Когато преди няколко години китайски стартъп за споделени велосипеди получава голяма инвестиция и прави поръчка от няколко милиона рамки за колела накуп, заводите в Азия буквално връщат останалите си клиенти. Засегнати са и български компании, които нямат откъде другаде да доставят най-важния елемент за един велосипед - рамката, и са готови да платят двойно. Историята е красноречива за убийствения монопол, който фабриките от другия край на света държат в производствената верига на велоиндустрията.
И една малка група местни предприемачи се закани, че ще разбие. Дали заради ярките имена в екипа или заради простата сметка, че ако успеят да го направят, ще придвижат на нова, по-бърза предавка целия бранш не само в България, със стиснати палци зад проекта им застанаха мнозина. Новината за тях сега е, че до броени седмици фабрика на "Сайкъл ГЕТС" ще отвори врати и през януари от нея ще излязат топли-топли първите модели алуминиеви рамки за велосипеди. С това България става третата страна в Европа, която се впуска в това трудно производство, след пилотни проекти в Полша и Португалия, и прави първа крачка към своя велонезависимост.
Made in Илиянци
Теренът, върху който се простира българската фабрика за велосипедни рамки, е с големина от над 5 хил. кв.м площ в столичния квартал "Илиянци". Допреди година на мястото, което е съседно на едноименния стоков базар, е стърчала изоставена индустриална постройка. Днес тя е реконструирана за сметка на наемодателя (бизнесмена Димитър Желев, който е съсобственик и изпълнителен директор на "Алианц България холдинг") и отговаря напълно на нуждите на новото производство. След месеци на консултации, избор и обикаляне на китайски и тайвански фабрики оборудването за българския завод вече е доставено, инсталирано и тествано. Предстои скоро да пристигнат и последните поръчани машини от окомплектовката. В нея има инсталация за формоване на алуминиевите профили, инструменти за разкрояване на металните детайли, пещ с висока температура и вана за охлаждане на метала, станции за ръчно заваряване, много роботи, на които ще се разчита за прецизно и бързо заваряване на по-големите серии по-семпли рамки. Фабриката разполага с голямо складово пространство за съхранение на готовата продукция. При пълно натоварване на мощностите тя ще надхвърля 200 хил. рамки.
Дотук в проекта са инвестирани 5.3 млн. лв. от предвидените 6.4 млн. лв. от партньорите - фондът за дялов капитал Empower Capital, зад който стои Елвин Гури и "Юнийда индъстрис" на бизнесмена Георги Стоименов, по-известен като мениджър на тенисиста Григор Димитров. Ползва се и банков кредит от 1.2 млн. евро за инвестиционни нужди и оборотно финансиране. Наетите служители дотук са 20 души, като при пълно натоварване на мощностите екипът ще се увеличи до 94 души. "В момента усвояваме технологията. До средата на декември подготвяме мощностите и през януари вече ще започнем да работим по поръчки", каза Антон Настев, бивш мениджър на Ram Bikes, който освен автор на идеята за фабриката е и оперативен директор на новото производство.
Предимствата: Бързи, смели, сръчни и не по-скъпи
Планът на инвеститорите е производството да се разгръща постепенно. Ще се започне с по-прости и евтини рамки, включително собствени модели, за да може с времето да се усвоят тънкостите на технологията и да се докаже име на качествен и надежден доставчик. Едва след като бъде постигнат задоволителен резултат ще се поемат поръчки за по-сложни и скъпи рамки. "Предпочитаме да сме консервативни в подхода си. През първата година планираме да работим на една четвърт от капацитета. През 2021 г. ще достигнем до половината от натоварването и чак през 2022 г. сме заложили достигане на 200 хил. рамки. В началото ще се задоволим с по-малки серии", каза Славчо Парушев от Empower Capital.
Дори и когато заработи на пълна мощност, фабриката на "Сайкъл ГЕТС" ще е бутикова за нуждите на европейската велоиндустрия - годишнoто производство на континента е 12-13 млн. бройки, от които около 1 млн. идват от България. Въпреки това тя е на радара на големите марки в бранша. "Нашето огромно предимство е бързината. Ние сме в състояние от поръчката до доставката да сме готови за един месец. Това само като го споменеш на партньорите, и разговорът вече не опира до цената", коментира Славчо Парушев. Той добавя, че "Сайкъл ГЕТС" е ориентирана към ниша на пазара, каквато са скъпите, сложни рамки на големите марки във велоиндустрията. Такива обикновено се поръчват в лимитирани серии от по 100 - 500 бройки и ако се разчита на азиатските фабрики, отнема твърде много време до доставката, без възможност за контрол.
"Локацията дори не ни е най-голямото предимство. Да, тук сме на час-два от големите в бранша. Но по-важното е, че няма проблем с комуникацията, няма разлика в културите", смята Антон Настев и пояснява: "Европейците имаме страхотни разминавания с китайците по много въпроси - чисто житейски как се отнасят към даден проблем".
Според първоначалните разчети продукцията на българската фабрика няма да е по-скъпа от тази на азиатските производители. И машините, и трудът са на цени, съпоставими с тези в Тайван, като се очаква, че при равни други условия клиентите биха предпочели европейската фабрика, особено ако тя ще скъси пътя им до пазара. В "Сайкъл ГЕТС" ще се разчита главно на роботите, а ръчният труд ще допълва процесите, което също ще държи ниска себестойността на продукцията в дългосрочен план.
На въпрос дали производството не е мръсно за околната среда, както и за здравето на работниците, Антон Нестев уверява, че повод за притеснение няма. "Ние работим с алуминий, който може да бъде вреден не за околната среда, а за хората, които работят с него, в случай че не се вземат мерки. Ние имаме необходимата аспирация в работните помещения, ползват се предпазни средства. Газът, с който се работи, е аргон, инертен е. Предприели сме мерки да има комфортна работна среда. Все пак гледаме на това дългосрочно. Искаме работниците да са доволни, защото от тях зависи нашият успех."
Засега от "Сайкъл ГЕТС" не се оплакват от недостиг на работна ръка, защото велосекторът привлича ентусиасти, които искат да участват в направата на любимото си превозно средство. "Нашите заварчици не са като тези, които работят при открити полеви условия на минусови температури. Само като видят тук помещенията и средата, като знаят, че могат да разчитат на обучение, остават заинтересовани от възможността за работа", спокоен е Славчо Парушев. Антон Настев го допълва, че фабриката е чудесно място за обучение на млади специалисти и технолози, каквито се надява да идват на практика след университета. Мечтата му е в бъдеще "Сайкъл ГЕТС" не просто да прави рамки, а да е партньор на големите производители в инженерната разработка на моделите, тъй като ще е навътре в технологията.
Чакан и от клиенти, и от инвеститори
Още преди пускането на фабриката в "Илиянци", към нея вече има интерес не само от бъдещи клиенти, които ще поръчват велосипедни рамки, но и от потенциални инвеститори. Местни асемблиращи компании търсят вариант за по-тясно сътрудничество, което би им позволило да се откъснат от зависимостта на азиатските доставчици. Наличието на такъв завод, дори и бутиков като капацитет, дава възможност за съществено подобрение в модела на работа.
В момента компаниите работят върху велосипедите, които ще се предлагат на пазара след две години. Толкова отнема поръчването на детайлите, изработката им в азиатските фабрики, доставката им обратно до Европа, асемблирането и излагането им на пазара. За електрическите велосипеди моделът е даже още по-тромав - моторите се изпращат по кораби до азиатските фабрики, там се влагат във велосипедните рамки и обратно пътуват към Европа, където са фабриките за сглобяване. Всичко това изисква прецизни сметки за бъдещото търсене на продукция и е повод в някои случаи да се стига до недостиг на хитови модели велосипеди или до натрупване на големи излишъци от вече остарели като технология и дизайн колела.
Макар и профилирани да работят велосипедни рамки, металообработващите машини на "Сайкъл ГЕТС" могат лесно да се пренастроят да изработват и други детайли за колелета, в които отново монополист е Азия. От ръководството й обаче не бързат да се впускат в подобни смели планове и предпочитат да вървят по консервативния си план. "Гледаме дългосрочно на инвестицията си. Наясно сме, че един такъв продукт има нужда от време, за да се докаже и развие, така че сме дали повече време", посочва Тихомир Дянков от Empower Capital. "Очакваме, че в рамките на 4-5 години ще постигнем възвращаемост. Рискът от един проект на зелено е висок, така че съответно и възвращаемостта от него очакваме да е по-голяма."
Когато преди няколко години китайски стартъп за споделени велосипеди получава голяма инвестиция и прави поръчка от няколко милиона рамки за колела накуп, заводите в Азия буквално връщат останалите си клиенти. Засегнати са и български компании, които нямат откъде другаде да доставят най-важния елемент за един велосипед - рамката, и са готови да платят двойно. Историята е красноречива за убийствения монопол, който фабриките от другия край на света държат в производствената верига на велоиндустрията.
И една малка група местни предприемачи се закани, че ще разбие. Дали заради ярките имена в екипа или заради простата сметка, че ако успеят да го направят, ще придвижат на нова, по-бърза предавка целия бранш не само в България, със стиснати палци зад проекта им застанаха мнозина. Новината за тях сега е, че до броени седмици фабрика на "Сайкъл ГЕТС" ще отвори врати и през януари от нея ще излязат топли-топли първите модели алуминиеви рамки за велосипеди. С това България става третата страна в Европа, която се впуска в това трудно производство, след пилотни проекти в Полша и Португалия, и прави първа крачка към своя велонезависимост.
3 коментара
Те до Илиянци и китайци могат лесно да намерят...
Пожелавам им успех. Жалко, че нямат достатъчно капитал, за да се разгърнат напълно. От написаното си личи, че пазар ще има.
Успех. Китай поскъпна, а и страда от други проблеми ... вече у нас определено може да се инвестира в алтернативи. Остава и ноу хауто да се догони, че китайците итч не са прости :) Всъщност Тайванците. Повечето рамки в света се правят там не само заради цената а и поради факта, че там има най много производствено ноу хау.
Идеята е добра, ама организацията е пълна нула. Разбира се , главните виновници са десетките мениджъри наредени там ,кой финансов, кой Член на Борда, Член на Члена и т.н. А човкът ,който трябва да менажира фабриката е всичко друго ,но не и лидер. Патешкото му ходене в цеха напомня на бодрата крачка на юрдек в размножителен период, което може да тезабавлява ,но не върши работа. С новата цена на металите, очакваме бързо затваряне.Или най-малко замразяване.