Изберете българското насила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изберете българското насила

500 млн. лв. са приходите на най-големите 30 вериги (без "Лидл") през 2018 г. от продажба на плодове и зеленчуци, като над половината са български

Изберете българското насила

Правителството задължи големите магазини да предлагат регионални продукти като плодове, зеленчуци, мляко

Мара Георгиева
8687 прочитания

500 млн. лв. са приходите на най-големите 30 вериги (без "Лидл") през 2018 г. от продажба на плодове и зеленчуци, като над половината са български

© Цветелина Белутова


От 5 май родното производство, поне на хартия, ще е достатъчно в големите вериги магазини. С PR акция земеделският министър, разбирай правителството на ГЕРБ и Патриотите, натрапиха задължение в хипермаркетите да се предложат плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти, яйца, мед от близки до обектите производители (виж карето). Най-абсурдните текстове отпаднаха, но и в окончателния им вариант под прикритието на пандемията се прокарват популистки, протекционистични и неработещи задължения.

Проблемът с този регламент е, че търговецът в една пазарна среда би следвало сам да избира компоти или компютри да предлага, а купувачите имат избор кой обект да посетят - дали голямата верига, кварталния магазин или сергия. И второ, веригите изискват мащаб, фактури, опаковане, ритмични доставки, типизирано качество, което далеч не всеки предлага, и затова малките фермери отсъстват от тези обекти. Понякога гигантите поставят и непосилни условия - високи маркетингови разходи или задължителни отстъпки от производителите, които също отказват някои доставчици. И безспорно комуникацията с тях е трудна - чуждите вериги избягват да общуват пряко както със земеделците, така и с медиите (от отделните дружества отказват разговори с "Капитал", като отговарят на въпросите през съобщения на асоциацията им, и то дни или седмица след задаването им).

В тази среда, макар и поканени за дебют през постановление на правителството, едва ли ще видим нашествие на местни храни в магазините. Но политиците ще отчетат активност, а веригите - че са опитали.

Хранителна задача

Земеделският министър Десислава Танева твърди, че мярката цели да се помогне на производителите да не изхвърлят продукция. Държавата обаче не даде данни каква задача решаваме: колко производители, на какви продукти и защо в момента са без пазар. Даде само общо число за регистрираните 100 хил. фермери, които обаче може и да са за зърно или да са с по един декар площи. Вероятно част от щетата за земеделците идва през затворени хотели и ресторанти, но едва ли там са ползвали гигантски количества продукция директно от производител. Освен това профилът на производителите е различен. "Има ферми, които са за веригите, има за директни продажби, за малки магазини, за преработватели, за износ, за общинските пазари... За да достигне храната до големите магазини, се изисква работа с качеството, с преработка, с логистиката, с търговската дейност, с маркетинг, с администрация", обобщи пред "Дневник" Любомир Ноков от "Хармоника".

Някаква представа за размера на уравнението показва класацията "Регал 100", изготвяна от "Икономедиа". Според нея най-големите 30 вериги (без "Лидл") през 2018 г. са продали плодове и зеленчуци за малко над 500 млн. лв. (по данни от топ 4 компании над половината са български, а видимо съществена част са невиреещи в България цитруси, по-екзотични видове ядки и др.), при мляко, млечни продукти и яйца годишно оборотът им също е половин милиард, а при месо и месни продукти - почти 1 млрд. лв. Общо веригите продават храни за около 6 млрд. лв. годишно и по различни оценки държат между 40 и 50% от пазара.

По данни на организацията им - Сдружението за модерна търговия, към края на 2019 г. над 67% от асортимента в основни хранителни категории при четири от най-големите ритейлъри в страната - членове на сдружението, Billa, Kaufland, Lidl и T Market - е с български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти (76%), хляба (73%), млечните (64%), плодовете и зеленчуците (57%). "Метро България" пък сочи, че от 2016 г. работи с малки земеделски производители и по данни на компанията над 300 такива вече доставят на веригата.

Иначе "страшният" внос на плодове и зеленчуци общо за миналата година е за 770 млн. лв., а българският износ - за почти 500 млн. лв., т.е. дисбалансът не е огромен.

Какво искат производителите

Земеделските производители посрещат решението с предвидимо одобрение. "Имаме много примери за нежелание от страна на вериги да работят с български производители и за предпочитанията им да внасят същите видове плодове и зеленчуци с по-ниско качество и на по-висока цена от българските. Затова, ако сега веригите имат желание, трябва веднага да започнат с преговорите, особено с производителите на ранни плодове и зеленчуци. Ако нашите производители имат гаранция, че ще им изкупуват продукцията, биха могли да инвестират в земя и техника вместо в търсене на пазари", коментира Мариана Милтенова, председател на управителния съвет на Националния съюз на градинарите.

Тя прави уговорката, че постановлението е подходящо за пазарно ориентирани земеделски стопани, а не за малки производители с два-три декара земя, тъй като това са "размери за лично ползване". Според Милтенова част от земеделските стопани са готови веднага да влязат с продукцията си във веригите - например производителите на череши, които са инвестирали в техника за сортиране на плодовете по цвят, размер и качество. "Друга част от градинарите обаче твърдят, че им е по-изгодно да продават чрез търговци на едро, които имат база за калибриране, сортиране, охлаждане на плодовете. Подходът за работа още не е изяснен, условията трябва да се уточняват конкретно по места. Но най-голямото опасение на производителите е, че договорите с веригите са рестриктивни - по правило те съдържат клаузи за отстъпки, промоции, процент за участие в рекламните брошури на веригите и др. Това създава проблеми, а за по-малките ще е невъзможно да ги изпълнят", обобщи Милтенова.

Около една трета от производителите са готови веднага да влязат във веригите с продукцията си, тъй като са направили нужните инвестиции, изчислява Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. "Друга една трета от производителите могат да продават на веригите, ако им бъде оказана известна помощ. Има и крайни песимисти, които не желаят да направят някакви усилия и предпочитат да слагат в една и съща щайга продукти първо, второ и трето качество, което е недопустимо", обобщава Колев. Според него е логично веригите да търсят снабдяване в районите около логистичните си центрове, защото отдалечаването би означавало повече разходи, но това би създало проблеми. "70% от производството на кайсии в страната е съсредоточено в нашия регион, а в същото време в София и Пловдив е 50% от потреблението", дава пример Колев.

Производителите вероятно ще се сблъскат с изискването за покриване на стандарти за безопасност на продукцията, което веригите изискват от своите доставчици. "Търговците няма как да си занижат критериите, защото това директно би се отразило на здравето на потребителите. Покриването на стандарт предполага известна бюрокрация, попълване на документация, участие на хора, влагане на усилия, време, пари. Моят опит показва, че за четири години само двама производители успяха да покрият тези изисквания, защото производителите обикновено казват: "Не ме занимавай, аз си гледам работата на полето и съм потънал до ушите в кал", разказва собственик на експортна фирма.

А после накъде

Отговорът на веригите е, че ще опитат, а и сега продават много продукти от български производители. Преди смекчаването на текстовете в постановлението позицията им бе по-остра и обясняваха, че мярката противоречи на европейското право, че така ще има реципрочни мерки срещу български износители, че се създават условия за корупция в контрола с неясни думи като "подходящо" и "достатъчна площ". Но олекотеният вариант ги помири с правителството.

"Ще се свържем с всички, предоставени ни от земеделското министерство регионални производители, като ще се постараем възможно максимално бързо да започнем работа с тях. Единственото условие е да работим при обичайните пазарни условия", коментира за "Капитал" Петър Павлов, генерален директор на Т Market.

От "Фантастико" също планират контакти с нови регионални производители, подадени в списъка от земеделското министерство. "С тези от тях, които имат желание за работа, ще се опитаме да се разберем за доставка на стока, която можем да реализираме, без това да е за сметка на досегашните ни български партньори. Би било добре, ако самите производители ни потърсят, това ще спести време да издирваме кой от всички регистрирани производители има производство и желание да работи с нас", заяви за "Капитал" Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на "Фантастико".

"Надали търговците са доволни, че администрацията се меси в избора им на доставчици, но е постигнат по-мек и много по-постижим вариант на постановление. Първоначалният изискваше 50:50 разпределение между вносни и местни стоки, изглеждаше напълно непосилен и застрашаваше сериозно да навреди на пазара", коментира Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика. Според него възможните трудности при изпълнение на изискванията сега са свързани с логистиката и готовността на регионалните производители да задоволят търсенето. "От гледна точка на логистиката създаването на регионални канали на доставки, което все още не знаем точно как ще се случи, значително променя начина на работа на веригите. Това заплашва, от една страна, да наруши нормалната им работа, от друга - да повиши крайната потребителска цена вследствие на усложняването на веригите за доставки", обобщава Николов. Според него е много вероятно "реорганизирането на доставките да отнеме седмици, особено в настоящия контекст на ограничено придвижване".

Веригата "Фантастико", например, често се сблъсква с нежелание на производители да работят с договор. "Очакваме да има проблеми с организацията, амбалажа и сортирането на стоката", казва още Светослав Гаврилов (виж интервютата). Като решение посочва земеделците да се кооперират, да се учат от опита на колегите си в другите европейски страни.

"Спасението на малките и средните производители не е в големите търговски вериги и самите фермери са наясно с това", твърди Николай Вълканов, основател на консултантската компания "Интелиагро". "Никакви принудителни мерки, търговски ограничения или директно подпомагане не могат да имат търсения ефект и това започна да се забелязва от управляващите. Необходим е правилен микс от мерки, ориентирани към разширяване на търговските канали, особено по линия на директните продажби, стимулиране на потреблението чрез информационни кампании и подкрепа на нискодоходните и уязвими групи да продължат да се хранят балансирано и здравословно. Нужно е да се инвестира в инфраструктурата на директните доставки, която е много слаба", обобщава Вълканов.

Адриан Николов се опасява "този управленски подход да не се превърне в практика и правителството да свикне, че може да притиска бизнеса, за да постига своето". "Именно това е опасността на извънредните ситуации - мерките, взети за справянето с тях, да останат за постоянно. Срокът на настоящата мярка е далеч след очаквания край на ограничителните мерки и извънредното положение, което създава допълнително впечатление, че земеделското министерство се възползва от ситуацията, за да прокарва политики, които иска отдавна, и е намерило подходящ момент", обобщава Николов.

Новите задължения

Правителството задължи търговските вериги да предлагат българска продукция на регионални производители (от местната или съседна област). Според прието постановление, което бе публикувано на 21 април, до 14 дни след това в хипер- и супермаркетите трябва да бъде обособена площ, "достатъчна за излагане и продажба" на: мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци. Хранителните продукти трябва да се закупуват директно от регионалните производители, като от тях не се изискват никакви плащания във връзка с предлагането на продуктите за продажба. Търговците трябва да се разплащат с местните производители до 14 дни от предаване на продуктите.

Постановлението изисква 90% от целия асортимент от мляко и млечни продукти, предлагани в обекта, да бъдат произведени от регионални производители и изцяло от българско сурово мляко.

При неспазване на разпоредбите за хранителните вериги са предвидени имуществени санкции - от 15 до 25 хил. лева при първо и от 30 до 50 хил. лева при повторно нарушение. Контролът ще е от Българската агенция по безопасност на храните. А правилата ще работят до края на годината.
Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на "Фантастико":

Търсим качество, цена, изрядни документи

За колко време бихте могли да организирате доставки, с колко доставчици и какви продукти планирате да предложите в рамките на месец?

- За нас този процес не започва сега. Ние имаме дългогодишно партньорство с българските производители. В момента следим реколтата на кои български плодове и зеленчуци излиза на пазара. В готовност сме да стартираме доставки от български производители на малини и ягоди веднага след като започнат да се берат. Броят на доставчиците зависи от количествата, които ние реализираме, и количествата, които могат да предложат производителите.

Как ще изберете производителите?

- Ние имаме български партньори, с които имаме подписани договори, така че те вече са избрани. За новите български фирми критериите ще са същите - качество на стоката, цена, изрядни документи и коректност.

Каква конкретна помощ бихте могли да им окажете?

- Организираме логистиката на стоката от централния ни склад до 42 точки на продажба. Ние гарантираме плащане на доставките до 14 дни. Даваме пазар за произведената от тях стока - модерни, климатизирани, чисти и заредени обекти с гарантиран клиентопоток. Обектите отговарят и на всички допълнителни изисквания (за достъп, дезинфекция и т.н.) с оглед на извънредното положение. Всичко това спестява пари на малкия производител за наем на щанд на пазара, заплата на продавач, допълнителни разходи за дезинфекция на щанда, опасност от погиване на стоките на външните условия и т.н. Ще обозначим по много виден начин всички български продукти и ще използваме всичките си комуникационни канали за насърчаване на нашите клиенти да купуват български стоки.

Какви трудности предвиждате?

- Често се сблъскваме с нежелание да се работи с договор. Има производители, които се плашат от самия договор, не от клаузите в него, които за тях са максимално изчистени. Очакваме да има проблеми с организацията, амбалажа и сортирането на стоката. По закон ние трябва да посочим класа на предлаганите от нас плодове и зеленчуци и като поръчаме клас 1, очакваме клас 1, а не микс, защото ставаме нарушители, като изложим тази стока. За нас тези неща са от изключителна важност, защото искаме стоката да се изпрати по обектите в деня на получаването без нито ден престой в нашия централен склад за преработка и сортиране. Забавянето дори и на един доставчик на един артикул може да забави доставките на плодове и зеленчуци за цялата верига.

Как ще организирате опаковане, транспорт, етикетирането, фактурирането, ценообразуването и вкарването на стоките в системите ви?

- По-голямата част от плодовете и зеленчуците при нас се продават неопаковани. Опаковани се предлагат само по-нежните продукти с цел да се предпазят като ягоди, малини, боровинки и т.н. В нашия склад няма време за такава допълнителна обработка, така че тези стоки производителят трябва да опакова предварително. Продажната цена се определя от всеки търговец самостоятелно и зависи от цената, на която търговецът купува стоката от производителите и доставчиците, както и от цените при нашите конкуренти. Цените във веригите са най-ниски поради факта, че има силна конкуренция между тях. Говоренето в стил "една жена каза", че работим с надценки от 70%, дори не искам да коментирам.
Петър Павлов, генерален директор на Т Market:

Включването на още регионални доставчици не е проблем, но при пазарни условия

За колко време бихте могли да организирате доставки, с колко доставчика и какви продукти планирате да предложите?

- Очакваме от земеделското министерство списък с доставчици, с които бихме могли да работим. В нашите магазини винаги е имало 80% присъствие на български стоки още много преди кризата. Така че в условията на епидемията и предвид мерките на правителството включването на още регионални доставчици за нас няма да е никакъв проблем.

Как ще изберете производителите?

- Ще работим с всички, които са честни участници в пазарната реалност в момента и отговарят на изискванията на закона.

Какви изисквания ще поставите пред тях?

- Единственото условие е да работим при обичайните пазарни условия. Вярвам, че малките производители ще се възползват от шанса да си сътрудничат дългосрочно с нас. Ще се свържем с всички, предоставени ни от земеделското министерство, като ще се постараем възможно максимално бързо да започнем работа с тях. Във всеки наш магазин ще има ясно обозначение на стоките, които са български. Във всички наши рекламни канали за директна комуникация с клиентите ще рекламираме стоки на български производители.

Какви трудности предвиждате?

- Те не са малко и са различни. Трябва да работим с българските производители - стари и нови, на пазарен принцип. Няма как да предлагаме например едни краставици, родно производство, за 5 лв. за килограм и други също български краставици - за 2 лева. Това противоречи на всякакви принципи. Предлагаме един голям пазар на българските производители, който сега те нямат, а може и още дълго да нямат. Безспорни са всички усилия на правителството, на веригите и на малките регионални производители, но решаващото е какво ще избере клиентът.

От 5 май родното производство, поне на хартия, ще е достатъчно в големите вериги магазини. С PR акция земеделският министър, разбирай правителството на ГЕРБ и Патриотите, натрапиха задължение в хипермаркетите да се предложат плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти, яйца, мед от близки до обектите производители (виж карето). Най-абсурдните текстове отпаднаха, но и в окончателния им вариант под прикритието на пандемията се прокарват популистки, протекционистични и неработещи задължения.

Проблемът с този регламент е, че търговецът в една пазарна среда би следвало сам да избира компоти или компютри да предлага, а купувачите имат избор кой обект да посетят - дали голямата верига, кварталния магазин или сергия. И второ, веригите изискват мащаб, фактури, опаковане, ритмични доставки, типизирано качество, което далеч не всеки предлага, и затова малките фермери отсъстват от тези обекти. Понякога гигантите поставят и непосилни условия - високи маркетингови разходи или задължителни отстъпки от производителите, които също отказват някои доставчици. И безспорно комуникацията с тях е трудна - чуждите вериги избягват да общуват пряко както със земеделците, така и с медиите (от отделните дружества отказват разговори с "Капитал", като отговарят на въпросите през съобщения на асоциацията им, и то дни или седмица след задаването им).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    fcl45655278 avatar :-|
    fcl45655278

    Силно тенденциозни и лобистки внушения в статията.

  • 2
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо

    На сила могат да сложат разни продукти по рафтовете, но на сила не могат да ме накарат да ги купя. Ще купя продукт заради качество и/или цена.

  • 3
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#1] от "fcl45655278":

    Типично.

  • 4
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Абе кви хора сте вие бе? Никой не иска да не си продават турските боклуци тъпкани с какви ли не боклуци, а иска на щандовете да има избор. Защото тяхното "типизирано качество е само по документ. Ако някой орган проверява стоките на границата ще се окаже, че това са боклуци, които са вредни за здравето. Да не говорим, че за зеленчуците е много важно да не са облъчвани с кобалт 60, да не се прекалява с изкуствените торове да не са пръскани с ракообразуващи препарати забранени за ползване в ЕС и да са пресни.. . Да и аз ходя във веригите, но купувам от тях основно цитруси. Плодовете и зеленчуците изобщо не стават - имат външност, но само до там. .А веригите поради факта, че предлагат на едно и също място много различна стока, се превърнаха в монополисти на българския пазар. Заради това трябва задължително да осигуряват достъп и на на българските производители. Тези вериги се държат много нагло - дойдоха тук , заграбиха целия пазар с огромните пари кс които оперират и продават само стоките на собствените им марки. След това парите се изнасят от България. Налагат ни своите ГМО сортове на продукти наричайки ги с имената на продуктите, с които българина е свикнал. Да не говорим за вкусове и технологии за производство. И не дават изобщо достъп на българските производители до витрините си.

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Ние се превърнахме в място за продаване на боклуци, наречени с имената на нашите стоки. Докога, колко пъти ще хващаме "полски" пилета със салмонела? И никой не взема мерки? Веригите пак си ги внасят в България, а ние уведомяваме полските власти. И нищо - боклука си върви, щото бил със сертификат на храна. Преди 5-6 години и през България вървяха стотици хиляди тонове пилета влизащи в България от Китай, като китайско карго и изнасяни към ЕС като произведени в България. Ваньо Танов прекрати тази практика, която унищожаваше местните производители. Възможно е тези пилета придружени със сертификат от Полша да са и те от Китай. Някой да обясни защо зелените подправки като копър, магданоз и т.н.,, които се оказват внос от Турция, не миришат нямат нито вкус нито мириз и са толкова грамадни. Защо копривата 200-300д опакована в тарелки на Кауфланд стува 5 лв.? Защо независимо каква марка перилно средство вземеш, то не пере така както в Германия. Тук изобщо не говоря за цени, а за измама с цел да бъде евтино. Изобщо съдейки по опитът ми с веригите немското изобщо не означава качественно. Но то убива местното производство, защото го притиска да работи на загуба. И това във собствената ни държава. Затова и нямаме производство, защото търговията е монополизирана от чужденци, които дори не крият, че тяхната единствена цел е да продават стоките носещи техните фирмени марки!

  • 6
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#4] от "proizvoditel":
    До коментар [#5] от "proizvoditel":

    Коментарите Ви са твърде неполиткоректни, колега, за да бъдат разгледани и анализирани от либерална медиа като "Капитал". Иначе сте напълно прав.

  • 7
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    И все пак трябва да кажем, че за да няма български плодове и зеленчуци на пазара .е виновна българската държавна администрация. Селянинът не е глупак - щом няма сметка не работи Причините най-общо са няколко
    Първо - българските фермери получават много по-ниски субсидии от чуждите им конкуренти, но продават стоките си на един и същи пазар. Затова на пазара вече липсват вкусните смолянски картофи, а ядем митите белгийски, които в Белгия на едро вървят по 1-2 цента, защото субсидията е огромна и се дава на продадено количество, а не на произведено. Тия дето ми слагат минусчетата изобщо не са наясно, че картофите могат и да са много по-вкусни. а питат Борисов, който ни съветваше да ги сеем. Доматите ги разделихме на розови, рома и други. Никой не го интересува, че доматите освен това биват различни сортове, част от които биват много вкусни, но с по-нисък добив и съответно по-висока цена, произведени от градинари, които си имат имена и държат на тях, заради което не шмекеруват и не произвеждат отрови или от такива дето гледат само добивите и да спечелят повече като ни тъпчат с отрови.

  • 8
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    ВТОРО - държавата премахна всякакви опити за въвеждане на концентрация на търсене и предлагане, и вместо да ограничи властта на посредниците ги направи монополисти. Пазарната икономика си има своя задължителна инфраструктура и правила, за които държавата а не някакви си сдружения между производители, трябва постоянно да се грижи. Вместо да въведе тържища разполагащи със складови площи, лаборатории и заготвителни бази, където всичко се търгува чрез контролиран от държавата регламент, осигуряващ прозрачност на стоките, равнопоставеност на участниците, публична информация за количествата , качествата и цените на оттъргуваните стоки..., та вместо това държавата смени имената на складовете под наем наа "тържища", че даже и на "зеленчукови борси" и назначи мутрите за монополисти . А земеделците обвини, че не искали да се сдружават. Това окрупняване на стоките на независимите производители е идиотски да се случва чрез сдружаване. Няма как ние производителите на чушки да се сдружаваме и да си организираме тържище за чушки и домати, което ще работи 3 месеца в годината и 9 месеца ще стои затворено..., ония с кайсиите, другите с ябълките, третите с тиквите, вносителите на плодове и зеленчуци... Разбирате ли безсмислието и простотията на приканващите производителите сами да се сдружавали... Има си тържище където се концентрира търсене и предлагане в една точка - много продават и много купуват.... Всяка стока се изследва и получава документи за качество, съхранява се според изискванията и брокер на тържището я оттъргува на тръжна сесия на пода на тържището. Така цената и количествата стават ясни за държавата. Няма как да има скрити количества, сива икономика, необложени обороти или продажби без фактури. Това е реална конкуренция за точно определени като качество и количество стоки...Така се формира реална пазарна цена за точно определена стока. Селянинът не си губи времето с неща, от които не разбира. Той си произвежда стоката и я кара на тържището. Там тя се приема, сертифицира, продава, измива, разфасова, заготвя, етикира и натоварва. Може да се обработи и на консерви или компоти. Но пък ТИМ няма как да стане монополист, а търговец играещ и поемащ рискове като другите търговци. Тогава ще дойдат и веригите...

  • 9
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    ТРЕТО - Основния ресурс с който селското стопанство разполага е земята. Количеството обработваема земя е крайно и е много важно да повишим доходите от декар. Затова държавата трябва да се интересува да произвежда това, от което ще се изкарват повече пари от тези декари, а не да стимулира зърнопроизводството, защото то е производство на суровина, която после се изнася на цена определена от държави с огромна територия, използващи много химия и ГМО. Ние трябва да се съсредоточим там където се търси качество и то носи повече доходи на декар. Производството на суровини и последващият им износ не трябва да бъде субсидирано, защото от зърнопроизводство печелят само търговците. Държавата трябва да се интересува от ефективното използване на земята, а не от нейната обработка с ниска добавена стойност. Това са плодове, зеленчуци, животновъдство... Но за това трябва да има осигурено евтино гравитачно напояване и това е инфраструктура, която трябва да се изгради от държавата, а не от сдружаващи се производители. Изобщо държавата трябва да има разумна политика, а не да се интересува само от интересите на мафията и да ги обслужва. Изобщо Танева трябва да се държи далече от земеделието и там трябва да дойдат умни хора, а не слуги на мафията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK