Дългове за 1.3 млрд. лв. се очаква да излязат на пазара догодина

Банковите портфейли ще са по-малки, но ще се предлагат по-начесто, прогнозира Лилия Димитрова от Frontex International

Изпълнителният директор на Frontex International Лилия Димитрова смята, че създаването на кредитно бюро би направило по-ефективен процеса по събиране на задължения в България
Изпълнителният директор на Frontex International Лилия Димитрова смята, че създаването на кредитно бюро би направило по-ефективен процеса по събиране на задължения в България
Изпълнителният директор на Frontex International Лилия Димитрова смята, че създаването на кредитно бюро би направило по-ефективен процеса по събиране на задължения в България
Изпълнителният директор на Frontex International Лилия Димитрова смята, че създаването на кредитно бюро би направило по-ефективен процеса по събиране на задължения в България

По-малко като обем, но с по-малки просрочия са дълговете, които ще бъдат предлагани за продажба на пазара в България през следващата година, прогнозира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на една от най-големите колекторски агенции в страната Frontex International. Ако през тази година продажбите на просрочени задължения доближават 2 млрд. лв., то догодина обемът ще намалее до 1.2 - 1.3 млрд. лв. Очакванията са търговете да са за по-малки портфейли, но по-начесто, като цените при банковите дългове ще продължат да се покачват, а при небанковите - ще продължат да падат. Причината за това според експерта е, че лошите дългове от годините преди дълговата криза са вече изчистени от системата, а банките значително са подобрили моделите си за оценка за отпускане на кредити за разлика от дружествата за бързи заеми.

Тенденциите на пазара

Продажбите на портфейли с лоши кредити от банките ще стават все по-регулярни, като рамковите договори ще се налагат все повече в практиката. При тях една институция влиза в партньорски взаимоотношения с дадена колекторска агенция, на която прехвърля бъдещата си продукция от лоши заеми, като обикновено споразумението включва еднотипни задължения, например на база среден размер за събиране, среден размер на дните просрочие и т.н.

Ако през последните години изчистването на банковите баланси от стари кредити водеше до гигантски сделки от порядъка на 300 - 400 млн. лв. номинал, то очакванията са, че занапред стандартният портфейл ще бъде с големина 50 - 60 млн. лв. номинал, а търговете ще се провеждат по-начесто. Изключение ще направи една по-голяма сделка, която подготвя за началото на следващата година една от големите банки на пазара, каза Лилия Димитрова, и която по информация на "Капитал" е Пощенска банка.

Ръководителят на Frontex International обърна внимание, че през последните години има тенденция на намаляване на обемите дълг, възложени за събиране, и причината за това е желанието на институциите да опитват да съберат задълженията сами. "Считам, че процесът може да е значително по-ефективен, ако кредиторите променят подхода си и вместо да продават невъзможни за събиране заеми, започнат да възлагат на по-ранен етап събирането им от външни компании", каза Димитрова. В практиката на ръководената от нея компания събирането на едно задължение отнема средно две години, като едва 20% от длъжниците отговарят на първите доброволни покани да уредят задължението си. Най-голям брой от длъжниците са във възрастовата група 40 - 49 години, като профилът им е на банкируем клиент, който изпада в затруднение да обслужи дълг от 2500 лв. при мъжете и малко над 2 хил. лв. при жените.

Как събирането да е по-ефективно

Според Лилия Димитрова събираемостта на дълговете в България може значително да се подобри, ако се създаде кредитно бюро, към което всички институции изпращат информация в случай на просрочено или необслужено задължение от клиент. На развитите пазари такива структури се създават по частна инициатива, като кредитни институции, ютилити компания, мобилни оператори и други заинтересовани страни помагат за издръжката им, тъй като са заинтересовани от събираната в тях информация. "Закон за личния фалит би бил невъзможен без съществуването на подобна институция, тъй като тя дава много повече информация от това, което имаме в Централния кредитен регистър. Там се съдържат само данните за просрочени кредитни задължения", обясни Димитрова. Тя добави, че създаването на кредитно бюро би помогнало и за контакта с длъжника, тъй като в момента издирването на лице, изпаднало в просрочие, е затруднен, а негативът от това е не само за колекторската агенция, но най-вече за самия длъжник, особено при влизане в съдебна фаза, защото тя води до значително покачване на дължимите суми.

Още от Капитал