Шокът от пандемията ще направи големите компании още по-силни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Ново начало

Шокът от пандемията ще направи големите компании още по-силни

Shutterstock

Шокът от пандемията ще направи големите компании още по-силни

Промяната ще се усети и сред обществата, където гигантите оперират

The Economist
8710 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Автор: Капитал

Правителства и икономисти сред богатата част от света се опитват да разберат колко ще струват карантините заради коронавируса. Дали икономиката ще се свие с една трета или с една десета? Дали спадът ще трае три месеца, шест месеца, повече? Никой не може да каже с точност. Подобни нервни прогнози се случват в бордовете на директорите на фирми, които се опитват да изчислят какви ще са щетите по паричните потоци и дали имат достатъчно ресурси, за да оцелеят.

Насред целия този хаос има поне едно нещо, което е ясно - малък брой мощни фирми ще станат още по-силни. Някои вече са източник на финансова стабилност. Застраховката на дълга на Johnson & Johnson струва по-малко, отколкото този на Канада. Apple разполага с 207 млрд. долара кеш - повече, отколкото фискалните стимули на повечето страни. Unilever влага пари в армията си от доставчици. Дългосрочно тази група от фирми - да ги наречем най-големите кучета - може да спечелят пазарен дял, като инвестират или купуват повече, отколкото конкурентите им. Уловката е, че светът след пандемията може да върже тези корпоративни шампиони на каишка.

Свиванията в икономиката са капиталистическият механизъм за сортиране, който показва слаби бизнес модели и лоши резултати. При последните три рецесии цената на акциите на американските фирми в най-високата четвъртина се вдигна със средно 6%, докато тези в долната четвъртина се сринаха с 44%. Спадът в продажбите през 2020 г. може да бъде много по-тежък, макар и по-кратък, отколкото обичайните забавяния.

Малък брой фирми, директно ударени от забраните за пътувания и пазаруване, вече усещат колко е тежко. На 23 март търговската верига Primark обяви, че затваря всичките си 376 магазина в 12 страни и по този начин ще пропусне приходи по 770 млн. долара на месец. Разходите на фирмата ще се свият само наполовина. За повечето компании картината е неясна и може би не чак толкова мрачна. Някои заводи все още работят, както и някои компании, които могат да работят дистанционно. Много фирми вече обявиха орязване на дивиденти и програми по изкупуване на ценни книжа, но малко от тях казват колко точно кеш смятат да изгорят. За повечето отговорът е много.

Шампионите

Кои тогава са големите кучета? За да разбере кои фирми са най-издръжливи, The Economist разгледа 800 различни американски и европейски компании. Взехме средната стойност от четири измерителя: цената на застраховката на дълговете им; маржа на оперативната печалба; финансовите буфери и левъриджа (заемният капитал, с който работят). Някои компании със средни размери се справят добре, но най-силните са по-големите фирми по отношение на пазарна капитализация и печалба. Най-силните 100 имат средна оценка почти двойно по-висока, отколкото най-слабите 100, със 17% по-висока средна печалба. Цената на акциите им през последния месец е спаднала със 17% спрямо 36% при най-слабите.

Силициевата долина и фармацевтичните компании доминират. Технологични са 48 от първите 100 фирми. Имена като Microsoft (на 10-а позиция), Apple (13), Facebook (14) и Alphabet (18) оперират с огромни кешови буфери. Търсенето за някои от продуктите им се увеличава - например на софтуера на Microsoft за работа от разстояние. Други 24 сред първите 100 са фирми от сферата на здравеопазването. Много от тях имат заделени пари и силен пазар сред хора, които имат нужда от лекарства. Повечето от слабите фирми са в сферата на транспорта и търговията на дребно - като Marks & Spencer и American Airlines.

Победителите стават все по-ясни и по сектори. Сред технологиите Amazon обяви, че добавя 100 хил. служители само в САЩ, за да се справи с търсенето на електронна търговия. Междувременно SoftBank, японският конгломерат, който заложи огромни пари в редица стартъпи, съобщи, че ще излезе от инвестиции за 41 млрд. долара, за да събере свежи пари. Вероятно ще излезе и от големия си дял в Alibaba, най-голямата публична компания в Китай.

В енергийния сектор акциите на гиганти като ExxonMobil, Royal Dutch Shell и BP се справят по-добре, отколкото по-малките фирми. Occidental Petroleum, агресивна компания със среден размер, която искаше да стане част от големите, вече има дълг 40 млрд. долара. Френската козметична група L'Oreal се справя много по-добре от американския си конкурент Coty. Дупка има и сред производителите на самолети. На 23 март европейският шампион Airbus обяви, че разполага с 32 млрд. долара ликвидни пари. Дълговите инвеститори смятат, че компанията е много по-слабо рискова от Boeing, която се наложи да бъде спасена от американското правителство.

Дългото състезание

Издръжливостта на големите кучета ще се превърне в дългосрочно предимство, което ще им позволи да спечелят пазарен дял. Капиталовите им разходи ще са по-ниски. Доставчиците ще ги предпочитат. С по-високи маржове на печалбата и кешови буфери ще имат възможност и за по-скъпи инвестиции, отколкото други фирми. Някои ще търсят придобивания, окуражавани от правителства, които пък ще искат така да оцелеят повече фирми и работни места. Със спадовете в оценките ще изчезне и възможността за много работещи на загуба стартъпи да отнемат дял от големите компании.

Не всичко може да се случи по начина, по който искат големите кучета. Исканията за нов обществен договор могат да станат по-гласни, когато отмине вирусът. Компаниите ще бъдат притиснати да свалят цените на основните продукти, както и да дадат повече защита на служителите си. Капитализмът може да стане по-малко дарвинистки, след като слаби компании бъдат спасени или продължат да работят чрез заеми. Сумата на евтини заеми и гаранции от правителствата в САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия ще бъде поне 4 трлн. долара, или четвърт от досегашния им некорпоративен дълг. Някои индустрии може да бъдат управлявани за кратко като картели, за да се стабилизират по-бързо цените и производството. Така ще бъде по-трудно и за по-силните компании да се възползват от предимството си. COVID-19 няма да има дългосрочни ефекти само върху обществата и държанието на хората. Вирусът ще промени цялата структура на глобалния бизнес.

Автор: Капитал

Правителства и икономисти сред богатата част от света се опитват да разберат колко ще струват карантините заради коронавируса. Дали икономиката ще се свие с една трета или с една десета? Дали спадът ще трае три месеца, шест месеца, повече? Никой не може да каже с точност. Подобни нервни прогнози се случват в бордовете на директорите на фирми, които се опитват да изчислят какви ще са щетите по паричните потоци и дали имат достатъчно ресурси, за да оцелеят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK