За кожата на един гайджин

През 2008 г. заедно с журналисти от няколко държави разговарях с тогавашния главен изпълнителен директор на групата Renault-Nissan Карлос Гон в Париж. И макар да бяхме поредното му интервю за деня (след нас имаше и други заявени), той говореше със страст по всички актуални тогава теми - от Dacia, през влизането в АвтоВАЗ до задаващата се електромобилност, в която компанията му впоследствие зае една от водещите глобални роли. Именно качеството му да усеща и анализира подробно световните тенденции и да налага реформите (понякога със сила) в компаниите под негово ръководство го направиха един от най-могъщите хора в автоиндустрията. Внимателно следях дали и малка част от същата страст ще се появи през миналата седмица по време на невероятната пресконференция на Гон в Бейрут. Но този път контекстът беше съвсем друг - в края на 2019 г. мениджърът се измъкна като герой в шпионски трилър нелегално в посока Ливан от Япония, където шумно и показно му бяха повдигнати обвинения за финансови престъпления в Nissan и дори прекара няколко месеца в затвора. Свикнал животът му да се върти между луксозни бизнес самолети и вили в цял свят, приеман като цар навсякъде, бившият ръководител на два глобални автобранда се превърна в беглец от закона.

В Бейрут страстта в гласа на Гон отново беше налице, но съдържаше съвсем друга емоция - на постоянен гняв. "Аз не бягам от японското правосъдие, а от огромна несправедливост и политическо преследване. В Япония бях заложник на една остаряла и нехуманна правосъдна система", заяви той пред събралите се журналисти от цял свят. Решението му да говори пред целия свят не показваше човек, който съжалява и се извинява за каквото и да било. Вместо това той изложи тезата си как е жертва на заговор, в която участват висши мениджъри на Nissan и японски прокурори, като основната им цел е разпадането на алианса между Renault и Nissan.