнокорейска компания за изграждане на предприятие за батерии за електрически коли. Областта е представена с 245 компании в класацията при 180 в предходната, а делът им нараства до 11%.

Дълго време София ще е номер едно – сега броят на столичните фирми е 874, което прави малко под 39% и този дял се запазва трайно. Така на практика почти половината най-динамични МСП са в двата водещи бизнес центъра на България. Като добавим към тях Варна, Бургас и Стара Загора, става ясно, че над две трети от успешните малки бизнеси са концентрирани в пет региона на страната, четири от които са на юг от Стара планина.

Лошата новина е, че към традиционно изоставащия Северозапад трайно се добавя и североизточната част на страната. Трите области на дъното с най-малко представители в класацията са Монтана, Разград и Търговище, като общият им дял е... 0.021%. Следват ги Видин (интересен факт е, че от областта е най-успешната текстилна компания в класацията), Силистра и Кюстендил, което затвърждава изоставането на Северна България.
Различията между регионите в България се увеличават, а не намаляват, а северната част на страната драматично изостава от южната.


Положението става още по-притеснително, защото в десетте области отзад напред работят едва 0.087% от всички компании в подреждането. Осем от десет от тези области са най-малките и се характеризират със слаба икономическа активност и намаляващо население. Така след 12 години членство в Европейския съюз със сигурност може да се каже, че различията в развитието на регионите в България се увеличават, а не намаляват, а северната част на страната драматично изостава от южната. За да се обърне негативната тенденция в малките области, са нужни данъчна децентрализация, обособяването на икономически зони и подобряването на местната инфраструктура.

Най-новият регионален индекс за конкурентността в ЕС (RCI) показва, че Северозападният регион в страната е деветият най-неконкурентен в съюза. На дъното се нареждат също и няколко от Гърция. Българските региони са развивали конкурентоспособност малко по-бързо от гръцките и румънските през последните три години. По-доброто класиране спрямо гръцките региони обаче се дължи на индикатора "макроикономическа стабилност", ако той не бъде отчетен, българските ще са на дъното на класацията. Всички тук освен Югозападния (главно заради ефекта София) са в най-лошата категория на индекса.

Според генералния директор на "Регионална и градска политика" в Брюксел Марк Леметр България има много висока макроикономическа стабилност, но това все още не се превежда в конкурентни региони.

Лидерът в класацията

Челната тройка в "Гепард" е от сектори, които са свързани с производство и по-висока добавена стойност. Лидерът в класацията е "Тръст агро", която преработва маслодайни и етеричномаслени култури. Дружеството е увеличило приходите си седем пъти през миналата година до 9.6 млн. лв. Значителният ръст се дължи на влезлия в експлоатация завод, който е изграден по Програмата за развитие на селските райони. Той се намира в село Беломорци, община Омуртаг, а годишният му капацитет е 30 хил. тона. Модернизацията позволява преработка на семена с по-голяма чистота, минимум 99.9%. Това се отнася както за основната преработката на кориандър, така и за преработката на белен слънчоглед. Технологията е безотпадна, като от отпадъците се произвеждат фуражни пелети. Готовите продукти основно се изнасят, като за растежа на приходите са помогнали и високите цени на пазарите.

Подгласник на лидера е "Дейта арт Юръп" – българското поделение на международната DataArt. Компанията е традиционна софтуерна аутсорсинг фирма, като разработва продукти по желание на своите клиенти. Причината за бързия растеж през последната година – от 456% до близо 8.9 млн. лв., е, че компанията превърна българското си поделение в европейско. Решението идва заради преимуществото на България по отношение на IT сектора – компанията определи София като "изключително добро място, в което една софтуерна фирма да отвори развоен център". След превръщането на българското звено в европейско то вече работи като търговски офис, а не само като развоен център.

Международната DataArt създава нови продукти и модернизира сложни системи в различни сфери като финансовата индустрия, здравеопазването, туризма, медиите, хазарт и гейминг, IoT и др. За нея работят над 2500 специалисти в 20 офиса и развойни центрове в САЩ, Европа и Южна Америка. През миналата година приходите на компанията са достигнали рекордните 140 млн. долара.

Челната тройка се допълва от варненската фирма "Премиер груп", която е специализирана в производство и ремонт на кораби. Постъпленията й са се повишили с 450% и са достигнали 6.3 млн. лв. през миналата година. Компанията извършва през 2017 г. довършителните строителни и високотехнологични дейности на кораба "Кекон Ексъленс", собственост на норвежко дружество. Той се използва за обслужване на нефтени платформи, подводно строителство, подводни инсталации, за водолазни операции или като сонда. А през миналата година подписва договор за сътрудничество с хърватския кораборемонтен завод Victor lenac Shipyard, където извършва монтажни дейности на различни кораби. Партньори на варненската компания също така са корабостроителници и кораборемонтни предприятия от САЩ, Норвегия, Полша, Франция, Гърция, Холандия, Дания, Румъния и други страни.

Останалите фирми в топ 10 също реализират сериозен ръст на приходите от над 400%. Най-големи постъпления от челните десет има "Айфорос България" – 16.3 млн. лв., която се занимава с рециклиране на отпадъци и е дъщерна на "Стомана индъстри".

Пълна промяна при секторите

Анализът на 20-те най-силно растящи компании по сектори показва, че най-добре са се представили тези, чиято продукция се характеризира с висока добавена стойност. Най-печеливши са били дружествата от фармацевтичната промишленост – 61 млн. лв., високите технологии – 55.7 млн. лв., и машиностроенето – 24.4 млн. лв.

Най-големи приходи са реализирали компаниите от търговията с автомобили, резервни части и сервизна дейност – малко над 355 млн. лв. Следват фармацевтичните компании – с 338.8 млн. лв., и тези от селското стопанство – с 334 млн. лв. За сравнение, година по-рано челната тройка беше от секторите транспорт, производство и търговия с горива и металообработването, като техните приходи са били по-ниски от лидерите сега. На дъното по приходи са дружествата от хранителната индустрия, туризма и текстилния сектор.

По другия много важен финансов показател – марж на печалбата, или съотношението между приходите и постъпленията, далеч напред са отново за поредна година са компаниите от високите технологии с почти 23%. Следват тези от фармацията с 18%, и производителите на храни с 13.3%. На обратния полюс са мебелните предприятия, търговците на горива и туристическите дружества, чийто марж се движи между твърде скромните 1 и 2%.

За трета поредна година компаниите от секторите строителство и търговия постигат най-висок ръст на приходите – съответно 211% и 124%. Веднага след тях са туризмът и високите технологии – съответно 117% и 110%.

Прави впечатление все по-масираното присъствие на технологичните компании сред най-динамичните по основните показатели. Анализът на агенция CBN Pannoff, Stoytcheff & Co показва, че според предварителните резултати секторът на информационните и комуникационните технологии е имал най-успешната си година през 2018 както по приходи, така и по броя на работни места. В анализа прави впечатление, че освен бума на нови работни места в Пловдивска и Варненска области ръст на работните места в сектора има дори и в по-слабо развитите региони в страната като Видинска и Врачанска област, както и в области, в които индустрията е все още малко застъпена като Кърджалийска и Смолянска.

Две напред, една назад

Структурата на българската икономика е подобна на тази в целия ЕС - 99.8% от компаниите са малки и средни, като в тях работят близо три четвърти от заетите. Като лъч надежда може да се приеме новината от началото на октомври, че България е сред 50-те най-конкурентни и иновативни икономики в света. Страната напредва с две позиции до 49-о място от общо 141 държави в годишния доклад "Глобален индекс по конкурентоспособност" на Световния икономически форум. Лекото подобрение се дължи на по-високите оценки за гъвкавостта на пазара на труда, работата на държавните институции и икономическата стабилност.

В същото време докладът показва видимо влошаване по показателя здравно състояние на населението, както и продължаващи слаби резултати при борбата с организираната престъпност, пътната инфраструктура и наличността на квалифицирани служители.

Предупредителни сигнали

Водещите икономики в света – на САЩ, на ЕС и Китай, отчетливо се забавят, което не е добър сигнал за България, чийто основен търговски партньор е евросъюзът.

През второто тримесечие българската икономика леко забавя темпа си на растеж – до 3.3%, в синхрон с данните на почти цяла Европа. Подобно на първите три месеца на годината остават включени всички двигатели на растежа, но темпът на нарастване на потреблението започва да се забавя, каквито бяха и очакванията на повечето анализатори. Големият въпрос сега е дали лидерът на европейската икономика - Германия, ще изпадне в рецесия, за което има твърде големи опасения.

Приносът на нетния експорт е положителен второ поредно тримесечие, ако се гледат годишните изменения, което се дължи на по-слаб внос. Инвестициите като компонент на БВП обаче се забавят и на годишна, и на тримесечна база, като според някои анализатори те може да се усилят през втората половина на годината заради местните избори. Намалява и прирастът на потреблението на годишна (2.7% през второто тримесечие на годината при 4.5% през първото) и на тримесечна база.

Друг предупредителен сигнал за бизнеса е, че след пет години на намаление броят на фирмените фалити отново започва да расте, като перспективите са през следващите две години ситуацията да продължи да се влошава. Проблемите на компаниите с поскъпването на труда, недостига на работна ръка и отслабващото търсене на продукция от европейските им контрагенти ще оказват влияние върху способността им да обслужват кредитите си и оттам поставя под въпрос оставането им в бизнеса. Анализите на специализираните компании за експортно застраховане Coface и Euler Hermes показват, че във висок риск от изпадане в несъстоятелност са 82 хил. дружества, а най-рисковите сектори са търговия на дребно и едро, хотелиерство и транспорт. По данни на Coface с ръста от 15.8% на броя на фирмените фалити за миналата година България е на трето място в Европа след Хърватия и Полша.

От Euler Hermes обръщат внимание на междуфирмената задлъжнялост, като според последните й анализи има притеснителни тенденции на глобално ниво заради стагнацията на световната икономика и повишаване на напрежението между САЩ и Китай, водещо до проблеми при търговията. Всичко това няма как да не се отрази и на България, като прогнозите са за забавяне на ръста на икономиката и повишаване на рисковите фактори.

При традиционните експортни партньори на България – страните от ЕС, също се очаква забавяне, като компанията обръща внимание, че най-сериозно е напрежението в Европа в секторите "търговия на дребно", "метали", "строителство" и "автомобилостроене", което има отношение и към българските икономика и производство.

Краткосрочната опасност от намаляване на растежа или дори свиване на икономиката зависи основно от глобалния цикъл, където България като отворена и малка икономика почти не може да влияе. От правителството и бизнеса обаче зависят конвергенцията с развитите страни от ЕС в сферата на производителността и иновациите, образованието и изследванията. И ако способността за собствени капиталови инвестиции е слаба, тогава трудно може реализираме сериозен напредък в развитието си.
Методология

За да попадне в класацията, една компания трябва:

- да отбелязва ръст на своите приходи* в две поредни години;
- да отговаря с приходите си от 2018 г. на определението за малки и средни предприятия (не микро-), заложено в закона между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи
- да бъде частна собственост;
- да не е финансово, здравно или хазартно дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал", от Търговския регистър, НСИ, НОИ

Гепард

Текстът е част от специалното издание "Гепард". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

В списанието класираме най-бързорастящите малки и средни предприятия в страната. Представени са данни за развитието на различни сектори от икономиката, както и фирмени профили на избрани компании. В подреждането през 2019 г. попадат 2269 компании от 28-те региона, класирани на национално ниво, по региони и по сектори.

Вижте още или купете изданието.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 95 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 281 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
КЗК глоби с 65 хил. лв. "Агрия груп холдинг" за покупка на компания без одобрение

Ако регулаторът прилага същата логика, би трябвало да санкционира последната сделка за "Техномаркет" с над 10 млн. лв.

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10