Мартин Михайлов: Възстановяването на нощните заведения от коронавируса ще отнеме поне година

Нощните заведения - барове, клубове и др., преболедуваха кооронавируса особено тежко - затвориха първи и ще отворят последни. Макар и на малко места, преотварянето им започна плахо в някои страни в Европа, а в България по неофициална информация се очаква това да се случи към 15 юни. Причините за бавното преотваряне са ясни и оправдани, но ударът, който този бизнес пое, е огромен, оцеляването им в идните месеци ще е силно под въпрос, а в същото време нощните заведения са важна част от социалния и културния живот на всеки град и всяко общество. Те обаче сякаш остават извън дебата как може да им се помогне да се справят с трудностите, като фокусът е основно върху ресторантите.

За тези проблеми разговаряме с Мартин Михайлов, който стои зад два от популярните нощни клуба в София - "Терминал 1" и "Строежа", и през годините е направил много за развитието на клубната сцена у нас.

Какви са очакванията за бъдещето на ресторантите и заведенията като цяло, както и какви ще са предизвикателствата пред туристическия сектор тази година очаквайте в темата на "Капитал" утре.

Кога очаквате да отворят нощните заведения? Неофициално още се говори за датата 15 юни.

- Все още за съжаление никой не е коментирал официално многобройните въпросителни около нощните заведения и културно-масовите прояви, иначе формиращи една сериозна индустрия, която обаче често остава подценена и забравена на почти най-заден план. Надявам се все пак наистина да стартираме скоро под някаква форма, дори и с намален капацитет. Възстановяването няма да отнеме по-малко от една година обаче, така че се надявам този рестарт да не се отлага още дълго, за да не се превърне в невъзможен. Пропуснатите ползи са огромни и ако няма изгледи за добър потенциал за наваксване в близките години, някои ще предпочетат да се откажат възможно най-скоро.

Как оцелявате след два месеца и половина карантина?

- Единствената ни възможност да оцелеем е свързана с договорки за замразяване на потоците на парични средства спрямо контрагенти, към които сме длъжници - наемодатели, рекламни агенции, в нашия случай например, както и още партньори, с които работим в аванс. За щастие конкретно при нас те не са голям брой, а тези с по-солидните суми са сведени до минимум, плюс сериозни гаранции от наша страна към тях, че ще си изпълним ангажиментите напред във времето.

Ще успее ли секторът се възстанови от тази безпрецедентна криза и как?

- Не съм убеден дали повечето обекти в страната ще имат възможността да се спасят по подобен начин - въпрос на договорки, доверие и лоялни отношения, градени с години, плюс нуждата от реалистичен поглед в перспектива. В една такава ситуация срокът на извънредното положение е от съществено значение, тъй като буферът от спестявания е минимален, ако въобще има такъв. Едни от най-големите задължения на този бранш са към държавата, тъй като попадаме предимно в областта на микро- и малките компании, където динамиката при реинвестициите е огромна и рядко се задържа свободен капитал. Често плащанията се правят с отложен падеж или разсрочено. В момента се трупат и още текущи задължения. Допълнителна тежест идва и от сезонността на дейността и съответно големи периоди от годината, през които фирмите са пасивни и трупат основно загуби.

Тоест рискът в сектора "Хотелиерство и ресторантьорство", където попадат и нощните заведения, е голям и зависи от страшно много фактори, а паралелно трябва да се държи високо качество на услугата - и то на едни от най-ниските цени в Европа. Толерантното и търпеливо отношение на имащия да усвоява суми към длъжника, както и колко време първият още може да издържи без или със силно намалени приходи се превръща в основен фактор за оцеляването на този вид бизнес в настоящата криза.

Да не забравяме, че точно за нощните заведения и локациите, свързани с организирането на събития, забраната продължава да важи. Артисти, изпълнители, автори, рекламни агенции, рентиери, технически екипи, охранителни фирми, доставчици, вносители и производители, фирми за поддръжка и почистване, таксиметрови и други транспортни услуги и т.н., и т.н. също много силно усещат нашата липса на пазара.

Отстъпката за ДДС за храните в заведенията очевидно няма да е от полза за вашата ниша. Какви стимули и мерки биха ви били от помощ?

- Въвеждането на краткосрочна "данъчна ваканция" щеше да бъде истинско спасение. Явно реалната ситуация в нашата държава не го позволява. Въвеждането на мярка 60:0% за служителите на неработещи не по собствено желание, а според заповед на Министъра на здравеопазването компании, както и за самоосигуряващи се лица в същото положение все още би могла да бъде истински адекватна мярка. Но, доколкото знам, подобно предложение от страна на бранша ни вече е било категорично отхвърлено. Както и 60:40% за подновяващи работата си фирми за период от поне четири-шест месеца след падането на съответната забрана конкретно за тази дейност би била мярка в помощ.

За сметка на всичко това, което явно не се случва до момента, фирмите държаха за кратко служителите си в неплатен отпуск, докато се ориентират кое е най-правилно и постижимо, след което масово започнаха да ги съкращават и изпращат на борсата, където те със сигурност не "струват" по-малко от 60% на държавата. Вижда ми се съвсем логично, че можехме да си спестим тези упражнения, като сумите, които тези служители сега ще очакват от бюрото по труда месеци наред, можеха да им бъдат изплатени през фирмите, в които са били назначени, без да се налагат тези съкращения и огромният поток от излишна документация. Дори би могло да се случи и без самите фирми да се превръщат в посредници, като по този начин да не пораждат съмнения за злоупотреби, а съответната сума да отива директно при наетия.

Очаквате ли корона кризата да доведе до трайни и големи промени в този бизнес?

- Очаквам го напълно. В близките години ще има сериозно преизчисляване на разходите и намаляване на очакванията. Това няма да бъде в плюс за икономиката ни, но в дългосрочен план може поне спаси маса предприемачи, които по принцип най-често са двигателят на всички разумни процеси.

Дори да получите разрешение да отворите на 15 юни, хората едва ли ще бързат да се върнат в клубовете, а и изискванията за дистанция ще ограничат посетителите и ще направят обстановката доста странна. Има ли някакви алтернативни възможности и решения? Вие излъчихте няколко live стрийминга на партита и концерти по време на карантината.

- Според мен съществуват такива. Има романтика и предизвикателство в търсенето на нови начини на мислене и практики. Вече имам няколко сценария за допълнителни действия, дори и при право на осъществяване на дейност при силно намален капацитет, но се надявам да не опираме до тях. Освен това те не само че не са универсално приложими за всички в бранша, но и няма да постигнат нещо повече от частични резултати. Все пак съществуването на нощни и дневни обекти за развлечение, включително сценични изяви, физически зависи от присъствието на хора, от тяхната моментна реакция и трудно може да се пресъздаде пълноценно във виртуалното пространство.

При алтернативите ще става въпрос за повече труд и текучество на събития и посетители, при същевременно използване на почти един и същ "производствен" ресурс. Например осъществяване на повече от едно събитие на една дата, на една локация и с един и същ обслужващ екип, с максимално изчистена разходна част. Ако имате предвид решения от вида на "автокино" и "автоконцерт", то аз не бих заложил на тази перспектива.