Бодлива ситуация при розовото масло
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бодлива ситуация при розовото масло

Розопроизводството в Българи е изправено пред свръхпроизводство на цвят, рекордно ниски изкупни цени, непродадено масло и свити външни пазари.

Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Боряна Генчева
5660 прочитания

Розопроизводството в Българи е изправено пред свръхпроизводство на цвят, рекордно ниски изкупни цени, непродадено масло и свити външни пазари.

© Надежда Чипева


Преглед на оригинала
Преглед на оригинала

"Такава кампания досега не сме имали" - това е рефренът на тазгодишния сезон по събирането и преработката на цвета от маслодайна роза, който вече е в разгара си. Проблемите на пазара, които се наблюдават от няколко години, сега съвсем се задълбочават - има свръхпроизводство на цвят, изкупните цени са най-ниските за последните десет години, преработвателите са с непродадено масло, а пазарите му, които са основно външни, се свиват. В допълнение, това е и първият розобер в условията на новия Закон за маслодайната роза, чрез който държавата се опитва да помага да се решат пазарните проблеми. Заради него в сектора тестват правила, правят промени и се опитват да усвояват нови навици. Като капак на всичко и COVID ситуацията затруднява работата на различни нива, но и катализира някои процеси в сектора. Оптимистите вярват, че кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в розопроизводството в България и то ще стъпи на здрави основи.

Лавина от рози

Фирмите, които мислят за бъдещето си, се опитват да запазят розопроизводителите, които са създавали години наред", казва Филип Лисичаров, зам.-председател на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.

Сегашните пазарни проблеми тръгват от 2015-2016 г., когато лоша реколта в България и повишено търсене - основно заради нов продукт в Япония, вдигат изкупната цена на килограм розов цвят до 4-5 лева. Цената на българското розово масло почти се удвоява и достига рекордните 12 000 евро за килограм. Това привлича към сектора хора с инвестиционна цел. Появяват се нови розоварни. Създават се много нови насаждения. Три години по-късно всички те вече са в пълно цветодаване. Има свръхпроизводство на розов цвят и се очаква сезон 2020 г. да е връх в него.

На международните пазари обаче потреблението на българско розово масло не расте толкова бързо. Модата на японските розови капсули отшумя. Реколтата на 12 хил. евро е разпродадена, но след нея клиентите се отдръпват. Печели Турция - основният български конкурент, която предлага по-нискокачествен, но и по-евтин аналог.

Резките скокове в цените на българското розово масло дават отражение. "Заради тях клиентите - големи мултинационални компании, се чувстват несигурни да го влагат в нови рецептури на парфюми. Продължават да го търсят, но заради утвърдени на пазара продукти, в които то вече присъства", казва Пламен Станковски, съсобственик във фирма "Булаттарс", която има насаждения и дестилерия в Павел баня.

Като причини за отлива от българското розово масло се сочат и проблеми с качеството. За да постигнат по-ниска себестойност и по-ниски цени на външните пазари, някои български компании го смесват с по-нискокачествени чуждестранни масла или със синтетични заместители. Отделно от това "в последните години се разпространиха някои сортове роза, които не са подходящи за производството на традиционното българско розово масло. Това води до влошен рандеман (масленост - бел. авт.), което оскъпява продукцията, но и до по-ниско качество. Удря по имиджа на България и външните клиенти започват да си дават сметка, че българското розово масло не е това, което е било", казва Константин Георгиев. Той е административен директор на "Робертет България", дъщерна фирма на една от големите френски компании, доставчик на суровини за парфюмерийните къщи. Тя има розоварна в Долно Сахране, не отглежда собствени рози, а само изкупува.

По всички тези причини българското розопроизводство посреща 2020 г. с непродадени количества на склад. А в COVID ситуацията "отсреща нямаме индикации за интерес от купувачите", отбелязва Пламен Станковски. Големите магазини за луксозна парфюмерия и най-големият парфюмериен клиент - магазините по международните летища месеци наред бяха затворени. Бъдещето е неясно и производителите на розово масло се колебаят дали и доколко да инвестират в продукция през тази година. "Можем спокойно да не произведем нито 1 грам, но това означава да обречем производителите на розов цвят на нулева година", казва Станковски.

Дъно в цените и уговорки

"Важното решение, което взехме за първа година, беше да обявим предварително минимално гарантирана цена към всички, която задължително ще платим в края на кампанията", казва Константин Георгиев, административен директор, "Робертет"

При тези обстоятелства изкупните цени на розовия цвят за пръв път от десет години ще слязат под 2 лева на килограм. При това точно в първата година, в която по силата на новия закон преработвателите са длъжни да ги обявят преди сезона. При тези, които са го направили, цените варират в широките граници между 1.50 и 2.10 лева за килограм. Други пишат в договорите си "цена по договоряне, формирана и съобразена с пазарната цена на цвета за отделните дни през кампания розобер 2020".

Преведено, това означава, че както са правили и досега, ще обявят цена в края на кампанията. Прецедент е също, че през тази година някои преработватели слагат квоти на количествата, които ще изкупят - между 50% и 75% от миналогодишните.

"Ценовата политика на розоварните зависи от количествата им на склад, от финансовия ресурс, който могат да осигурят за изкупуване, и от това към колко устойчив модел се стремят. Фирмите, които мислят за бъдещето си, се опитват да запазят розопроизводителите, които са създавали години наред", казва Филип Лисичаров, зам.-председател на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика".

Високата цена от 2.10 лева обикновено е обвързана с ограничения - като квоти или пресяване на доставчици. "Важното решение, което взехме за първа година, беше да обявим предварително минимално гарантирана цена към всички, която задължително ще платим в края на кампанията. Определихме 2.10 лева на килограм след разговори с наши доставчици, в които се опитахме да стигнем до средната себестойност на цвета им и да включим някаква печалба, макар и минимална. Но определяме и квоти, защото фирмата-майка очаква ние да закупим по-малко розов цвят тази година заради стагнацията на пазара", казва Константин Георгиев. Още преди старта на кампания 2020 от "Робертет" са обяснили на всички свои близо 160 доставчика тенденциите и промените, които се очакват в сектора, "с идеята да са максимално ясни и конкретни към тях и да им дадат възможност да планират по-точно действията си в тази трудна и донякъде необичайна година". При други фирми няма лимит за количествата 2.10 лева за редовните доставчици, но като цяло броят на доставчиците е редуциран.

Цената от 1.50 лева обикновено върви с обещание за доплащане в неопределено бъдеще - след като маслото бъде продадено. Други преработватели, които първоначално са смятали да не работят през тази година, виждайки, че има много цвят, вече казват: "Отваряме дестилерията и който иска да продава на 1.50 лева, да го докара тук." "Парадоксално е, но това означава, че преработвателите, които работят редовно и ще дадат добра цена, всъщност ще загубят, защото ще произведат продукт с по-висока себестойност", казва Петър Станковски. Разлика от 50 ст. в цената на килограм цвят не изглежда много, но дава 1500 лева разлика в крайната себестойност на килограм розово масло.

"Най-големият страх на розопреработвателите е, че ще има некоректни фирми, които няма да платят и лев за розов цвят. Така ще постигнат ниска себестойност, ще направят дъмпинг на цената и няма да можем да продаваме продукцията си", добавя Филип Лисичаров, който е собственик и на "Еньо Бончев продакшън", фирма с 500 дка рози, розоварни и търговец. Известна бариера пред подобни злоупотреби с производителите все пак е новото изискване те да имат договори с преработвателите, което се смята за едно от достойнствата на закона.

Изсветляване и договори - със закон

"Идеята е чрез закона и чрез естествената пазарна регулация нещата в сектора да си дойдат на мястото", обяснява Петър Кировски, директор на дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието храните и горите.

Законът за маслодайната роза, който влезе в сила през януари, предвижда задължителна регистрация на производителите и преработвателите, договорни отношения между тях и деклариране на продадения цвят. "Идеята е чрез закона и чрез естествената пазарна регулация нещата в сектора да си дойдат на мястото", казва Петър Кировски, директор на дирекция "Растениевъдство" в земеделското министерство. "Законът е повече регистрационен, отколкото ограничаващ. Ще извади много неща на свето и се надявам да внесе ред в бранша. Ще се знае кои са собствениците на градините, колко и какво произвеждат, както и кой преработва", добавя Пламен Станковски. Всичко това би било в духа на добрите традиции в розопроизводството от началото на XX век, когато е имало точни статистики в кое селище колко производители, с какви площи, колко цвят и масло произвеждат. Казано в резюме, очакванията към закона са да извади на светло бизнеса с рози, който е "с най-голям дял на сивата икономика в земеделието", по оценка на Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Ефектът би бил ограничаване на нелоялната конкуренция в него.

За светлата част на сектора упражнението е свързано с допълнителна бюрокрация. Розоварните като цяло са известни - регистрирани са по други линии, а и по-новите от тях са правени с евросредства. Знае се, че в страната са над 50, от които пет-шест основни и двадесетина големи. Розопроизводителите в основната си част също би трябвало да са известни, тъй като получават земеделски субсидии по различни мерки. Така през 2018 г. помощ де минимис за розопроизводители получиха 1200 стопанства с 42 000 дка насаждения. По последна информация досега са подадени общо 2600 заявления за регистрацията и се очаква броят им да надмине 3000. Новоизлизащите розопроизводители вероятно са с малки насаждения и затова не са се регистрирали като земеделски производители. Насажденията според прогнозите ще са 50 - 60 хил. дка.

"След като картината на насажденията се изясни, държавните органи ще трябва да чистят, защото поне 20% от тях са замърсени градини с голям процент сортове, които не са маслодайна роза", смята Христо Николов. Той има предвид кампанията за идентификация на розовите насаждения, която вече тече паралелно с регистрацията. "Основната цел е да се установи видът на насажденията, колко от площите са с Rosa damascena и колко с Rosa alba и да се запази качеството на българското розово масло", обяснява Петър Кировски. "Тези, които имат рози, различни от damascena и alba, разпръснати в полето си, няма да бъдат регистрирани или регистрацията им ще бъде отнета", добавя Филип Лисичаров. В сектора явно разчитат държавата да провери качеството на насажденията, макар в розоварните да са по-големи експерти. Освен това няма пречка да го направят и сами, преди да подпишат договори с фермерите, или пък да проверяват цвета, който ще изваряват. В случая изглежда като че ли една добра браншова практика се облича в закон, вероятно за да е задължителна за всички, и контролът по изпълнението й се възлага на държавата.

Законът се опитва да се бори и с фалшификациите, като въвежда изисквания кога върху опаковката може да пише българско розово масло. Средство в тази посока е и регистрацията на защитено географско указание "българско розово масло", но към нея засега няма масов интерес от страна на розоварните. За късмет сега и пазарът помага срещу фалшификациите, тъй като при свръхпроизводство и евтин розов цвят те стават икономически безсмислени.

Регулациите явно се опитват да помогнат на преработвателите да решат проблемите си с качеството, но ако успеят - ще доведат до по-слабо предлагане на розов цвят и цената му ще се вдигне. Което няма да е от полза за износа на българско розово масло на международните пазари. Решение на противоречието явно се търси чрез оптимизации по веригата на доставки на цвета. От нея със закон се изважда междинното звено на прекупвачите.

За производството на един килограм розово масло по дефиниция са необходими 3.2 т цвят. В последните години той се прави от 3.5-4 тона, което се обяснява с влошаването на качеството и сортовете на отглежданите насаждения и с недобри практики при събирането на цвета.
Фотограф: Надежда Чипева

Сбогом на посредниците

"Законът е повече регистрационен, отколкото ограничаващ. Ще извади много неща на свето и се надявам да внесе ред в бранша", казва Пламен Станковски, съсобственик в "Булаттарс".

Новият закон отрежда, че цвят може да се търгува единствено между регистрирани розопроизводители и розопреработватели и така не оставя място за посредници. Такива са прекупвачите, които обикалят и събират розов цвят на полето от производителите - предимно малки и средни фермери, и го карат на розопреработвателя. Някои розоварни си осигуряват до 50 - 60% от суровината чрез посредници. Прекупвачите печелят от комисиони, а некоректните от тях - и от разликата между високата цена, която са договорили с розоварната, и по-ниската, която дават на розопроизводителя. Колкото по-висока цена успеят да предложат на фермерите, толкова повече цвят вземат и по-голяма комисиона получават. Преработватели твърдят, че прекупвачите са им извивали ръцете и ги сочат като основен фактор за ръста в изкупните цени (наред с дебютиращи дестилерии, които се борят за дял от пазара през цена, и розоварни, на които се е отворил нов пазар покрай нов клиент).

Прекупвачите вече няма да имат думата за цените, но остават на пазара - предимно като транспортни фирми по време на кампанията. Някои от тях имат собствени градини и се регистрират като розопроизводители. Това вероятно отваря вратички за избягване на закона. Въпрос на контрол е да се проследи дали декларираният розов цвят в края на кампанията (задължение по закон) не надхвърля нормалните добиви от съответните декари.

Преработватели твърдят, че поделят спестения марж от посредниците с производителите, но при тазгодишните нива на изкупните цени на розовия цвят това едва ли е масово явление.

Новият розов ред

"Дошло е време да се търсят дългосрочни отношения между розопроизводителите и розопреработвателите", казва Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България

Цената занапред би трябвало да се договаря и плаща директно между производителя и преработвателя. "Дошло е време да се търсят дългосрочни отношения между нас. Дестилериите на база преработвателния си капацитет и възможностите си за продажби да сключват договори с доказани производители на розов цвят, с добра репутация и добри практики. Така хората на полето ще имат спокойствие да произвеждат качествено и преработвателите ще бъдат спокойни, че ще получават качествен цвят, отгледан с правилни технологии и прибран навреме с добри показатели за преработка", казва Христо Николов. Филип Лисичаров смята, че браншовите организации на производители и преработватели трябва в диалог и на база на анализи да определят някакви ценови рамки за изкупуването на цвета и да планират в дългосрочен план.

"Досегашното ценообразуване в България беше изцяло сгрешено. Не се правеше по методика, а по залитанията на пазара и наклона, даден от спекулантите прекупвачи", казва Христо Николов. Според него изкупната цена на розовия цвят трябва да излиза от самите розопроизводители на база на себестойността, която очакват, и някакъв марж и да се определя още от есента. При различните производители себестойността варира, но за момента се приема, че е средно 1.70 - 1.80 лева за килограм. От тях средно 50 - 60 ст. са себестойност преди бране (при разходи от 240 лева и потенциални 400 кг цвят на декар). Разходите около самото бране са около 1.10 - 1.20 лева. Този сезон заплащането на берачите падна от 1 лев до 70 - 80 ст. Към нея обаче вървят разходи за осигуровки, бригадирски и транспортни. Николов слага и около 10% загуби от необран розов цвят, така че според него себестойността е около 2 лева.

Битуващата практика беше (и на места все още е) да се обявява средна пазарна цена в края на розобера. За производителите това означава, че карат цвета си в розоварната "на сляпо". И се надяват, че пазарната цена, която каже дестилерията накрая, ще е такава, че да покрие разходите, които са правили през годината, добавя Николов.

Трета година със субсидия

"Напълно реалистично е розите да са първият сектор, за който да се приложи новата COVID мярка за подпомагане на загубите на земеделските стопани. В санитарния си аспект тя ще покрива разходи за дезинфекция и за безопасни условия на труд. А в пазарния ще компенсира загуба на доход от по-ниските изкупни цени", съобщава Петър Кировски. Очаква се през юни мярката да бъде официализирана като решение на ЕК, валидно за всички страни в общността.

Дали обаче изкуственото поддържане на производители в условията на свръхпредлагане помага за саморегулацията на пазара? "Идеята е да се запазят като земеделски производители, като много се надяваме законът да се имплементира с естествената регулация. Вероятно тази година някои производители няма да се регистрират, а други няма да оберат розите си", казва Петър Кировски. По общо мнение, за да няма изкривяване на пазара, решаващи са критериите, по които ще бъдат разпределяни средствата, така че да достигнат до реални производители. Според едни такива са стопаните с между 5 и 150 дка рози, а градините над 150 - 200 дка или са на преработватели, или са правени за субсидии. Други смятат, че те трябва да достигнат само до професионални земеделски производители със стопанства между 100 и 150 дка, които се грижат за тях и плащат данъци и осигуровки. Тоест да бъдат изключени хората, които гледат рози за страничен доход. Друг филтър ще е дали стопаните са работили на светло. Вероятно, за да могат да се възползват от санитарния аспект на помощта, земеделците ще трябва да покажат договори с розоберачи, а от пазарния - да доказват загуба в сравнение с деклариран доход от минали години.

Ако COVID мярката се приложи, тази година ще е трета подред с подпомагане на производителите на рози. Преди две години след протести срещу ниските изкупни цени на розопроизводителите беше отусната помощ де минимис. Тогава 2.2 млн. лева бяха разпределени поравно между собственици на насаждения с маслодайна роза. Христо Николов твърди, че една трета от парите са отишли в дестилериите по линия на собствените им насаждения. Така парадоксално преработвателите са били подпомогнати, защото изкупуват евтино цвета на розопроизводителите. През миналата година помощта беше по програмата за възстановяване на акциз за горивата и за зимни пръскания, което според председателя на асоциацията на професионалните розопроизводители е било по-работещ вариант.

С аромат на COVID

COVID ситуацията прави кампанията малко по-трудна, скъпа и времеемка, но все пак възможна. Извънредното положение беше вдигнато преди началото на розобера. Отпаднаха и ограниченията за пътуванията от областните градове. Дестилериите са изготвили индивидуални планове за работа и инструкции на база заповедите на здравния министър. Основният риск е при брането на розите, където се събират и транспортират големи групи хора. В пика на кампанията например за около 500 дка насаждения са нужни около 300 берачи. Инструкциите са превозните средства да бъдат дезинфекцирани, пътниците да са с маски и ръкавици, по събирателните пунктовете на цвета по полето да не стават опашки. Основният риск остават оборотните чували, които минават през стотици ръце, преди да стигнат розоварната. В пиков ден през една дестилерия може да минат около 3-4 хил. чувала. Преработвател обяснява, че еднократното ползване на чували е скъпо и като начална инвестиция, и като разходи за унищожаването. Евентуална дезинфекция рискува да замърси маслото с примеси. Така че грижата в това отношение по-скоро остава за розопроизводителите.

Положителен ефект от ситуацията е, че тази година със закона за извънредното положение за първи път бяха въведени многодневни трудови договори, които после бяха удължени. Производителите отдавна настояват за тях, защото предишните еднодневни договори на берачите им бяха голяма бюрократична тежест в рамките на кампанията. Имаме уверение на министър Танева, че ако статистиката след кампанията покаже, че многодневните договори са използвани, може да станат и постоянна мярка. Апелираме към колегите ни да покажат, че са полезни, казва Филип Лисичаров.
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK