Печалбата на "Аурубис" е спаднала с 25% за последната година

Производството в завода в Пирдоп е намаляло леко заради спирания за ремонт

За последната година заводът в Пирдоп е произвел 20 хил. тона по-малко чиста мед
За последната година заводът в Пирдоп е произвел 20 хил. тона по-малко чиста мед
За последната година заводът в Пирдоп е произвел 20 хил. тона по-малко чиста мед    ©  Цветелина Белутова
За последната година заводът в Пирдоп е произвел 20 хил. тона по-малко чиста мед    ©  Цветелина Белутова

Печалбата на медодобивната компания "Аурубис България" е намаляла с 25% за последните 12 месеца. Това показва отчетът на германската група майка Aurubis за финансовата 2018/19 г., която приключва в края на септември. Нетният резултат на българското дружество за периода е 90.7 млн. евро спрямо 121.5 млн. евро предходната година по международните счетоводни стандарти. Производството също спада както заради временното прекъсване на работа за планов ремонт, така и заради непланово спиране.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    straw_ avatar :-?
    straw_sec
    • + 1

    Прегряването на металургичната промишленост в последните девет години (БГ), води до натрупване на свръхексплоатация на оборудването за производство на катодна мед. Надскачането и работата на границата на проектните мощности (110%) води до изместване на баланса бележещ границата от нужда на среден или основен ремонт в посока по-скоро на последният.

    Намаляването на делът на метали в рудите преди флотация, успоредно с подобряване на технологичните схеми в посока употреба на повече вторични суровини, се комбинира с намалени нужди за автомобилопроизводсто и увеличена цена на ток (КЦМ).

    Така самогасящите фактори в металургията съвпадат с фазата от икономическият цикъл на намаляване нужда от производство на метали (малка рецесия), като се увеличава делът на евтини (но не толкова екологични) метали, получени в резултат от технологични схеми прилагани в Китай, чиито самогасящи производството фактори са по-други (абс. преимущ.).

    Нередност?
  • 2
    straw_ avatar :-?
    straw_sec
    • + 1

    Фината настройка на българската строителна програма.

    Разглеждайки графиката на пределното производство, на пръв поглед бихме помислили, че намаляването на печалбата е поради работа на границата от комбинацията от фактори - лимитиращи производството, поради надскачане на делът на металургията над другите произвеждани продукти в страната. Т.е. липса на движение във възходяща посока поради пренапрегнати възможности, а движението настрани е слабо ефективно; но това не е така поради изначалното структуриране на металургичните мощности според местните ни възможности.

    В конкретният случай говорим за технологично звено, което чрез запълване на капацитета си, генерира преразход поради увеличени топлинни загуби от употребата на ток. В КЦМ този въпрос е решен чрез удвояване на площта на цеха с електролизни вани за цинк, но това е хидрометалургия без емисии към околната среда; а когато говорим за катодна мед подобен подход би бил удачен само в много къс период от време, когато се наблюдава самият край на световна рецесия (фаза: малка рецесия). Освен това "електролитен" е само част от медната пирометалургична схема, чиито емисии в околната среда сериозно биха надскочили способността и за самоочистване (дори и при наличието на неамортизиран цех за сярна киселина).

    Въпреки, че капацитетът на икономиката в Германия е преценен с ААА, техният клон също е изправен пред подобни намаления на печалбата в резултат от натиск към увеличаване продукция. С цел запазване екологията и по-балансирано натоварване на световната икономика, изместването на локализацията на производство е насочено към Китай, където промените в стопанската структура водят до промени в организацията на управлението (самоуправление с натрупване на грешки, поради невъзможен контрол).

    А конкретно за България, десетилетията на корекция на реалните ценови равнища на недвижимите имоти нагоре (свръхинвестиции), е свързано с усредняване на силните влияния на отминалата голяма рецесия чрез работа над проектните мощности; което води до ускорена амортизация, чийто предвестник е преразходът на ток, а късен маркер се явява по-рано настъпилият момент за основен ремонт. Частен случай е строителството на пътища, където инвестициите са свързани със специализацията на страната ни в рамките на Европейския съюз.

    Нередност?
Нов коментар