Синдиците на КТБ получиха 122 млн. евро от БТК
След изплащането на блокираната от години сума се отваря пътят United Group да финализира покупката на телекома до седмици
Последната съществена преграда пред смяната в собствеността на БТК е премахната - синдиците на фалиралата КТБ са получили в четвъртък около 122 млн. евро по заем от предишна сделка с телекома. Така ще бъдат свалени няколко запора, които бяха спирачки пред новия собственик United Group да купи оператора. По информация на "Капитал" сумата от почти 1.3 млрд. евро е осигурена и акциите могат да бъдат прехвърлени скоро. Все пак обаче остават юридически формалности, които според различни източници може да отнемат между две седмици и над месец.
Индиректно получените сега над 120 млн. евро са бонус и за държавата - в кризисен момент те могат да бъдат насочени към ДЦК или поне да снижат гарантираните от държавата външни заеми.
Шестият собственик идва
United Group, която е с най-голям акционер фондът BC Partners, ще е шестият собственик на БТК от приватизацията на телекома. Купувачът беше избран в началото на ноември миналата година. Цената не беше обявена, но според сегашния основен акционер в БТК Спас Русев е около 1.3 млрд. евро, което е седем пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). Русев тогава обяви пред "Капитал", че консорциумът му е придобил оператора няколко години по-рано за около 750 млн. евро заедно със задълженията.
През април Европейската комисия разреши сделката. Така въпрос на седмици е да се формира нова балканска група от телеком и тв доставчик. United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 39%. BC Partners държи малко над 50%, а остатъчни малки инвестиция имат ЕБВР и KKR. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.
Групата финансира сделката за БТК почти изцяло с облигационен заем, който по информация на "Капитал" беше записан от JPMorgan, италианските Banca IMI (инвестиционната банка към Intesa Sanpaolo) и Unicredit, френските Credit Agricole и BNP Paribas, американската Morgan Stanley, швейцарската Credit Suisse, австрийската Raiffeisen Bank, както и KKR.
Сега платената цена ще отиде основно към руската ВТБ, която финансира последната покупка на БТК. След нея Спас Русев взе 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за "Делта кепитъл инвестмънтс" (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас - за бившите кредитори на телекома.
Кой взима парите
След като постъпи по сметките в КТБ, сумата 120 млн. евро от БТК на първо време ще си остане там. Тя покрива кредит, с който Цветан Василев придоби телекома. Сумата стоеше блокирана в лондонска сметка като част от платената от Русев и компания цена по предишната сделка. По-интересно е къде ще отидат парите сега.
В някой момент синдиците трябва да изготвят втора частична сметка за разпределение и парите да бъдат изплатени на кредиторите на фалиралата банка, заедно с други натрупани средства от осребряване на имущество. Първата такава сметка за 570 млн. лв. беше изготвена още през 2017 г., но тя беше обжалвана и разплащането стана чак през 2019 г. В началото на настоящата година синдиците на КТБ обявиха, че "активно се работи и по изготвянето на втора частична сметка за разпределение на събраните парични средства от масата на несъстоятелността на КТБ АД (н), като се очаква скоро тя да бъде обявена в Търговския регистър".
След изплащането на гарантираните депозити до 196 хил. лв. най-големият кредитор на КТБ с около 75% от вземанията към нея е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Това значи и че около 75% от парите от БТК (187.5 млн. лв.) плюс още каквото друго има събрано и включено във сметката ще бъдат изплатени към фонда. В края на миналата година фондът изплати своите 500 млн. лв. задължение към държавата, така че сумата няма пряко да се озове в бюджета. ФГВБ обаче дължи по 300 млн. евро на Международната банка за възстановяване и развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Така постъпленията от БТК може да отидат за частично погасяване на някое от тези задължения, които са държавногарантирани.
Възможно е и да останат в активите на ФГВБ. Те в голямата си част са вложени на депозит в БНБ, като така се превръщат в част от международните валутни резерви и осигуряват покритие на валутния борд. В последните няколко месеца фондът увеличава и портфейла си от ДЦК, като явно се е включил на последните аукциони на БНБ. Вложенията му в държавен дълг са скочили от 10.4 млн. лв. в края на 2019 г. до 59.8 млн. лв. в края на март. По аналогичен начин може и допълнително получените средства, когато бъдат разпределени от КТБ, да бъдат инвестирани в ДЦК, като обаче това едва ли ще се случи преди планираната за май емисия на България на международните пазари. Извън ФГВБ има още над 7000 кредитора в несъстоятелността на КТБ - това са фирми и хора, които са имали суми в банката над гарантирания таван или такива, които са били с привилегировани условия по депозитите си.
