Нафта в кръвта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нафта в кръвта

85% от приходите в бизнеса на "Зара - Е" идват от пазара на едро

Нафта в кръвта

Как старозагорският търговец на горива "Зара - Е" порасна от семейна фирма със силно присъствие в региона до шестия по големина на приходите бизнес в областта

Калина Горанова
3719 прочитания

85% от приходите в бизнеса на "Зара - Е" идват от пазара на едро

© Цветелина Белутова


*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

"Не е важно баща ти да е владика. Важно е дядо ти да е бил поп." Думите са на бащата на Живодар Терзиев - Светлозар. Двамата са съсобственици в старозагорската фирма "Зара - Е". Храмът е нафтата.

Максимата, че устойчив бизнес набързо не се прави, а традициите в семейството и времето зад гърба са незаменими, винаги е била част от философията на ръководството на старозагорския търговец на горива. Компанията съществува от зората на 90-те години, а Живодар Терзиев помни всичко, през което е преминал българският пазар на горива.

"Аз от малък газя нафтата", казва Терзиев. Моите приятели си купуваха сандали и джапанки. Аз си купувах обувки с маслоустойчива подметка", усмихва се той. Сега "Зара - Е" е под номер 20 сред големите дружества в сектора за 2018 г. с приходи от 156 млн. лв. и шестата по големина компания в област Стара Загора, като преди нея са само топлоелектроцентралите, мините и оръжейният гигант "Арсенал". Тя може да осигури горива в радиус от 100 км и предпочита да остане стабилен лидер в региона, вместо да търси национално покритие.

Единственият път, в който Живодар Терзиев изневерява на това си убеждение, е през пролетта на миналата година. Тогава той наследи дългогодишното лице и доскорошен генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев като председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА).

За себе си Живодар Терзиев казва, че разбира проблемите и на малките, и на големите в бранша. Общовалидните проблеми в сектора обаче са най-много и въпреки общественото схващане собственикът на "Зара - Е" не смята, че това е лесен бизнес. "Много са малко тези, които искат да умножават в промили. В едно или две на хиляда. Това са ни надценките. Ако можеш да умножиш три или пет пъти, както е при недвижимите имоти, защо ти е да се занимаваш с тази какофония", казва той.

Половинвековна семейна история в горивата

За семейството писането на петролната история започва още през 70-те години на миналия век, когато бащата Светлозар Терзиев влиза в тогавашното държавно снабдително обединение (ДСО) "Петрол". След 1975 г. става директор на "Петрол" - Стара Загора, което освен за Стара Загора, отговаря още за Кърджали и Хасково. След 1989 г. всички държавни директори са сменени, а Светлозар Терзиев напуска "Петрол". През 1990 г. започва частна дейност в сектора на горивата, която той и синът му продължават и до днес.

"На мен мирисът на нафта и онзи сладникав вкус на бензин не са ми чужди от дете и ако някой го е страх от запалими вещества и от взривоопасни смеси, то аз съм си играл с тях", казва Живодар Терзиев. "Не сме се занимавали никога с нищо друго. Опитали сме и жилото, и меда", спомня си той. "Помня пределните цени в Държавен вестник. Купонната система. Ембаргото в Югославия. А лицата от 90-те, търговци на горива, нямат нищо общо с тези сега, без един", спомня си още той.

През 1994 г. в сила влиза изискването българските компании да са с български имена. До този момент основаната в началото на 90-те години фирма на баща и син Терзиеви се казва Bright Dawn Trade. Тя е преименувана в по-краткото и ясно "Зара - Е".

Живодар Терзиев: "Помня пределните цени в Държавен вестник. Купонната система. Ембаргото в Югославия. А лицата от 90-те, търговци на горива, нямат нищо общо с тези сега, без един."
Фотограф: Цветелина Белутова

Генезис на едро

Компанията стартира като търговец на едро и запазва профила си и до днес. В началото пазарът има съвсем различни правила и нещата в търговията стават една идея по-просто и лесно. Търговците подписват договори с бургаския "Нефтохим" и купуват каквото гориво им трябва.

2003 г. е една от ключовите години за бизнеса на "Зара - Е". Тогава тя придобива първата си петролна база, намираща се между Стара и Нова Загора на площадката на изпадналия в несъстоятелност завод "Агробиохим".

Базата е за пропан-бутан и за дизелови горива. "Смея да твърдя, че беше първата по онова време, където имаше и газ, и горива на една площадка, и това беше екзотика", казва Живодар Терзиев. Втората база "Зара - Е" придобива през 2015 г. след търг, организиран от частен съдебен изпълнител. Базата е бивша собственост на "Нафтекс Петрол" в Стара Загора, като другият кандидат в търга е дружеството на майката на Веселин Марешки - "Трейднет Варна".

Първата база е с капацитет 9 хил. тона, а втората - двойно повече. Навремето старият склад на "Нафтекс Петрол" е предвиден с капацитет, не по-голям от нужния за снабдяването на старозагорския регион. Това е и основаната му задача по времето на социализма. "Сега имаме капацитет да обслужваме Стара Загора, Хасково и Сливен. Всичко на 100 км около Стара Загора", обяснява Терзиев. "Базата работи с всички видове горива. Инвестирахме в момента и в пропан-бутан", добавя той. Единственото, което липсва, е авиационното гориво.

Половината от базата се използва от "Зара - Е", а другата половина е за клиенти, наематели на обемите. "Всеки е добре дошъл", казва Терзиев. "Базата е направена за обслужване. Товариш бързо, акуратно, удобно в Централна България, спестяваш доста от тол такси, ако трябва да си докараш гориво от Бургас или Русе например", допълва той.

Въпреки че е фокусирана върху продажбите на едро, компанията има и малка верига бензиностанции. Първата е направена 1992-1993 г., а първата газстанция - година по-късно. Сега общият брой на обектите за продажба на дребно е десет. Към тях има магазини, кафенета, автосервизи, автомивка. Според Терзиев обаче далеч не е толкова ефективно да имаш бензиностанция на слаб пазар с висока конкуренция.

Днес около 85% от приходите в бизнеса на "Зара - Е" идват от пазара на едро.

На радиус от 100 км

Пазарът на горива в България има свои специфики, а местата, от които можеш да си купиш стока, за да я търгуваш, не са особено много. По думите на Терзиев никой не пречи на вноса, но той се прави само когато има смисъл. "Стига цената от внос да излиза, внасяме от Гърция, от Румъния. За миналата година вносът ни се получи за 15 от 365 дни, не повече. Българският вътрешен пазар беше по-изгоден", казва той. "Никой не ми е забранил да внасям. Аз съм опортюнист. Ние играем за двата лева, но когато виждаш, че ги губиш, сме като всеки инвеститор, който не иска да ги загуби", казва той.

За собствена база Терзиев скромно казва, че на национално ниво не е нещо голямо, но изпълнява основната си мисия - да обслужва региона. Всъщност географската концентрация е фундаментална част от стратегията на компанията. През 2012 г. Терзиев обмислял дали да купи склад за горива в София. В крайна сметка обаче заедно с баща му решават да се откажат и да останат фокусирани в познатия периметър.

"Нямаме амбиция за национална реализация, защото не разчитам, че мога да намеря верни хора, на които да възложа риска да управляват процес, който във всеки един момент може да доведе до нарушение, от незнание или от глупост, не от умисъл", казва Терзиев. "Ако нещо не можем да го нагледаме в рамките на един час, аз или най-близките, т.е. семейството, и да се вземе решение, то по-добре да не го правим", смята още той.

Пазарът на ограничените възможности

Единственият случай, в който изневерява на това лично правило, е, когато поема председателството на БПГА. Въпреки че никога не е искал този пост и политиката му е чужда, Терзиев решава да не бяга от отговорността. "Километрите, които изминах от миналия март досега, са повече от тези, които съм изминал за последните 10 години", изчислява Живодар Терзиев. Той пак прекарва по 8 часа в офиса си до базата в Стара Загора, но по различно време, когато има пътуване до София. Там е и неговият съдружник и баща.

"Политиката ми е чужда. Най-лесно е да критикуваш политиците, но като дойде времето да се вземе решение, всички се скриват", казва той. А проблемите в сектора са много и са залежали с времето. Покрай секторния Закон за горивата компаниите, и големи и малки, са пропилели много време в конфликти и ако секторът не успее да се обедини, пак ще се озове в изходна позиция. "Пазарът е болен много", казва Терзиев. "Ние сме в тежък проблем с модела си, изпуснахме същността на бизнеса", коментира още той.

Себе си Терзиев определя като представител на средния бизнес. А по думите му бъдещето за българския среден бизнес не е розово. "Моите деца не желая да работят и да живеят от това, което правя аз. Сигурно има много по-красиви и по-възвишени неща", заключава собственикът на "Зара - Е". Забравя ли се обаче миризмата на нафтата?

Автор: Капитал

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

"Не е важно баща ти да е владика. Важно е дядо ти да е бил поп." Думите са на бащата на Живодар Терзиев - Светлозар. Двамата са съсобственици в старозагорската фирма "Зара - Е". Храмът е нафтата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK