С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 дек 2019, 17:09, 2615 прочитания

Дългове за 1.3 млрд. лв. се очаква да излязат на пазара догодина

Банковите портфейли ще са по-малки, но ще се предлагат по-начесто, прогнозира Лилия Димитрова от Frontex International

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По-малко като обем, но с по-малки просрочия са дълговете, които ще бъдат предлагани за продажба на пазара в България през следващата година, прогнозира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на една от най-големите колекторски агенции в страната Frontex International. Ако през тази година продажбите на просрочени задължения доближават 2 млрд. лв., то догодина обемът ще намалее до 1.2 - 1.3 млрд. лв. Очакванията са търговете да са за по-малки портфейли, но по-начесто, като цените при банковите дългове ще продължат да се покачват, а при небанковите - ще продължат да падат. Причината за това според експерта е, че лошите дългове от годините преди дълговата криза са вече изчистени от системата, а банките значително са подобрили моделите си за оценка за отпускане на кредити за разлика от дружествата за бързи заеми.

Тенденциите на пазара


Продажбите на портфейли с лоши кредити от банките ще стават все по-регулярни, като рамковите договори ще се налагат все повече в практиката. При тях една институция влиза в партньорски взаимоотношения с дадена колекторска агенция, на която прехвърля бъдещата си продукция от лоши заеми, като обикновено споразумението включва еднотипни задължения, например на база среден размер за събиране, среден размер на дните просрочие и т.н.

Ако през последните години изчистването на банковите баланси от стари кредити водеше до гигантски сделки от порядъка на 300 - 400 млн. лв. номинал, то очакванията са, че занапред стандартният портфейл ще бъде с големина 50 - 60 млн. лв. номинал, а търговете ще се провеждат по-начесто. Изключение ще направи една по-голяма сделка, която подготвя за началото на следващата година една от големите банки на пазара, каза Лилия Димитрова, и която по информация на "Капитал" е Пощенска банка.

Ръководителят на Frontex International обърна внимание, че през последните години има тенденция на намаляване на обемите дълг, възложени за събиране, и причината за това е желанието на институциите да опитват да съберат задълженията сами. "Считам, че процесът може да е значително по-ефективен, ако кредиторите променят подхода си и вместо да продават невъзможни за събиране заеми, започнат да възлагат на по-ранен етап събирането им от външни компании", каза Димитрова. В практиката на ръководената от нея компания събирането на едно задължение отнема средно две години, като едва 20% от длъжниците отговарят на първите доброволни покани да уредят задължението си. Най-голям брой от длъжниците са във възрастовата група 40 - 49 години, като профилът им е на банкируем клиент, който изпада в затруднение да обслужи дълг от 2500 лв. при мъжете и малко над 2 хил. лв. при жените.



Как събирането да е по-ефективно

Според Лилия Димитрова събираемостта на дълговете в България може значително да се подобри, ако се създаде кредитно бюро, към което всички институции изпращат информация в случай на просрочено или необслужено задължение от клиент. На развитите пазари такива структури се създават по частна инициатива, като кредитни институции, ютилити компания, мобилни оператори и други заинтересовани страни помагат за издръжката им, тъй като са заинтересовани от събираната в тях информация. "Закон за личния фалит би бил невъзможен без съществуването на подобна институция, тъй като тя дава много повече информация от това, което имаме в Централния кредитен регистър. Там се съдържат само данните за просрочени кредитни задължения", обясни Димитрова. Тя добави, че създаването на кредитно бюро би помогнало и за контакта с длъжника, тъй като в момента издирването на лице, изпаднало в просрочие, е затруднен, а негативът от това е не само за колекторската агенция, но най-вече за самия длъжник, особено при влизане в съдебна фаза, защото тя води до значително покачване на дължимите суми.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Директорът на ING поема управлението на UBS Директорът на ING поема управлението на UBS

Ралф Хамерс ще застане начело на швейцарската инвестиционна банка от есента

23 фев 2020, 530 прочитания

Собственикът на "Девин" ще инвестира 17 млн. евро през тази и следващата година Собственикът на "Девин" ще инвестира 17 млн. евро през тази и следващата година

Средствата са за изграждане на нов логистичен център и смяна на две от производствените линии в завода в гр. Девин

23 фев 2020, 930 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Най-динамичните строителни компании: От кота 150% и нагоре

Дружествата от сектора отчитат поредна много добра година, а държавата и общините са основните източници на финансиране

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10