Златодобивните компании се опитват да възстановят блясъка си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Златодобивните компании се опитват да възстановят блясъка си

Икономическата несигурност и ниските лихвени проценти повишиха цените на златото с 19% миналата година – най-големият ръст от 2010 г., а акциите на златодобивните компании нараснаха два пъти по-бързо

Златодобивните компании се опитват да възстановят блясъка си

Минната индустрия все още не се е справила с всички проблеми

The Economist
2472 прочитания

Икономическата несигурност и ниските лихвени проценти повишиха цените на златото с 19% миналата година – най-големият ръст от 2010 г., а акциите на златодобивните компании нараснаха два пъти по-бързо

© Reuters


За повечето от златодобивните компании последното десетилетие беше по-скоро оловно. С приблизителна обща пазарна оценка от 300 млрд. долара десет от най-големите публични дружества в сектора струват по-малко от производителя на Nescafé Gold. Но когато "търсачите" на всички минерални богатства на Земята се събраха в Кейптаун от 3 до 6 февруари за най-голямата си инвестиционна среща за годината, тези, които добиват благородния метал, бяха твърде разпалени.

Икономическата несигурност и ниските лихвени проценти повишиха цените на златото с 19% миналата година - най-големият ръст от 2010 г., а акциите на златодобивните компании нараснаха два пъти по-бързо.

Неблагодарен бизнес

Добивът на жълтия метал е неблагодарна работа. Мениджърите са длъжни постоянно да реинвестират средства, за да поддържат производството - средностатистическото златно находище е по-малко и се изчерпва по-бързо от тези на много други рудни изкопаеми.

В същото време те трябва да осигуряват дивиденти за акционерите, да плащат данъци и концесионни такси в страните, където оперират, и безопасно да затварят мини, в които са използвали цианиди за извличане на златото.

От години много компании балансират между тези изисквания с уменията на малко дете, носещо табла с шампанско. Докато се очаква дружествата да обявят годишните си резултати през следващите седмици, техните инвеститори търсят признаци на сигурно развитие.

При последния голям бичи пазар на златото (ръст на цените - бел. ред.) от 2009 до 2012 г. компаниите се развихриха и направиха големи сделки, в резултат на което натрупаха дългове. Последвалият спад на цените показа лошото им управление, казва Джош Волфсън от RBC Capital Markets. През последните пет години рентабилността на златодобивните компании беше -5%, въпреки че средната възвращаемост на компаниите от индекса S&P 500 беше 15%.

Консолидация и по-малко дългове

Сега компаниите за добив на злато се възползват от комбинация от по-високи цени на метала и по-евтин петрол. Но те също така си научиха урока от минали грешки. Между 2013 и 2017 г. общият нетен дълг на 20-те най-големи златодобивни компании според изчисленията на борсово търгувания фонд GDX е намалял с 42%. Според швейцарската банка Credit Suisse производствените разходи са се понижили с около 20% от 2012 г. до 2017 г.

Индустрията се консолидира. Миналата година стойността на сливанията и придобиванията, както и на създаването на смесени компании надмина 33 млрд. долара според данните на Refinitiv. Тук са включени две мегасделки. Канадската Barrick Gold плати 7 млрд. долара заедно с нетния дълг за Randgold Resources, която разработва мини в цяла Африка. Американската Newmont Mining придоби друга канадска компания - Goldcorp, за 12 млрд. долара. Много компании, включително Barrick и Newmont, най-накрая насочиха повече пари към акционерите.

Сега мениджърите на златодобивните компании трябва да докажат, че сделките са си заслужавали. Новият главен изпълнителен директор на Barrick - Марк Бристоу, спечели доверието на инвеститорите като ръководител на Randgold, който успешно се справи с предишните спадове на цената на златото. Имаше много посредствени мениджъри и недостатъчно добри активи в сектора, казва Бристоу. Според него мащабът на индустрията ще привлече повече неспециализирани инвеститори в нея.

Бристоу действа бързо след сделката - той преструктурира централата на Barrick и разреши дългогодишен данъчен спор с правителството на Танзания. Когато враждебната оферта на Barrick за Newmont беше отхвърлена, той помогна да се създаде съвместно предприятие между двете компании, което спестява част от разходите за големите им активи в Невада. Тъй като в някои от най-обещаващите останали находища на злато се добива и мед, Бристоу иска да изкопае повече от червения метал (търсенето на мед трябва да нараства с реалната икономика, където има практическа употреба).

Индустрията все още не е излязла от ямата, която сама си беше изкопала. Последното ограничаване на разходите на минните компании означава по-малко средства за важни проучвания. От 2011 г. запасите на 20-те най-големи компании, влизащи във фонда GDX, са намалели с 36%, до 12 400 тона (на стойност 624 млрд. долара по текущи цени). Анализаторите смятат, че добивът на злато може вече да достига своя връх, като прогнозите са той да се понижи през това десетилетие.

В същото време инвеститорите стават все по-чувствителни към екологичните и социалните индикатори за управление, като гледат вече с подозрение енергоемките бизнеси, развивани в страни с високо ниво на корупция и нестабилност - или както ги определят в сектора, "сложни юрисдикции".

Въпреки усилията на златодобивните компании да намалят въглеродните емисии и да се държат по-етично инвеститорите все още виждат риска от "мръсната" репутация минус щедрите дивиденти.

Българското злато

Най-голямата златодобивна компания в България е канадската Dundee Precious Metals. Чрез първото си местно дружество "Дънди прешъс металс Челопеч" тя държи концесията върху находището край Челопеч, където добива медно-златни руди. Оборотът за 2018 г. е малко под 400 млн. лв. От миналата година компанията започна добив на златни руди и от второто си находище - "Хан Крум" край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" експлоатира участъка "Ада Тепе". С това DPM достигна рекорден добив на злато в страната - общо 230.6 хил. тр.у. под формата на концентрат, или с 15% повече, отколкото през 2018 г. По данни на канадската компания приходите от бизнеса й в България през 2019 г. са нараснали с 50 млн. долара до 280 млн. долара, а нетната печалба е близо 94 млн. долара.

Златни руди добива и българската "Горубсо Кърджали", която има концесии за находищата "Чала" и "Седефче" в района на Източните Родопи. Продажбите й за 2018 г. са 17.8 млн. лв. Компанията си партнира с друго канадско дружество - Velocity Minerals, което наскоро придоби 70% в смесената им проучвателна компания "Тинтява експлорейшън" и има опция за мажоритарен дял в още два проучвателни проекта в района на Кърджали.

Третата компания, която се подготвя да започне добив на златни руди, но още не работи, е "Трейс рисорсиз". Тя е дъщерна на медодобивната "Асарел-Медет" и държи концесията за находището "Милин камък" край Брезник, където в момента строи съоръженията. Реален добив там се очаква да тръгне след 2-3 години.

Капитал

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

За повечето от златодобивните компании последното десетилетие беше по-скоро оловно. С приблизителна обща пазарна оценка от 300 млрд. долара десет от най-големите публични дружества в сектора струват по-малко от производителя на Nescafé Gold. Но когато "търсачите" на всички минерални богатства на Земята се събраха в Кейптаун от 3 до 6 февруари за най-голямата си инвестиционна среща за годината, тези, които добиват благородния метал, бяха твърде разпалени.

Икономическата несигурност и ниските лихвени проценти повишиха цените на златото с 19% миналата година - най-големият ръст от 2010 г., а акциите на златодобивните компании нараснаха два пъти по-бързо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK