Петролните гиганти имат 10 години за промяна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петролните гиганти имат 10 години за промяна

Големите петролни компании изглеждат като европейските фирми за комунални услуги преди десетилетие – пред големи сътресения и отричани

Петролните гиганти имат 10 години за промяна

Тъй като националните ангажименти за климата стават по-строги, правителствата могат да поемат по пътя на "войната"

The Economist
3297 прочитания

Големите петролни компании изглеждат като европейските фирми за комунални услуги преди десетилетие – пред големи сътресения и отричани

© Reuters


Въпросът вече не е дали петролните компании ще изиграят важна роля в спирането на климатичната криза, а кога.

Дори и да няма същата звучност като класическия революционен лозунг No pasarán!, декемврийското обещание на испанската петролна компания Repsol до 30 години да намали нетния въглероден отпечатък на цялото си производство до нула все пак е най-твърдият ангажимент, поет от голям петролен производител, за освобождаване от наследството на фосилното си минало в полза на едно по-ветровито и слънчево бъдеще.

Много хора ще се присмеят на поетия ангажимент от Repsol. Все пак широко разпространено е мнението, че петролните компании широко се смятат за злодеите в климатичната криза. Repsol е по-малък производител от гигантите в сектора и обещанието му може просто да е начин за ухажване на инвеститори, които изискват повече устойчив бизнес. Но все пак заслужава поне потупване по рамото.

Не дали, а кога

Трудно е да си представим как светът би построил достатъчно вятърни ферми, соларни паркове и други форми на зелена енергия за спирането на катастрофичното глобално затопляне без финансите и уменията за управление на проекти на петролната индустрия. Въпросът вече не е дали петролните гиганти ще изиграят важна роля в спирането на климатичната криза, а кога. Ако попитате петролните мениджъри кога ще се случи това обаче, повечето от тях само мънкат. Те се сблъскват с дилема. Въпреки че светът се нуждае те да застанат с тежестта си зад зелената енергия, петролните и газовите им бизнеси традиционно носят по-високи печалби. Прогнозирането на печалбите обаче става все по-сложно. Освен риск за проектите то трябва да включва и оценяване на поведението на инвеститорите, правителствата и потребителите към климатичната несигурност.

Според циниците целият положителен шум от кампанията срещу промените в климата не води до промяна на практика, тъй като малко хора са готови да направят саможертви за намаляване на въглеродните емисии, които биха принудили и петролните компании да действат по-бързо. Понякога обаче след шума следват действия. Ако това се случи този път, следващите 10 години могат да се окажат определящ момент за петролната индустрия. В енергетиката може да се случат страшно много неща за такъв период. През изминалото десетилетие петролните пазари бяха трансформирани от американския шистов петрол. В Европа възобновяемата енергия доведе до почти толкова драматични трансформации за друг вид енергийни компании - тези за комунални услуги. Когато бяха изправени пред екзистенциалната заплаха от вятърната и соларната енергия, производители на енергия от изкопаеми източници като германските Е.ON и RWE се разделиха и преструктурираха бизнесите си, в резултат на което излязоха от процеса по-силни. Южноевропейски компании като испанската Iberdrola и италианската Enel пък пренесоха възобновимите източници на енергия на глобално ниво. Миналата година печалбите от съживените европейски компании за производство на ток оставиха зад себе си петролно-газовата индустрия.

Големите петролни компании изглеждат като европейските фирми за комунални услуги преди десетилетие - пред големи сътресения и отричани. Някои гиганти като ExxonMobil и Chevron в САЩ продължават да залагат най-много на петрола, вярвайки, че търсенето на бензин ще остане силно в обозримо бъдеще. Други, сред които европейските играчи Royal Dutch Shell, Total и BP, все повече предпочитат природния газ и виждат в производството на електроенергия с ниско съдържание на въглерод начин да подкрепят своя бизнес модел, след като повече автомобили и други продукти започват да работят на ток.

Някои залагат на възобновяема енергия, особено в Европа. Но от колосалните 80 млрд. долара капиталови разходи на седемте най-големи европейски енергийни компании миналата година само 7.4% (средно не повече от 1 млрд. за всяка) са отишли за чиста енергия. За да се постигнат целите на Парижкото споразумение за поддържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, сегашното съотношение мръсна към чиста енергия трябва да се обърне с главата надолу. На 14 януари швейцарската банка UBS представи изчисления, според които капиталовите разходи за възобновяема енергия, електроенергийни мрежи и батерии трябва да се увеличат в световен мащаб до 1.2 трлн. долара годишно от сега до 2050 г. - това е над два пъти повече от 500-те млрд. долара, които се влагат в петролни и газови инвестиции. За да се помогне на този процес, петролните и газовите компании ще трябва да пренасочат 10 трлн. долара инвестиции от изкопаеми горива за същия период.

Това звучи немислимо. Засега мениджърите на петролните компании не проявяват апетит към такава радикална промяна на посоката. В момента те работят усилено за своите петролни и газови активи, за да осигурят печалба на акционерите, докато все още могат. Мениджърите твърдят, че петролният бизнес генерира двуцифрена възвръщаемост на капитала, а чистата енергия - само едноцифрен.

Те може и да преувеличават в случая. Първо, както Boston Consulting Group изтъква, през втората половина на 2010 г. нито една голяма индустрия не се представи по-лошо за акционерите от нефтената и газовата. Второ, тинк-танкът Oxford Institute for Energy Studies (OIES) твърди, че инвеститорите, които са притеснени за климатичните промени, увеличават цената на капитала за петролните компании за дългосрочни проекти, намалявайки печалбите им.

Трето, с огромните си счетоводни баланси и способността да изграждат и управляват сложни проекти в продължение на десетилетия те биха могли значително да увеличат мащаба на офшорната вятърна енергия и подобни бизнеси, като едновременно с това поддържат рентабилност.

В допълнение, петролните гиганти имат възможност да направят рисков залог за висока печалба в чистата енергия. Според оценките на OIES от последите 200 инвестиции на големите в сектора 70 са направени в предприятия, свързани със зелена енергия, като мрежи за зареждане на електрически превозни средства. По принцип засега тези вложения са малки. BP обаче обяви наскоро, че планира да създаде пет "еднорога" - компании с оценка над 1 млрд. долара, през следващите пет години, за да осигури производството на повече енергия с по-малко емисии. Друг начин е подпомагане на научните изследвания и разработки в потенциално революционни технологии, като например производство на вятърна енергия на голяма височина, което обещава също високи печалби.

BlackRock и другите

Въпреки диверсификацията, доставките на петрол и газ ще бъдат основата на бизнеса им десетилетия наред. Лари Финк, главният изпълнителен директор на най-големия мениджър на активи в света - BlackRock, призна това в писмо до най-големите световни мениджъри на 14 януари, въпреки че прогнозира, че изменението на климата ще доведе до значително пренасочване на капитала към устойчиви инвестиции.

Времето за оправдания и увъртания обаче намалява. Според Питър Пери от консултантската компания Bain "превърна се в мит", че петролният бизнес е изключително печеливша индустрия. Тъй като националните ангажименти за климата стават по-строги, правителствата могат да поемат по пътя на "войната". UBS твърди, че правителствата може да се наложи да забранят инвестициите в нефтената и газовата индустрия в размер на 10 трлн. долара, за да постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г. Не само Repsol усеща вятъра, а той не трябва да е лек бриз.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Въпросът вече не е дали петролните компании ще изиграят важна роля в спирането на климатичната криза, а кога.

Дори и да няма същата звучност като класическия революционен лозунг No pasarán!, декемврийското обещание на испанската петролна компания Repsol до 30 години да намали нетния въглероден отпечатък на цялото си производство до нула все пак е най-твърдият ангажимент, поет от голям петролен производител, за освобождаване от наследството на фосилното си минало в полза на едно по-ветровито и слънчево бъдеще.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Jazzdevil avatar :-|
    Jazzdevil

    Кой е автора на този пасквил? В света никога не се е добивал и търгувал толкова петрол колкото сега - те тръгнали да му копаят гроба понеже Грета и Урсула така били препоръчали...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK