Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 31 яну 2020, 10:23, 8201 прочитания

Най-големият соларен парк в България става австрийски

Централата в Караджалово се оценява на около 100 млн. евро, което е рекорд за последните години, а сделката показва, че средата в сектора се нормализира

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Оценката на централата в Караджалово е около 100 млн. евро и е най-високата за последните години.
  • В купувача участие има компанията RP Global, която оперира над 35 ВЕИ проекта по света.
  • Сделката показва, че средата в българския енергиен сектор се нормализира
Най-голямата за последните осем години сделка в българския ВЕИ сектор е на седмици от приключване. Обект е най-големият соларен парк в страната - този в Караджалово, близо до Първомай. Продавач е регистрираният в Малта фонд ACF Renewable Energy, чийто краен собственик е от Саудитска Арабия. Купувач е новорегистрирано австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global.

Оценката на продавания актив е висока - от порядъка на 100 млн. евро, казаха няколко източника на "Капитал". Цената не е обявена официално, но при подобни сделки от последните години един мегават инсталирана мощност се оценява на 1.6-1.8 млн. евро. Централата е лицензирана с мощност от 50 МВт (за толкова се плащат преференциални цени), но по информация на "Капитал" при сделката са взети предвид всичките инсталирани 60.4 мегавата. На практика паркът може да подава максимум 50 МВтч към мрежата (по разрешително), но тъй като максимална натовареност се постига изключително рядко, по-голямата мощност компенсира отчасти това и увеличава значително ефективността.


Сделката е сигнал, че пазарната среда в енергетиката на България, макар и бавно, се подобрява. Очакванията за възвращаемост на инвестициите се засилват и от факта, че вече всички ВЕИ производители продават сами електроенергията си на борсата, от което могат да получават допълнителни приходи над договорените с държавата преференциални плащания за зелената енергия. А и нови законови удари по ВЕИ сектора не е имало от години.

Детайлите в сделката

От подадените в Комисията за защита на конкуренцията документи става ясно, че Enery Development ще придобие "АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк", но и "Номак България", което управлява соларния парк. Това е първа подобна сделка за българския пазар, тъй като обикновено новите собственици залагат на свой мениджър.



Така, от една страна, се купува парк с по-голяма инсталирана мощност от записаната в лиценза, а от друга - сделката включва и самото мениджърско дружество, което управлява соларния парк. Това вероятно допълнително повишава плащаната цена. Самото плащане няма да е колкото оценката от 100 млн. евро, защото трябва да се приспаднат дълговете на купуваното дружество. Според финансовия отчет към 31 декември 2018 г. задълженията са били в размер на 161 млн. лв. към Международната финансова корпорация (структура на Световната банка) и Корпорацията за задгранични инвестиции на САЩ (при лихви между 4% и 6% по различните договори), както и 34 млн. лв. към компанията майка - ACF Renewable Energy. Вероятно към момента дълговете са с поне 10 млн. лв. по-малко.

Тъй като купувачът няма друг бизнес в България, се очаква КЗК да разреши продажбата лесно и в срок, т.е. през февруари.

Силен интерес - висока цена

Обвързващите оферти за соларната централа и управляващото дружество "Номак" са били подадени през есента, като е имало пет предложения. От тях само едно е било българско - на водено от търговеца на ток "Енерджи МТ" обединение, казаха два източника на "Капитал". Класирането на офертите е било изцяло по цена, като най-високо е било предложението именно австрийците от Enery. Пак според източници, близки до сделката, оферта е имало и от консорциума между чешката Portanero и германската KGAL, които през миналата година купиха за 77 млн. евро от корейската корпорация Samsung седемте й фотоволтаични парка в България с обща мощност от 43 мегавата. Но тяхната цена е била по-ниска.
КАПИ
АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк ЕАД
  • Собствен капитал 32,9
  • Печалба 0,3
  • Активи 241,2
  • Пасиви 208,3
  • Брой заети 0
  • Приходи 30,4
Пълен профил ›
Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв.

Финансовият консултант на продавача - Raiffeisen Investment отказа коментар по сделката преди приключването й. "Капитал" изпрати и въпроси до купувача - Enery Development, но не получи отговори до редакционото приключване на броя.

Какво се продава

Проектът в Караджалово е най-големият фотоволтаичен парк в България - простира се на 1000 декара и има над 214 000 модула, които са достатъчни да генерират достатъчно енергия за 27 000 домакинства при максималното си натоварване. Той беше изграден през 2012 г. от американската Sun Edison и след това продаден на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve (по-късно купен от фонда BlackRock - сега един от продавачите в сделката), които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. лева.

Централата е въведена в експлоатация 13 юни 2012 г. и има 20-годишен договор за преференциално изкупуване на произведеното. Паркът е на най-изгодните тарифи за слънчев ток в България, тъй като на 28 юни същата година Комисията за енергийно и водно регулиране ги намалява наполовина. Цената, по която се изкупува електроенергията от обекта в Караджалово, е 485.6 лв./мВтч без ДДС и е определена с решение на КЕВР от средата на 2011 г. За сравнение - за въведените мощности след 28 юни 2012 г. тарифите стават 237 лв. за мегаватчас. В следващите години цените намаляват още, поради което инвестициите във ВЕИ спряха напълно.

В момента няма никакви субсидии за изграждането на подобни проекти, но поради развитието на свободния пазар и повишаването на борсовите цени на тока става все по-възможно изграждането на соларни централи при чисто пазарни условия. По информация на "Капитал" такива проекти има дори вече в напреднал етап и още през 2021 г. може да започне изграждането на част от тях.

На година по преференциалните цени от соларния парк в Караджалово се изкупуват по 59 400 МВтч, което според отчета за 2018 г. е осигурило приходи над 28.8 млн. лева. Други 2 млн. лв. са дошли от продажбата на допълнителна енергия (21 хил. МВтч извън определеното от КЕВР нетно специфично производство) на управляващото централата дружество "Номак България". Данните за 2019 г. ще са коренно различни, тъй като ВЕИ производителите бяха задължени да продават сами електроенергията си на борсата, за което получават премии от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". Заради по-високите пазарни цени на тока постъпленията на парка в Караджалово със сигурност са по-големи (с минимум 600 - 700 хил. лв.).

Печалбата от оперативната дейност на соларния парк в Караджалово през 2018 г. е била 14.6 млн. лв. (при общи приходи от 30.3 млн. лева). Но след плащането на вноските по кредитите е отчетена нетна печалба в размер на 463 хил. лева.

Арбитражът във Вашингтон

Още в началото на 2018 г. ACF Renewable Energy заведе арбитражно дело срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове на Световната банка (ICSID). Като основание за иска е посочено спазването на Енергийната харта, но в действителност конкретните претенции на ACF Renewable Energy най-вероятно са в резултат от серията законодателни промени в страната след 2013 г. Те бяха продиктувани от опитите да се балансира енергийният пазар след масовото изграждане на възобновяеми мощности и високите им преференциални цени на тока. Бяха въведени законови ограничения за количеството електроенергия, което се изкупува по преференциални цена, беше въведена месечна вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система" в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия, а също така бе увеличена и таксата за достъп до електропреносната мрежа. Всичко това не е включено в бизнес плана за изграждането на централата и променя коренно очакванията на инвеститорите за възвращаемост на проекта.

Арбитражното дело е в ход и в момента, като то няма връзка със смяната на собствеността на соларната централа и ще продължи да се води от ACF Renewable Energy. От регистъра на ICSID е видно, че за последно движение по казуса е имало на 20 декември 2019 г., като сега се чака трибуналът да се произнесе относно компетентността си. Това се наложи след приетата през миналата година декларация от 22 страни - членки на ЕС, за отказ от арбитражните дела заведени от инвеститори от ЕС срещу страни от ЕС. Конкретно Малта, където е регистрирана ACF Renewable Energy, не е подкрепила приключването на делата, които са по силата на Енергийната харта, така че най-вероятно спорът ще продължи.
Кой е купувачът

Дружеството Enery Development е регистрирано в австрийската столица Виена през юли миналата година с капитал от 35 хил. евро. Негови управители са Лукас Немек, Ричард Кьониг, Хавиер Бериохоа Хаусман, Диего Гарфиас. Собствеността е поделена по 50% между Enery Management (на Немек) и RP GLOBAL Austria, зад което стои фондацията STYX (Немек също е част от нея).

Enery Development, както и Enery Management, все още няма корпоративни сайтове, но от интернет страницата на RP Global се вижда, че компанията управлява над 35 ВЕИ проекта по целия свят - в Хърватия, Франция и Полша (вятър), както и Португалия, Чили, Перу и Грузия (хидро), а в Испания и Танзания (слънчева енергия). Дружеството също така участва в няколко партньорства с институции като Margeerite Fund и Банката на Грузия, а работи и с ЕБВР, IFC, PKO, Unicredit и други международни банки. Централните офиси на RP Global са във Виена и Мадрид.

Капитал #4

Текстът е част от брой 4 на седмичния Капитал (31 януари - 6 февруари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места 1 ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 399 прочитания

Едва 8% от бизнеса би се възползвал от мярката 60/40 Едва 8% от бизнеса би се възползвал от мярката 60/40

АИКБ предлага страната ни да въведе германския модел за запазване на заетостта

2 апр 2020, 495 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
През деня банкер, през нощта - DJ

Дейвид Соломон иска да наложи Goldman Sachs в дигиталната ера и потребителския бизнес

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10