Море от дългове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Море от дългове

Shutterstock

Море от дългове

Корпоративните облигации и заеми са в центъра на новата финансова паника. Фирменото кредитиране нараства до 74 трлн. долара

The Economist
6007 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


През последното десетилетие властите наред с някои банкери се опитаха да преобразуват финансовата система, така че тя да действа като бушон, който поема икономическите шокове, а не като усилвател, който влошава нещата. Те са изправени пред тежко изпитание в лицето на вируса COVID-19 и предизвиканите от него икономически разриви наред с ценовата война при петрола, оркестрирана от Саудитска Арабия. Основното притеснение е световният океан от корпоративни задължения на стойност 74 трлн. долара. На Уолстрийт кредитните спредове на рискови облигации се разшириха, докато в Италия, чиято икономика се доминира от банките, цените на акциите на двете най-големи банки - Intesa Sanpaolo и Unicredit, през последния месец са спаднали съответно с 28% и 40%.

Споменатата паника има четири елемента: бързо дългосрочно покачване на кредитирането, разразяваща се ликвидна криза в компаниите, тъй като офисите и фабриките са затворени заради наложената карантина, запечатване на някои кредитни пазари и съмнения относно устойчивостта на банките и дълговите фондове, които биха понесли загуби.

Да вземем първо кредитирането. Компаниите излязоха от финансовата криза през 2007-2009 г. в сравнително трезво настроение, но оттогава не спазват никакви ограничения. Глобалният корпоративен дълг (без финансовия сектор) е нараснал от 84% от БВП през 2009 г. до 92% през 2019 г., показват данни на Института за международни финанси (IIF). Съотношението се е повишило в 33 от 52-те страни, които институцията проследява. В Америка нефинансовият корпоративен дълг се е повишил от 43% от БВП преди десетилетие до 47% сега, показват данни на Федералния резерв.

Стандартите за кредитиране се размиха. Две трети от нефинансовите корпоративни облигации в Америка са с рейтинг "боклук" или с една степен отгоре - "BBB". Извън САЩ делът е 39%. Рейтингите на компании, за които може би смятате, че имат стабилни баланси - като телекома AT&T, се понижават, докато други са обременени с дългове от изкупуване. А се появяват и порочни навици, като да се използват облагодетелстващи мерки за печалба при изчисляване на ливъриджа на фирмите.

Всичко това оставя бизнеса по-уязвим към втория фактор - шокът от COVID-19 и спадът на цените на петрола. Около 7% от нефинансовите корпоративни облигации в световен мащаб се дължат от индустрии, които сa засегнати от вируса, като авиокомпании и хотели. С петрола, чиято цена е около 35 долара за барел, американските пристрастени към дълг петролни компании са в затруднение. Енергийният сектор е 8% от пазара на облигации.

Далеч по-широк набор от фирми може да се сблъска с ликвидна криза, ако временните спирания и карантините се разпространят. В Китай през последните месеци финансовите затруднения и неформалните отлагания на плащания са широко разпространени. Една мултинационална компания казва, че е облекчила условията си за плащане с доставчици в Китай. HNA, безобразно задлъжнял конгломерат, който управлява и авиокомпания, е спасен от правителството.

За да придобие представа за потенциалните щети в други страни, Economist направи груб "стрес-тест за кредитно затягане" на 3000 нефинансови фирми, регистрирани извън Китай. Той предполага спад на продажбите им с две трети, както и че те продължават да плащат текущи разходи, като лихви и заплати. В рамките на три месеца 13% от фирмите, представляващи 16% от общия дълг, изразходват наличния си кеш. Те ще бъдат принудени да вземат заеми, да свият дейността или да фалират по част от техния комбиниран дълг в размер на 2 трлн. долара. Ако периодът се удължи до шест месеца, почти една четвърт от всички фирми няма да имат налични средства.

Сигурността на понижаването на рейтингите на компании, опериращи в индустрии, свързани с пътуванията и петрола, както и възможността за по-широка криза, са третото притеснение. Кредитните деривати, най-активно търгуваната част на пазарите с фиксиран доход, са в състояние на откат. Индексът CDX, който отразява разходите за застраховане срещу неизпълнение на дълг от инвестиционен клас, е на най-високото си ниво от 2016 г. насам, както и iTraxx Crossover индексът, който покрива рисковите европейски кредитополучатели. Извън публичното пространство частно търгуваният дълг вече се търгува с голям дисконт в цените. Емитирането на нов дълг е "пресъхнало", казва ръководителят на голям фонд мениджър. Това бързо може да се превърне в сериозен проблем, тъй като фирмите трябва да рефинансират дълг от 1.9 трлн. долара в световен мащаб през 2020 г., включително 350 млрд. долара в Америка.

Фрагментираните пазари представляват четвъртият елемент - устойчивостта на институциите, които отпускат заеми и купуват облигации, е критична. Повечето американски облигации са собственост на пенсионни фондове, застрахователи и взаимни фондове, които могат да се справят със загубите. Но някои ще се откажат да купуват повече. А 10-20% от целия американски корпоративен дълг (облигации и заеми) е притежание на по-езотерични инструменти като облигации, обезпечени със заеми (CLO) и борсово търгувани фондове (ETF). Такива експозиции все още не са напълно тествани в продължителен период на силен стрес на пазара.

Кой тогава може да действа като източник на стабилност и свежо кредитиране? Някои големи богати на кеш фирми като Apple биха могли да предоставят по-благоприятни условия за плащане по своите вериги за доставки. Частните дялови фондове имат капитал за горене. Но в крайна сметка много ще зависи от банките, които имат взаимоотношенията и гъвкавостта да отпускат кредити и да залеят фирмите. Американските банки имат своите недостатъци - Goldman Sachs например има 180 млрд. долара заеми и ангажименти за отпускане на кредити с рейтинги BBB например. Но като цяло те са в прилична форма, със солидни печалби и капиталови позиции.

Извън Америка картината е по-малко успокояваща. Европейските банки правят миниатюрни печалби, отчасти защото лихвите са толкова ниски. Италианските банки имаха възвращаемост на собствен капитал само 5% миналата година. Откакто вирусът удари, цената за застраховане на дълга им срещу неизпълнение рязко се повиши, което е знак, че те все още могат да станат източник на зараза. Поддържаните от държавата банки в Китай и Индия ще постъпват според указанията на политиците. Но те вече са изправени пред справянето с големи лоши дългове.

Глобалният бизнес може да се нуждае от гигантски "мостови заем", за да премине през няколкото тежки месеца. И правителствата може да се наложи да се намесят, за да се случи това - чрез заливане на кредитните пазари с ликвидност, чрез намаляване на данъците, за да се гарантират пари в брой на компаниите и чрез предложения към банките да отпускат заеми и да предлагат отлагания на плащанията. Световната финансова система все още не е станала източник на зараза сама по себе си. Но не е и показала, че спонтанно може да помогне на фирмите и домакинствата да се справят с неприятен, но преходен шок.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Автор: Капитал

През последното десетилетие властите наред с някои банкери се опитаха да преобразуват финансовата система, така че тя да действа като бушон, който поема икономическите шокове, а не като усилвател, който влошава нещата. Те са изправени пред тежко изпитание в лицето на вируса COVID-19 и предизвиканите от него икономически разриви наред с ценовата война при петрола, оркестрирана от Саудитска Арабия. Основното притеснение е световният океан от корпоративни задължения на стойност 74 трлн. долара. На Уолстрийт кредитните спредове на рискови облигации се разшириха, докато в Италия, чиято икономика се доминира от банките, цените на акциите на двете най-големи банки - Intesa Sanpaolo и Unicredit, през последния месец са спаднали съответно с 28% и 40%.

Споменатата паника има четири елемента: бързо дългосрочно покачване на кредитирането, разразяваща се ликвидна криза в компаниите, тъй като офисите и фабриките са затворени заради наложената карантина, запечатване на някои кредитни пазари и съмнения относно устойчивостта на банките и дълговите фондове, които биха понесли загуби.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK