Културните събития като част от градския живот
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Културните събития като част от градския живот

Вим Вендерс гостува в София по покана на "София филм фест"

Културните събития като част от градския живот

Те имат способността да създават общности от активни граждани

2472 прочитания

Вим Вендерс гостува в София по покана на "София филм фест"

© Георги Кожухаров


Няма друго средство, което да мобилизира ума, въображението и страстта на хората така, както го правят изкуството и културата. Затова и съвсем не е изненадваща тенденцията от последните няколко години все повече малките, средните и големите общини да интегрират културата и фестивалните прояви в своите стратегии. Да кандидатстват и да търсят допълнително финансиране на културни събития и институции в градовете. В програмите им се преплитат творчески прояви, лекции, дебати, представяния на нови технологии, разговори за философското измерение на промяната, която живеем. В резултат на всичко това се създават общности от активни граждани.

Културните събития като част от градския живот бавно, но сигурно изпълняват ролята на съединителна тъкан между всички наши прояви в социалния и в личния ни живот. Културните събития имат и сериозен бизнес потенциал с голяма добавена стойност към обществото, икономика, създава работни места и компетенции. Другата им съществена функция е възникнала преди столетия, но все още е напълно релевантна – да възпитава, да изгражда отношение не просто към изкуствата, а към качеството на живота, и съвсем не на последно място да учи и опознава другия.

И докато в политическата и икономическата сфера преминаваме през турбуленции, в културната, някак смислено, започнаха да се открояват устойчиви тенденции, да се пораждат традиции в културния календар, да се търси повече от резултат на продадени билети и репертоар, който да забавлява.

Какво се случи:

  • промениха се нагласите на публиките да възприемат сферата на културата като монолитна, одържавена система за налагане на общ вкус и ценности. Създадоха се множество варианти за сверяване на часовника със световните събития и фестивали, промени се представата за какво е тук и какво е навън;
  • разбрахме, че пазарът не е универсален измерител за успех на едно или друго събитие или фестивал, както и че културният продукт не е точно продукт и услугата на билета не е само услуга, а активно включване в жизнения цикъл на едно изкуство;
  • научихме се как може да се печели от културни събития, за да се стигне дотам тази сфера да е седмата по отчетена печалба в София;
  • убедихме се, че огромните кино- и театрални салони не могат да бъдат купувани на безценица и превръщани в хипермаркети, защото въпреки пазарните правила тези зали могат, можеха, да функционират като културни средища с по-добър мениджмънт и по-дългосрочни цели;
  • и най-вече научихме се да разделяме телевизора от потреблението на култура, след едно изследване на обществените нагласи през 2013 година, което удари в лицето културните оператори в София, казвайки им, че повече от един милион граждани на столицата са посочили телевизора като постоянно и единствено средство за културно потребление.

Защо са важни и за какво помагат?

Без да е писано правило качеството на живот в едно общество не се измерва през статистиката за достъп до здраве, а през достъпа до смислена програма от културни събития в градски условия и на регулярен принцип. Това е причината повечето големи градове в Европа да имат специални финансиращи програми, обвързани с културния календар на града, нещо, което нашата столица и много други градове припознаха като практика. Защо има смисъл градът и държавата да инвестират в културни събития е широка тема, но, казано накратко, това е индикация за жизнеността на едно общество.

Често пъти културните календари съдържат както фестивали и събития с висока културна стойност – концерти на звезди от музиката, театрални гастроли, съвременен танц или филмови знаменитости и в същото време – фестивали на керамиката, ден на рибата, празник на лютеницата. Какво общото между двете крайности - нуждата на публиката от включване в събития в пространствата на града – сцени, площади, улици и паркове. Защото част от добавената стойност на културните събития идва с развиването на градската среда. И в този смисъл, да, можем да имаме общ знаменател между лютеницата и джаза. Дори в историята на българският културен мениджмънт има чудесен пример за организиране на изключително качествен музикален концерт със спонсорството на производител на българска лютеница. В тази връзка можем да погледнем и цифрите в предлагането на културни събития и реалния икономически възход.

Паричният разход на домакинствата за изкуства, културни и творчески индустрии нараства за България от 369 лв. през 2017 г. на 377 лв. през 2018 г., или прираст от 2.75% и представлява 3.42% през 2017 г. и 3.45% през 2018 г. от всички разходи на домакинствата. В София паричният разход на домакинствата за изкуства, културни и творчески индустрии бележи същата тенденция на нарастване, но с двойно по-висок обем: 650 лв. през 2017 г. и 670 лв. за 2018 г.

В София за потребление на кино, театър и концерти и културни събития като цяло домакинствата отделят три пъти повече от резултатите на национално ниво. Това кореспондира и с наблюденията на културния сектор, който все по-често отчита пълни театрални салони, успех на българските филми, добри продажби на българските автори и т.н. Все пак сред творците и културните мениджъри има консенсус, че развитието на публиките, включително привличането на нови публики от различна възраст, образователен и социален статус, от различни райони на града, е от изключителна важност за подобряването на качеството на организацията и протичане на културни събития.

Какви са елементите за успех на едно културно събитие

А за да се усложни тезата, ще трябва да се споменат маркетинга и умението да се привличат публики. В това число и умението за работа с Excel, планирането с помощта на action plan, възможност за създаване на видео- и снимково съдържание в YouTube. Дори някой културни мениджъри биха започнали от бизнес контакти със спонсори и опит в писането на проекти за финансиране от страна на държавни, общински и международни фондове. Безспорно повечето организатори залагат на финалните резултати, които имат значение както за спонсорите и финансиращите институции, така и за екипа. В тези крайни резултати влизане само броя зрители и или участници, броя спонсори и партньори, а и броят на медийните публикации. За радост на младите културни мениджъри, които все по-често спестяват функцията на пиара за сметка на автора на дигитално съдържание, медиите, отразяващи културни събития са все по-малко у нас. Ето защо организаторите на културни събития се фокусират върху достигането на публика основно през фейсбук, инстаграм и апликации. Дори и през още по-иновативни средства като специален БИЛЕТ във формата на кен на щанда в магазините.

Мира Сталева е изпълнителен директор на Международния филмов фестивал "София филм фест" (СФФ) и е част от екипа му почти от самото създаване. Тя е културолог по образование. СФФ е най-големият филмов фестивал у нас със своите 23 издания досега, той изпълнява много сериозен ангажимент в световната филмова и фестивална индустрия – да показва най-новите филми на млади режисьори – техните първи или втори филми, и да им помага в откриването на копродуценти на бъдещите им филми. Един от най-важните пазари за копродукции в региона е Sofia Meetings, и при все че това събитие остава незаслужено в сянката на огромния фестивал с над 200 филма всяка година и повече от 120 международни гости, той всъщност е трамплина към фестивална и кинокариера на много от съвременните звезди на европейското кино днес. СФФ представя и филмово съдържание ежегодно в малки и големи общини в България, за да продължава най-трудния процес за всички организатори на културни фестивали – откриването на публика.

Използвайки богатия си професионален опит, Мира Сталева обяснява, че всеки голям фестивал е събитие, което се случва с голяма подкрепа - това са публичните финанси на общината, на държавните финансиращи институции и на финансиращите програми на Европейската комисия.

Подготовката на Международния "София филм фест" изисква целогодишна работа, свързана с планиране, пътуване из целия свят в търсене на заглавия и фестивали и уговаряне на гости, понякога дни преди началото на фестивала. "Но най-съществена в организацията на фестивала остава работата с публиката. Всяка година договаряме огромно съдържание от филми от цял свят и се изправяме пред въпроса кой ще бъде техният зрител в рамките на 20 дни в София", разказва Сталева. Тя е категорична, че всеки добър организатор на събитие на филмовия фестивал трябва да си дава сметка, че публиката не е монолитна и до всеки трябва да се стига по индивидуален начин.

Фестивалът е разпознаван имиджово, но всеки от филмите в селекцията е отделна единица, която сама по себе си е бранд. Това изисква специално внимание и грижа към дадената лента, тя да бъде популяризирана сред публиката и потенциалните рекламодатели, които биха подкрепили премиерата й. "Говорим за арт заглавия, за непознати автори, непознати държави и непознати проблеми, за които никой не е чувал. За да можем да създадем интерес към тях, трябва да открием онези хора, с интерес към новите гласове в киното", казва Мира Сталева.

Според нея през последните 30 години публиката на аудио-визуални продукции е изгубила основната си платформа, защото физически изчезнаха самите кина. "Затова решихме да сменим нещо радикално в модела досега и преди пет години създадохме БИЛЕТ – цветен кен, в който има баркод, с който можеш да купиш онлайн билет за всеки избран от теб филм", разказва Сталева. Този билет влезе на места, където не очакваш да си го купиш. Това бяха рафтовете на магазините и супермаркетите, книжарниците и бутиците. Така открихме публика, която не можеше да открием по друг начин. Но работата продължава, защото въпреки БИЛЕТ трябва да търсим специфичната публика за всяко заглавие.

Как се създават културни събития в един театър извън столицата

От малко повече от година Биляна Петрова е директор на Драматичен театър Ловеч. Завършила режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". За този период в почти изоставения театър в областния град има вече 10 нови премиери, има още и потенциал да се развие в драматично-куклен, с помощта на професионалният тандем Дарко и Надя Ковачевски – куклени режисьор и сценограф, развива и "Фестивал на младите в театъра", има и подкрепата на местните институции и бизнес. Вероятно съвсем скоро ще даде началото на детска театрална школа.

Тазгодишното издание на Фестивала на младите в театъра включва 11 представления в официалната селекция и паралелна програма с вход свободен, в която актьорите от трупата изпълняваха ежедневен флашмоб пред театъра. "Всеки ден участваха в уъркшоп по импровизационен театър с младия унгарски режисьор Марк Тарноки и направиха сценично четене с Мария Сапунджиева на пиесата от Жолт Пожгай "Кой се страхува от вълци", разказва с усмивка на удовлетворение Биляна Петрова. Допълва, че е изключително впечатлена от хората, които среща в Ловеч през тази една година. "Ловеч е впечатляващо място, място с традиции, последният паднал под турска власт български град. Всичко това все още витае във въздуха и се чете в очите на съвременните граждани", разказва Петрова. Затова и според нея местните хора са будни и любопитни и искат техен театър с лице, с идентичност, свързана с града, а не просто сцена, на която да гостуват различни постановки от страната.

Част от заглавията, които Биляна Петрова менажира от една година в Ловеч са: "Гераците" под режисурата на актрисата Снежина Петрова и музиката на Гергана Димитрова от Квартет "Ева", Дамян Тенев режисьор на пиесата на младия немски драматург Волфрам Уоц "Космически съобщения", "Майстори" с Елен Колева в постановката на Бойко Илиев, "Испанска афера" на актьора и режисьор Иван Савов (носител на международни награди за ролята си във филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов "Бащата"), комедия на Жорди Гарселан с участието на Калин Врачански. В сериозното число 10 влизат и три детски премиери, както и две документални постановки – едната за Васил Левски и за любимият гражданин на Ловеч - космонавтът Георги Иванов.

"Хората в града ми помогнаха да търсим механизмите за включване на новите публики, всичко ставаше постепенно и с отношение. Изграждането на сайта ни върви бавно, но фейсбук страницата ни върши тази работа към момента", обяснява Петрова. Очаква скоро да развият и детска театрална школа. "Опитваме да се свързваме с млади хора, които работят в София или други големи градове. Тези хора се връщат в събота и неделя и с интерес следят какво се случва с театъра, интересуват се кога ще гостуваме в София. С радост мога да кажа, че интересът към театъра го има отново и даже се разраства", разказва с неприкрита гордост младата директорка. А усилията й скоро могат да дадат шанс на Ловеч да се превърне в нова културна и фестивална дестинация, което още оживи града и ще му придаде нов облик.

Бих инвестирала във физическо пространство където хората да се чувстват заедно

Мира Сталева, изпълнителен директор на Международния филмов фестивал "София филм фест" и Sofia Meetings

Какво би променила в създаването на едно филмово събитие?

Всеки филм, а и всяко филмово събитие като фестивал или премиера би трябвало да започва с маркетинговите си планове и материали още на ниво проект. Да създава и избира само най-добрите и качествени снимки и визуални материали. Визуалният език вече говори на всеки и е ключово да го мислим още от самото начало.

Ако можеше да изберете голяма инвестиция в твоята сфера, в какво ще е тя – в дигитален продукт или във физическо пространство?

Бих инвестирала във физическо пространство, в което публиката да открие отново нуждата да бъде заедно. Кина, които връщат усещането за споделена емоция.

Най-важната инвестиция е в развитието на детската публика

Биляна Петрова, директор на Драматичен театър Ловеч

Най-важното в работата на директор на театър?

Развитието на детската ни публика. Няма по-важно от това да спечелиш бъдещите си зрители. Казвам на актьорите, че щом децата им повярват, значи и всички други ще им повярват.

Ако можеше да изберете голяма инвестиция в твоята сфера, в какво ще е тя – в дигитален продукт или във физическо пространство?

На този начален етап беше важно да инвестираме в човешкия фактор - нов актьорски състав, нов административен състав. Със сигурност комфортът на зрителите е от съществено значение, затова съвсем скоро Драматичен театър Ловеч ще има изцяло подновен салон за петдесетия си юбилеен сезон.

Няма друго средство, което да мобилизира ума, въображението и страстта на хората така, както го правят изкуството и културата. Затова и съвсем не е изненадваща тенденцията от последните няколко години все повече малките, средните и големите общини да интегрират културата и фестивалните прояви в своите стратегии. Да кандидатстват и да търсят допълнително финансиране на културни събития и институции в градовете. В програмите им се преплитат творчески прояви, лекции, дебати, представяния на нови технологии, разговори за философското измерение на промяната, която живеем. В резултат на всичко това се създават общности от активни граждани.

Културните събития като част от градския живот бавно, но сигурно изпълняват ролята на съединителна тъкан между всички наши прояви в социалния и в личния ни живот. Културните събития имат и сериозен бизнес потенциал с голяма добавена стойност към обществото, икономика, създава работни места и компетенции. Другата им съществена функция е възникнала преди столетия, но все още е напълно релевантна – да възпитава, да изгражда отношение не просто към изкуствата, а към качеството на живота, и съвсем не на последно място да учи и опознава другия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "Дори някой културни мениджъри..."

    Ох, госпожо Езекиева!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK