Маратонът: месеци тичане в EXCEL
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маратонът: месеци тичане в EXCEL

Shutterstock

Маратонът: месеци тичане в EXCEL

По-лесно е да пробягаш 42 километра, отколкото да организираш голямо спортно събитие

3875 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Визитка

Даниел Дуков е бивш лекоатлет и треньор. Бил е професионален бегач в САЩ и участник в повече от 45 маратона в цял свят - личният му рекорд е 2.18:41 ч. Завършил е треньорския факултет на Националната спортна академия (НСА), както и магистратура по спортен мениджмънт и организация на спортни състезания. Организатор е на десетки различни спортни прояви, които направиха София столица на спорта миналата година. Организатор е и на единствения по рода си у нас щафетен маратон София "Екиден маратон". Еkiden е термин, който идва от Япония и е комбинация от думите "пункт" (駅) и "предаване" (伝). Първото Еkiden състезание било спонсорирано и организирано от Yomiuri Shimbun, един от петте национални японски вестници, издаван и досега от най-голямата медийна компания в света - Yomiuri Group.

Как да вдъхновиш хората да тичат

Хиляди тичат в големите градове в цял свят, за да победят не просто другите, но и себе си в надбягването с времето, стреса и застоялия начин на живот. Легендарното бягане за маратонската победа над персите днес е вълнуващо спортно събитие навсякъде по света.

Изглежда по-лесно да пробягаш 42 километра, отколкото да подготвиш и организираш в България голямо събитие като Софийския маратон, като осигуриш добри условия както за хиляди любители на бягането, така и за шепа професионални атлети по улиците на нашата столица.

Началото на Софийския маратон е през 1983 година. Организатори тогава са държавата, БСФС и вестник "Работническо дело". В надпреварата се включват представители на спортните дружества от цялата страна и много любители на бягането. Но политиката е такава, че под строй се изкарват на "Цариградско шосе" войници, студенти, ученици, работници с престилки и служителки на токчета.

След демократичните промени от 1990 г. до 2005 година маратонът се организира с помощта на Столичната община, която го провежда всяка година, но без постоянство в датите и смяната им в последния момент. А се знае, че подготовката на състезател продължава минимум 2 месеца.

Между 2009 и 2011 година пък започва промяна на инфраструктурата на София в централната част и това прави невъзможно да се проведе дългата дистанция. В тези три години маратонът е със сравнително по-къси дистанции от 42 км, а именно между 16 км и 23 км.

През 2012 година в организационният комитет на Софийския маратон е поканен Даниел Дуков, който идва с амбицията да го направи наистина масово и престижно спортно събитие. Това е и първата година, в която маратонът има собствен уебсайт, участниците се регистрират онлайн и се въвежда електронно времеизмерване на дългата дистанция. И оттогава започва надграждането на организацията, като всяка година има нещо ново и по-добро.

И въпреки че Софийският маратон се провежда само в един ден през есента, Дуков и неговия екип стартират с организацията му почти година преди това. Пробягването на организаторското трасе е маркирано със задължителни контролни пунктове.

Кога и къде ще се проведе спортното събитие

За да се организира едно спортно състезание от ранг Софийски маратон, трябва да се избере постоянна дата, която да се заложи в календара на съответната федерация и да бъде разпознаваема и очаквана от любителите на бягането в страната и в чужбина.

Независимо дали ще бъде бягане, колоездене, плуване или баскетбол, организаторът трябва да е наясно с календара на събитията в този спорт, дебело подчертава Даниел.

Наблюденията показват, че в последните години в България има пренасищане от организиране на състезания по бягане.

Спазването на правилата

Всяко състезание трябва да се провежда по съответния регламент, одобрен от специалистите в конкретния спорт. При маратона например е необходимо да се намери пространство за старт-финал, където да се съсредоточат много хора. Бягането трябва да протече по съответните правила на международната и българската федерация по лека атлетика. Наложително е използването на електронна измервателна система (стартови номера с чипове). Задължително е да има съдийски апарат, който да следи провеждането на състезанието, защото, въпреки че главната цел е спортменска надпревара, има и участници, които мамят и се опитват да съкратят трасето. Затова поставяме и пунктове за проверка (чекпойнт) и за да не бъде дисквалифициран бегачът, трябва да се премине през всички контролни пунктове, обяснява Даниел.

От тази година маратон София получи няколко признания - "Бронзов етикет" съгласно правилата на IAAF (Международната федерация по лека атлетика), сертификат от AIMS (Асоциацията на средни и дълги шосейни бягания) за качеството на провеждане на състезанието.

Трябва да предложим и направим безопасно трасе за участниците, да осигурим подкрепителни пунктове с вода и изотонични напитки, също така е задължително и добро медицинското обслужване на всеки пети километър по трасето - трябва да разположим медицински пункт с лекар и линейка. Трябва да осигурим достатъчен брой обучени доброволци, които да обслужват необходимите подкрепителни пунктове. В последните две години на маратон София присъства технически делегат, изпратен от Международната федерация по лека атлетика, за да инспектира на място дали Софийският маратон изпълнява изискванията, заложени в бронзовия етикет.

Съгласуване с необходимите институции

Когато се избере мястото на състезанието, трябва да се съгласува по-рано със съответните институции и структури по места – градски транспорт, полиция и охрана, КАТ, за да се спре движението, ако състезанието е в градовете. Ако пък се провежда в планината, е необходимо съгласуване с комисиите по горите и планински спасителни служби. Има изисквания как трябва да се информират тези структури и те задължително трябва да се спазват.

Популяризиране на състезанието

Популяризирането започва още в началото на годината. Задължителен е информационен сайт с всички условия за провеждане на състезанието - регламент, възрастови групи, дистанции, и всички изисквания, заложени в правилата на съответната федерация. Сайтът трябва да е активен още от началото на годината, тъй като участниците от чужбина правят по-рано своите планове в кои маратони да участват през годината, обяснява Даниел. Те трябва да планират разходите си, да резервират самолетни билети и хотели, да проучат и интересни места за културен туризъм в страната.

Изготвя се маркетингова програма за участие в експо изложения като във Виена, Париж, Истанбул, за да бъде представен Софийският маратон.

Популяризирането чрез българските медии и социалните мрежи е изключително важно, тъй като за провеждането на един градски маратон трябва да е информирана цялата общественост, не само бегачите. "Медиите също помагат да се разкаже, че това се прави по един и същ начин навсякъде в света и че е нормално да се затворят улиците за един ден в годината, за да се избегне конфронтацията с тези, които са недоволни от затрудненото придвижване в неделя", обяснява маратонецът.

Но въпреки ранната подготовка и популяризиране истинско предизвикателство пред организаторите е да се планира участието на българите в маратона. Дори и два месеца преди събитието да има поставени информационни билбордове - не се генерират повече регистрации за участие. Затова стартираме с по-засилена информационна кампания двайсетина дни преди състезанието и въпреки това повечето участници чакат последния момент, когато често вече е технически невъзможно да бъдат регистрирани, обяснява Даниел.

Ние като организатори трябва да направим някакво предположение колко участници ще присъстват на събитието, за да предвидим за тях фланелка, медал, стартов номер-чип. Това е финансов риск. Тези неща не се купуват от мол и не се печатат на принтер, а се поръчат на по-ранен етап.

Планирането на броя на участниците в масово състезание е голямо предизвикателство за организаторите. Като например това, че стартовите номера с чипове се изпращат за производство в Германия - след затваряне на регистрацията има 7 дни за производство и доставка. В дните преди състезанието все още няма как да бъдат произведени и раздадени хиляди номера, обяснява организаторът. Макар че на големите маратони с повече от 40 000 участници този производствен процес е в дните преди маратона, технологията е много скъпа и за нас е непосилна, обяснява Даниел.

Екипът за провеждане на състезанието

One man show е невъзможно при провеждането на големи спортни събития, категоричен е Дуков. Има екип, организационен комитет, където всеки си знае задълженията и отговорностите – брандинг, маркетинг, реклама, преговори с партньори, мениджъри на елитни бегачи и спонсори, набиране на доброволци. Съществуват много дейности, не просто само да събереш едни хора на едно място, да стартират и да ги чакаш да финишират, шегува се организаторът.

Подготовката за състезанието - обезопасяване на трасето, подготвяне на подкрепителните пунктове с напитки и храна, медицински екипи, съдии, доброволци, съгласуваност с други организации и структури, не може да се направи без стиковане на дейностите и задълженията на целия екип, подчертава Дуков.

Финансиране на спортното събитие

В началото на годината се прави предварително проектобюджет, който включва всичко необходимо за организацията и провеждането на събитието като награден фонд, елитни бегачи, институционни разходи, реклама, производство на брандинг, логистика и всички други. След това започва набирането на тези средства чрез рекламни пакети до фирми и спонсори.

Масовото събитие си е работа на организатора и той трябва да намери начин как да го финансира, категоричен е Даниел.

Разходите не са малки - производството например на рейс пакетите за участниците – номера, чипове, фланелки, награден фонд, обслужването и зареждането на подкрепителните пунктове, наемането на маси, шатри и тоалетни и куп други, но те са планувани в предварителния бюджет и се набират чрез спонсори и определените стартови такси. Таксата за участие в Софийския маратон е 25 евро, докато в другите европейски градове е 80, но пък ние трябва да се съобразим със стандарта на живот тук, обяснява организаторът. С тези пари се покриват разходите, които не могат да се набавят от спонсори. Малко са компаниите, които откликват с големи суми, и на практика повечето от дейностите минават на бартер основа – осигуряване на минерална вода, плодове, изграждане на необходимите логистични съоръжения за провеждане на състезанието.

Отчитане на резултатите

Резултатите се отчитат първо по броя на участниците в спортното събитие. Въпреки че Софийският маратон набра голяма популярност, Даниел продължава да работи за повече участници в това вълнуващо състезание, за да станат бегачите хиляди, както из улиците на големите европейски градове. Според него България закъснява с около 15 години с провеждането на подобни грандиозни масови събития, въпреки че у нас бягането става все по-популярно и достъпно. Но все още е на опашката на Балканите, тъй като например в Скопие стартират 12 хиляди души, в Белград – 10 хиляди, в Букурещ – 15 хиляди, Атина – 30-40 хиляди. В София засега пробват сили около 5 хиляди. Според Даниел Дуков в България все още няма бегаческа култура за масово състезание, въпреки че не желае да прави подобни сравнения. Хора бягат за здраве в различни райони на столицата и страната, но нямат смелост да застанат на старта на такова събитие, макар и на по-къса дистанция.

В последните години се наблюдава интересът на фирми, участващи с техни колеги, които дават отборни регистрации и поемат таксите за участие, защото политиката им е да насърчават активния и здравословен живот на своите служители. На маратона тази година е имало около хиляда участници от 50 компании. Останало е и звено от миналото, ветерани, любители на бягането, между 50 и 70 години, които бягат от любов към спорта, а не за престижно класиране. Броят на участниците от чужбина расте - миналата година са били 500, а сега 900.

Отразяването на спортното събитие в медиите – електронни, печатни и онлайн, социалните мрежи, също е важен критерий при отчитането на резултатите. И то не просто само като брой публикации, но и като положително отношение към събитието, за да бъде то наистина масово и престижно, да се развива във времето и да дарява радостни емоции за всички участници и жители на столицата, смята директорът на Софийския маратон Даниел Дуков.

Визитка

Даниел Дуков е бивш лекоатлет и треньор. Бил е професионален бегач в САЩ и участник в повече от 45 маратона в цял свят - личният му рекорд е 2.18:41 ч. Завършил е треньорския факултет на Националната спортна академия (НСА), както и магистратура по спортен мениджмънт и организация на спортни състезания. Организатор е на десетки различни спортни прояви, които направиха София столица на спорта миналата година. Организатор е и на единствения по рода си у нас щафетен маратон София "Екиден маратон". Еkiden е термин, който идва от Япония и е комбинация от думите "пункт" (駅) и "предаване" (伝). Първото Еkiden състезание било спонсорирано и организирано от Yomiuri Shimbun, един от петте национални японски вестници, издаван и досега от най-голямата медийна компания в света - Yomiuri Group.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK