Пазарът на дезинфектанти се насища, компаниите вече изнасят за ЕС и Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пазарът на дезинфектанти се насища, компаниите вече изнасят за ЕС и Балканите

Пазарът на дезинфектанти се насища, компаниите вече изнасят за ЕС и Балканите

Производителите на козметика от Пловдивска област бързо пренастроиха дейността си

4439 прочитания

© Юлия Лазарова


Всички козметични компании в Пловдивска област пренастроиха производството си, за да реагират на бума на пазарно търсене на почистващи и дезинфекциращи препарати. Това каза за "Капитал" Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.

Ситуацията с коронавируса само за седмица е изменила продуктовата структура на производителите, за да станат почистващите и дезинфекциращи препарати водещи в продажбите. За сметка на козметиката за лице и коса, като спадът при тях се компенсира от новото производство. "Очакванията в нашия бранш са, че за известно време производството и износът на продукти за почистване и дезинфекция ще компенсира спада в другите групи стоки - козметиката за лице и за коса. Тласък в износа даде разрешението отново да се продава в трети страни извън ЕС", коментира Андреева.

Мениджъри от големи козметични компании и експерти от сектора са на мнение, че върхът в продажбите на почистващи и дезинфекциращи препарати на българския пазар вече е достигнат. Производството им обаче не намалява, а се пренасочва за износ основно към пазарите на Балканския полуостров и ЕС. По техни експертни оценки около 0.5% от месечното производство на компаниите в областта отива за дарения към болници и общини.

Преструктурирането на производството във фирмите в такива кратки срокове неминуемо предизвика трудности. "Два бяха основните проблеми, с които фирмите от нашата асоциация се сблъскаха в първия момент. Единият е недостиг на денатуриран етилов алкохол, който е основна съставка в продуктите. Другият - опаковки за продуктите, защото те са основно внос от Китай. Държавата помогна, като освободи 36 тона спирт от държавния резерв и военновременни запаси чрез посредничеството на лицензирани стокови борси. Цените му обаче рязко нараснаха. Преди кризата пазарните цени на спирта бяха 1.5-2 лева за литър, след това достигна 10.5 лева за литър. Освен това производителите продават спирт, а компаниите от нашия бранш трябва да го денатурират. За тази операция се изискват специални мощности и апаратура. Дефицитът беше бързо преодолян, защото чрез вътреобщностни доставки започна да доставя по-големи количества", коментира Гергана Андреева.

Извънредна промяна и нови продукти

Инж. Спас Георгиев, който е управител на "Био фреш", обясни, че след въвеждане на извънредно положение в България компанията му започва основно да произвежда почистващи и дезинфекциращи препарати - течни сапуни, гелове на спиртна основа. "Внедрихме около 10 нови продукта - течен сапун със сребърна вода, 100% сребърна вода с помпа, крем за ръце със сребърна вода и 7 етерични масла, които имат и антибактериално действие. Произвеждаме и традиционни за нас продукти на спиртна основа. Около 90 на сто от производството ни сега е именно на такива продукти", казва Георгиев. Трансформацията е свързана и с трудности.

"За нас това беше голямо производствено усилие, защото се наложи много бързо да реагираме на пазара. Срещаме големи трудности с опаковки и суровини. Сега вече нямаме затруднения със спирта. Имаме недостиг на сгъстители - тези, които правят спирта в гел, както и на помпи и на пластмасови опаковки", коментира той. Суровините за гела са най-често от Италия, Белгия, Англия и много трудно се доставят. Около 90 на сто от производството на помпите за течни сапуни и разпръскващи помпи е в Китай. "Ние реагирахме бързо, защото сами си произвеждаме тубичките. Имаме собствено производство на екструдирани пластмасови туби и основните ни опаковки са точно такива. Продукцията си сега продаваме в България и ЕС", каза още Георгиев.

Атанас Георгиев, търговски директор на "Роза импекс", обясни, че фирмата е посрещнала нарасналото търсене на почистващи и дезинфекциращи продукти изцяло със собствени изделия в различни по големина опаковки. "В началото срещнахме затруднения с недостиг на алкохол, както и с други суровини и материали. Пазарът обаче бързо се саморегулира. Търговската ни стратегия беше следната: в началото анулирахме всички продажби зад граница, наситихме вътрешния пазар с необходимите продукти и чак след това започнахме да ги изнасяме за страни от ЕС. Произвеждаме и течни сапуни, увеличаваме производството им и сега. Следим обаче внимателно конюнктурата и в един момент поръчките значително намаляха, което ни подсказа, че пазарът е започнал да се пренасища. И вероятно ще му трябва малко време, за да употреби произведеното. Друга особеност е, че основната суровина - алкохолът, достигна ценови пик и в момента още е на най-високото ценово ниво", коментира търговският директор на "Роза импекс".

Нелоялна конкуренция

Покрай бумът в търсене на дезинфектанти и почистващи препарати обаче се появяват и нелоялни производители, макар мениджърите и собственици на козметични компании да са много внимателни в оценките си. Но нито един не я изключи.

"Доста хора започнаха да правят такива продукти. И не е много сигурно дали това, което е написано на етикета, е същото вътре в тубичката. Но смятам, че пазарът ще си го регулира", коментира Спас Георгиев.

Най-общият коментар за ситуацията бе, че след като дефицитът на почистващи и дезинфекциращи продукти предизвика масовото им производство, част от новите продукти са само с претенция за дезинфектанти. "Стигнахме дотам, че Министерството на здравеопазването сигнализира прокуратурата и, доколкото ми е известно, има заведени дела срещу фирми, които са произвели нестандартен продукт, но няма такива срещу членове на асоциацията", каза изпълнителният директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика Гергана Андреева. Тя обясни, че регулацията на производството на дезинфектанти става с два основни нормативни акта. Единият е регламент 1223/2009, който касае производството на козметични продукти. Другият регламент касае производството на биоциди. Биоцидът е с разрешителен режим, докато козметичните продукти се произвеждат при уведомителен режим. Процедурата за разрешаване производство на биоциден продукт се извършва от Министерството на здравеопазването.

Само върху такъв продукт може да се изписва, че той дезинфекцира и има антибактериално, антифунгицидно и антимикробно действие. Козметичният продукт не може да има такава претенция. "На козметичния продукт можеш да изписваш, че е дълбоко почистващ крем или гел. Задължително е да се пише като предупреждение при употреба, че съдържа 65 - 70 процента етанол", обяснява написаното на етикетите Гергана Андреева.

Коректните компании извървяват дълъг легален път, за да одобрят биоцидните си продукти. За коректния начин на бързо излизане на пазара на собствен нов продукт разказва инж. Спас Георгиев: "В момента сме в процес на регистрация на нов антибактериален продукт. Засега го продаваме като козметичен почистващ гел за ръце. Направихме тестове в лаборатория, които показаха чудесни антибактериални свойства. Сега очакваме да излезе решението този продукт да бъде класифициран като биоцид. Тогава върху етикета му ще изписваме антибактериален, антимикробен, дезинфектиращ."

Сапунен ръст

По данни, предоставени от браншовата асоциация, производството на тоалетни сапуни, препарати за бръснене, дезодоранти, препарати за баня, други препарати (в т.ч. почистващи и дезинфекциращи - б.м.) отбелязва 5-годишен постоянен ръст - от 12 512 тона през 2014 г. до 38 640 през 2018 г. Почти една трета от произведените продукти (29.2%) са изнесени за Германия. В резултат като цяло компаниите от козметичния сектор са печеливши - през 2018 година общият им финансов резултат е печалба в размер на 21.3 млн. лева, което е повишение с 13.7% спрямо 2017 година. През 2019 година България има положително търговско салдо в търговията с препарати, които се използват преди, по време и след бръснене, дезодоранти за тяло и други козметични препарати, като стойността на вноса е 42 728 хил. евро, а на вноса - 79 281 хил. евро. Прогнозите и очакванията на компаниите от бранша са, че нарасналото производство на препарати за дезинфекция и почистване ще компенсира изцяло спада в другите продукти.

Една от двете най-печеливши компании - с положителен финансов резултат над 2 млн. лева, е в Пловдивска област - "Солвекс козметични продукти". Добрият стар сапун е продукт, който компаниите от бранша традиционно произвеждат. Десет от козметичните компании в Пловдивска област го имат в продуктовата си листа. Търсенето на течен и твърд сапун също рязко нарасна и реакцията на производителите беше адекватна - пазарът не изпитва глад за сапуни, категорична е Гергана Андреева.

Всички козметични компании в Пловдивска област пренастроиха производството си, за да реагират на бума на пазарно търсене на почистващи и дезинфекциращи препарати. Това каза за "Капитал" Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.

Ситуацията с коронавируса само за седмица е изменила продуктовата структура на производителите, за да станат почистващите и дезинфекциращи препарати водещи в продажбите. За сметка на козметиката за лице и коса, като спадът при тях се компенсира от новото производство. "Очакванията в нашия бранш са, че за известно време производството и износът на продукти за почистване и дезинфекция ще компенсира спада в другите групи стоки - козметиката за лице и за коса. Тласък в износа даде разрешението отново да се продава в трети страни извън ЕС", коментира Андреева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK