Може ли САЩ да поемат контрол над Nokia и Ericsson
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може ли САЩ да поемат контрол над Nokia и Ericsson

Американският главен прокурор Бар

Може ли САЩ да поемат контрол над Nokia и Ericsson

Правосъдният министър и главен прокурор Уилям Бар направи изненадващо предложение по време на конференция

Йоан Запрянов
4246 прочитания

Американският главен прокурор Бар

© Reuters


За да спре доминацията и заплахата от китайския телекомуникационен гигант Huawei, САЩ и съюзниците на страната трябва да вземат контролен пакет от акциите на Nokia и Ericsson - двата големи европейски производителя на телеком оборудване. Изненадващото предложение идва от Уилям Бар, главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ, който е и един от най-убедените поддръжници на идеята, че преминаването на огромно количество данни през оборудването на Huawei е заплаха за националната сигурност на западните страни.

Предложението на Бар е както изненадващо, така и показателно докъде са готови да стигнат САЩ, за да спрат разрастването на влиянието на Huawei. Компанията е частна, но непублична и сред американските политици и от двете страни цари съгласие, че тя има връзки с комунистическото правителство в Китай. През 2019 г. Huawei официално влезе в търговския черен списък на САЩ, като американски компании нямат право да работят с фирмата. Така например телефоните на компанията вече не могат да ползват официалната версия на операционната система Android, собственост на Google, нито чипове на американски производители като Intel и Qualcomm.

Болката на САЩ

На телекомите по света им предстои масово преминаване към мрежи от пето поколение, или 5G, които изискват големи инвестиции в телекомуникационно оборудване. Huawei е най-добре позиционираната компания, която прави висококачествена, но осезаемо по-евтина техника спрямо конкурентите си. Според САЩ обаче оборудването на Huawei има слабости в системата и "задни вратички", които дават на китайското правителство достъп до трафика, преминаващ през него. През последната година страната се опитва да убеди в това и съюзниците си в Европа и Австралия, но със скромен успех. Показателно е, че изказването на Бар идва от конференция на тема икономическия шпионаж от страна на Китай.

Липсата на производител на телекомуникационно оборудване е може би най-голямата дупка в технологичния сектор на САЩ. На практика в света има само четири големи производителя на оборудване - китайските Huawei и ZTE, заедно с финландската Nokia и шведската Ericsson. Европейските компании обаче загубиха позиции през последните години заради по-високи цени и заради растежа на Huawei.

"Можем да се справим с притесненията си от Huawei, ако САЩ заемат позиции в Nokia и/или Ericsson чрез директен контролен пакет или чрез консорциум от частни американски и съюзнически компании. Трябва да използваме пазарните и финансовите си мускули зад едната или двете фирми, като ги превърнем в сериозен конкурент. Ние и съюзниците ни трябва активно да разгледаме варианта за такъв подход", коментира Бар.

Източник: Reuters

Възможно ли е?

Идеята на Бар е сравнително неясна и очевидно на ниво именно идея, но все пак поражда въпросът може ли наистина правителството на САЩ или консорциум от компании да влезе в Nokia и Ericsson. Краткият отговор е "да": и двете компании са публични и, поне предвид потенциала им и финансовите възможности на американското правителство и частния сектор в страната, не особено скъпи. Текущата пазарна капитализация на Ericsson е 28 млрд. долара, а тази на Nokia - 25 млрд. долара (цените на акциите и при двата производителя скочиха с по около 5% след изказването на Бар). И двете компании загубиха голяма част от силата си след масовото навлизане на китайските гиганти на пазара през последното десетилетие.

Структурата на собственост и в двете компании е сравнително фрагментирана, като липсват мажоритарни собственици. В Ericsson например най-големият собственик на акции е инвестиционната компания Investor AB, която държи 7.2% от акциите, но 22.5% от правото на глас във фирмата. Институционални инвеститори са собственици на 44% от акциите в Nokia, но без големи играчи - с най-голям дял е Solidium с 3.9% от акциите. Цели 54% от акциите в компанията са собственост на малки инвеститори.

И двете компании не са в добро финансово състояние. Въпреки масовите инвестиции на телекоми и правителства в 5G оборудване, компаниите работят на сравнително скромна печалба - Ericsson е на плюс от 120 млн. долара за 2019 г., а Nokia - 531 млн. долара.

Сделка със сложността и мащаба на тази, описана от Бар, обаче би отнела дълго време по много причини. Тя ще трябва да има подкрепа не само от самите инвеститори в компаниите, но и от страна на шведското, финландското и американското правителство, както и от Европейския съюз. Следващата стъпка би била намирането на конкретно финансиране, както и регулаторни проверки.

Тепърва предстои да се види дали идеята на Бар е просто предложение или вече е обсъждана на високо ниво. Предвид, че САЩ за момента, изглежда, губят битката да убедят европейските си съюзници да забранят достъпа на Huawei до изграждащата се 5G инфраструктура на континента, нито една идея не изглежда прекалено радикална.

За да спре доминацията и заплахата от китайския телекомуникационен гигант Huawei, САЩ и съюзниците на страната трябва да вземат контролен пакет от акциите на Nokia и Ericsson - двата големи европейски производителя на телеком оборудване. Изненадващото предложение идва от Уилям Бар, главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ, който е и един от най-убедените поддръжници на идеята, че преминаването на огромно количество данни през оборудването на Huawei е заплаха за националната сигурност на западните страни.

Предложението на Бар е както изненадващо, така и показателно докъде са готови да стигнат САЩ, за да спрат разрастването на влиянието на Huawei. Компанията е частна, но непублична и сред американските политици и от двете страни цари съгласие, че тя има връзки с комунистическото правителство в Китай. През 2019 г. Huawei официално влезе в търговския черен списък на САЩ, като американски компании нямат право да работят с фирмата. Така например телефоните на компанията вече не могат да ползват официалната версия на операционната система Android, собственост на Google, нито чипове на американски производители като Intel и Qualcomm.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK