Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси

Shutterstock

Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси

Компанията надмина JPMorgan Chase като най-скъпата глобална група за финансови услуги

The Economist
2649 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Преди време водещите финансови играчи по света бяха големите банки с баланси за трилиони долари. Но не и днес. По-рано през този месец Visa, скромен оператор за обработване на плащания, стана най-скъпата компания за финансови услуги в света. Продължаващата сеч на фондовите пазари свали цената на акциите на Visa, а анализаторите понижават прогнозите си за приходите от транзакционни такси в момент, когато коронавирусът принуждава изолиращите се потребители в цял свят да прекъснат пазаруването. Но пък групата пострада по-малко от някогашните носители на титлата като JPMorgan Chase. Фактът, че инвеститорите считат Visa като по-издържлива, е далеч по-показателен дори и от умопомрачителната й пазарна капитализация от 291 млрд. долара. Как една брънка от веригата стана толкова голяма?

Как се става лидер

Ако зададете този въпрос на шефовете на Visa, те ще започнат да се хвалят с технологичните и маркетингови постижения на компанията. Но те са само част от целия успех. По-голямата причина за него е по-прозаична. Оказва се, че да си най-големият играч в дълбоко вкоренения олигопол на плащанията е невероятно доходоносен бизнес.

Много случайни наблюдатели често бъркат Visa с кредитор, който отпуска заеми на хората, които харчат пари с кредитни карти с логото на компанията. Това, което всъщност прави, е да координира сложна мрежа от посредници, които стоят между купувачи и продавачи. Сега американската компания свързва над 61 млн. търговци с 3.4 млрд. карти с марка Visa, почти една на всеки двама души на Земята, издадени предимно от банки. За осъществяването на тези връзки тя взима малка комисиона. А като се има предвид обемът - близо 9 трлн. долара през миналата година, равняващи се на над една десета от глобалния БВП, комисионите се натрупват. Преди COVID-19 приходите на Visa растяха с около 10% годишно, достигайки 23 млрд. долара през 2019 г.

Преди банките задържаха всички такси за себе си. Над 10 000 от тях колективно притежаваха Visa, преди да я отделят в самостоятелна компания през 2008 г. Оттогава гледат със завист как печалбите на Visa набъбнаха 15 пъти. Част от успеха е резултат от глобална експанзия и съответно по-високи приходи. Visa може да не е буквално "навсякъде, където искате да бъдете", но е близо. Компанията твърди, че присъства в над 200 държави и територии. Още по-добре - оперативният й марж е скочил през последните 12 години от щедрите 43% до спиращите дъха 65%. От 100-те най-големи компании в света по пазарна капитализация през миналата година само държавният китайски алкохолен гигант и петролният колос Saudi Aramco са имали по-голям марж. Дори сочните нива от 20-25% на технологични любимци като Apple и Alphabet бледнеят при сравнение.

Тъй като добавянето на повече капацитет към платежната мрежа на Visa е евтино, разходите й през последното десетилетие са нараснали далеч по-бавно от приходите. По този начин Visa може да си позволи да таксува по-скъпо своите услуги, понякога значително по-скъпо, от пределните разходи за предоставянето им. Натрупаната по този начин печалба се насочва обратно към акционерите на Visa, чиято възвръщаемост (включително дивиденти) е средно 24% годишно от 2008 г. насам. Инвеститорите, които оценяват компанията на близо 30 пъти последните й годишни приходи, срещу по-малко от десет пъти при конкурентните финансови групи в индекса S&P 500, ясно вярват, че нито един състезател няма да оспори доминиращата й позиция скоро.

Все пак има конкуренция

Visa не е изцяло без конкуренция. Американците все още пишат чекове, а японците обичат парите в брой. Местни играчи и модели я следват по петите на отделни пазари, а единственият й световен конкурент - Mastercard, прави това почти навсякъде. Но чековете и банкнотите са в упадък. Новите конкуренти пък са или ограничени от географията, или са по-малки, или са и двете. И потребителите няма да изберат нова система, преди търговците да я приемат - което пък самите търговците няма да направят, докато тя не бъде възприета от критична маса от клиенти. Този проблем с яйцето и кокошката е особено труден за преодоляване.

Труден, но не и невъзможен. В дългосрочен план Visa е изправена пред три заплахи. Първо, национални власти, на които им писна от нея и Mastercard, създават национални копия. Китай вече има UnionPay. Русия, Австралия и ЕС пък искат платежни мрежи, които могат да контролират. Те биха могли да използват регулации, включително такива за данните за потребителите, за да отслабят дуопола. Антимонополни регулатори в цял свят са по следите на двете компании, принуждавайки ги да приемат огромни споразумения. Европа и Америка поставиха таван на таксите, които операторите на плащания могат да наложат.

Някои държави проучват други възможности. Банковите преводи между банки, които отнемаха дни, сега са мигновени на много места (макар необяснимо не и в Америка). Благодарение на смартфоните междубанковите мрежи може да се използват за превод на пари от сметките на потребителите директно в тези на продавачите, заобикаляйки системите и таксите на Visa. Подобни схеми стават възможни на места като Швеция и Индия. Но са ограничени до една държава, докато Visa и Mastercard работят в световен мащаб. А и усвояването е било бавно - Великобритания има незабавни преводи от десетилетие, но малко купувачи или търговци са забелязали този факт. Всички погледи са насочени към Америка и нейния огромен домашен пазар. Федералният резерв иска такава система да бъде оперативна до 2024 г.

Последната заплаха дебне в киберпространството. Досега "финтех" стартъпите за разплащания като Square или Stripe прехвърлят транзакациите към мрежата на Visa, вместо да предлагат нови системи. Apple Pay и Google Pay не са много повече от съхраняване на вашите карти Visa и Mastercard. Забави се по-амбициозният опит на Facebook да въведе дигитална валута, наречена Libra. Но огромната потребителска база в Силициевата долина би могла да заобиколи проблема с кокошката и яйцето, както показва опитът на Китай. Tencent и Alibaba използваха огромна социална медийна платформа и съответно онлайн мегамагазин, за да дадат ход на платежните си системи. Amazon би могъл да направи същото, особено сега, когато Visa заяви, че ще започне да таксува гиганта за електронна търговия с по-високи такси за карти в американските му онлайн магазини.

Без безвизово пътуване

Visa все още има за преследване много транзакции. Във време на социално дистанциране безконтактните плащания и пазаруването онлайн изглеждат по-привлекателни от мръсните банкноти или препълнените супермаркети. Банките продължават да го толерират, не на последно място и защото получават по-голямата част от таксите, които търговците начисляват за всяка транзакция с Visa. Годишните приходи на компанията от около 7 долара на карта не са достатъчни, за да предизвикат възмущението на потребителите. А и работи добре - системите й имат сривове в едва 0.001% от времето. Докато не се появи конкурент, който буквално е навсякъде, където потребителите искат да бъдат, Visa трудно ще бъде свалена от удобния си пиедестал.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Преди време водещите финансови играчи по света бяха големите банки с баланси за трилиони долари. Но не и днес. По-рано през този месец Visa, скромен оператор за обработване на плащания, стана най-скъпата компания за финансови услуги в света. Продължаващата сеч на фондовите пазари свали цената на акциите на Visa, а анализаторите понижават прогнозите си за приходите от транзакционни такси в момент, когато коронавирусът принуждава изолиращите се потребители в цял свят да прекъснат пазаруването. Но пък групата пострада по-малко от някогашните носители на титлата като JPMorgan Chase. Фактът, че инвеститорите считат Visa като по-издържлива, е далеч по-показателен дори и от умопомрачителната й пазарна капитализация от 291 млрд. долара. Как една брънка от веригата стана толкова голяма?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK