На телефон +359 2 906 06 43 и/или чрез имейл на [email protected], асистенти предоставят систематизирана подробна информация и насоки за облекченията, изискванията и мерките за МСП, според официалната информация на ИАНМСП.

Срещнахме се с г-жа Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Косово и Албания и с г-н Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП, за да ни разкажат лично повече за това сътрудничество и какво предстои в бъдеще.

Разкажете ни повече за това публично частно сътрудничество? Как се стигна до него и защо се включихте?

Б. Таков: До партньорството се стигна след като със SAP България и Software Group направихме приложение, с което да подпомогнем информативно МСП в рамките на извънредното положение. После колегите от Mastercard се свързаха с нас, за да го надградим - като го предложим на още повече потребители от този сектор.

Това публично частно партньорство е с идеална цел, без никакви финансови параметри и е насочено само и единствено в подкрепа на МСП. Същото е и със самата платформа, която ни беше предоставена безплатно за временно ползване от SAP България и Software Group.

Преди повече от месец презентирахме тази платформа и пред представители на Европейската комисия. В онлайн събитието участваха над 100 човека и тя бе припозната като добра практика от Комисията.

Има много европейски финансови програми, за които никога не са кандидатствали български компании - до голяма степен заради липса на информация за тях. Ето защо в тази платформа се постарахме да събрем на едно място информация касаеща МСП, заедно с много анализи. Не само сега, но и в бъдеще, информацията ще бъде безкрайно ценна и затова чрез тази програма нашата агенция изигра една от основните роли - да поднася информация и обучения на малкия и среден бизнес. Това бе и първата крачка в нашето партньорство с Mastercard.

В. Манова: Ние бяхме водени от стратегическия фокус на компанията ни - да стимулираме електронните разплащания в малкия и средния бизнес, тъй като той формира около 98% от гърба на икономиката. В създалата се ситуация, търсехме начин да го подпомогнем. Не говоря за финансова помощ, защото понякога ноу-хау и подкрепата са много по-важни, отколкото да дадеш пари на някого.

Винаги в основата на работата ни е бил и принципът да не се опитваме да правим нещата сами, а да използваме нещо, което вече е направено от професионалисти и на него може да се разчита. Идентифицирахме Агенцията и нейната платформа като най-достоверен източник на информация.

МСП попадат в море от информация, като много често има елементи на интерпретация и затова идентифицирахме нужда от директна и компетентна комуникация с тях. За нас бе важно да има не просто уебсайт, откъдето те да четат, а и да имат възможност да разговарят с човек, на когото да зададат въпроси, да получат насоки и информация.

Всичко това ни накара да се мобилизираме и да надградим една услуга, която вече беше налична за нашите картодържатели, а именно линията "Личен асистент". Това е телефонна линия, на която клиентите, на различни наши продукти, могат да се обадят и да поискат информация и да си поръчат услуги. Ние инвестирахме в нея преди години, дори я локализирахме на български език.

В условията на COVID-19 разширихме обхвата ѝ като добавихме възможността всички бизнес картодържатели на Mastercard, независимо коя е банката издател, да се възползват безплатно на нея.

Тази услуга беше въведена за първи път в България, но вече е пример на глобално ниво в структурата на Mastercard - като качество и като стратегическо мислене и активност на екипа на компанията в България. Високо бе оценено и сътрудничеството с правителствената агенция, тъй като Mastercard в гобален мащаб стратегически партнира с правителствата по различни проекти.

Дигитализацията винаги е била важна за конкурентоспособността на даден бизнес. Защо тя е важна за МСП в условията на новата икономическа реалност след COVID-19?

В. Манова: От много години Mastercard се развива и позиционира и като технологична компания, която създава решения отново с партньори, които да отговарят на нуждите за дигитализация на МСП, на правителствата, на крайните потребители.

В тези времена, много от компаниите изпитаха бързата нужда да дигитализират бизнеса си "за една нощ", за да оцелеят. Тези, които бяха инвестирали в дигитални услуги, се справиха много добре, но имаше и такива, които просто спряха. Ще използвам думите на президента Дж. Ф. Кенеди: "Покривът се ремонтира не когато вали." Сега, образно казано, на много МСП им се наложи да ремонтират своя по време на буря.

Б. Таков: Новата реалност със сигурност ще бъде още по-дигитална. Адхок анализите, които стартирахме преди извънредното положение и направихме по време на него, показаха, че все повече компании започнаха да се интересуват от дигитализация, от Индустрия 4.0, все неща, които ще са бъдещето. Пандемията форсира тези явления. Това е един от положителните ѝ ефекти.

Има ли Mastercard други публично-частните партньорства в този момент и ако да - какви?

В. Манова: Преди няколко години в партньорство с ОРАК Инженеринг, основен партньор на Министерство на образованието и общинските училища, решихме да направим пилотен проект за дигитализиране на доста банален, но дългогодишен проблем, а именно да замени в няколко софийски училища хартиените купони за хранене Заедно създадохме платформа, където родителите, по всяко време и отвсякъде могат да купуват или презаверяват храна за децата си, да виждат и избират менюто за ден/седмица, както и да следят дали детето се е хранило наистина. Първото училище, където въведохме системата, бе 119-о училище в София.

И благодарение на наличието на тази система, само за една седмица по време на COVID-19 домашно обучение, успяхме да създадем организация децата да могат да получават храна от училищната столова по домовете си.

На кои малки бизнеси помогна тази програма в кризисната ситуация?

В. Манова: Първо на кетъринг компаниите, спечелили търговете за доставка на храна в училищата. Те вече имаха наети кухни и хора, които останаха без работа в кризата. Чрез програмата те възобновиха дейността си и дадоха възможност и други деца и цели домакинства да си поръчват храна. Въведоха и възможността възрастните хора, които не трябваше да излизат, също да си поръчват.

Същото бе и положението за шофьорите на Yellow taxi, които при спазване на санитарните изисквания по време на изолацията, започнаха да доставят тази храна.

Чухме и за друг подобен проект в съседна Северна Македония?

В. Манова: Да, това е друго публично-частно партньорство, с което много се гордеем. То е свързано с визията ни за дигитализация - електронното управление. Точно преди кризата, подписахме договори с местните Министерство на финансите и на технологиите за имплементиране на национална схема за дигитална идентификация на населението. Такава още не съществува в много от европейските държави, където дори има необходимата ЕС регулация.

Чрез проекта от началото на следващата година гражданите на Северна Македония ще могат да се идентифицират пред всички държавни и финансови институции, мобилни оператори и всеки друг бизнес, който изисква това, през своя мобилен телефон чрез единно ID.

За този проект работим в партньорство с друга българска компания - Evrotrust. У нас тя е много добре разпозната от бизнеса. Именно чрез използването на услугите ѝ, голяма част от банките и финансовите институции тук успяха да реагират през изолацията, за да предложат повечето от услугите си дистанционно.

Evrotrust предоставя облачна технология за идентификация, чрез която частни и юридически лица могат да ползват всички предлагани услуги на партньорите на програмата.

Б. Таков: Ние също работим в тази посока и ще ползваме услугите на Evrotrust чрез Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ).

Нашата Агенция менажира Националния иновационен фонд и заедно с ДАЕУ ще предоставим на кандидатите за следващата единадесета сесия на фонда да кандидатстват онлайн, като там една от възможностите ще е през облачната услуга на Evrotrust, респективно през единния портал www.egov.bg, като те ще могат да подписват заявленията си с мобилен квалифициран е-подпис.

Инициативата ще подкрепи допълнително бизнеса в адаптирането им към новата среда, която изисква максимална мобилизация по отношение на дигитализацията на процесите и услугите, за да не се стига до спиране на бизнеса и блокиране на предоставянето на услуги.

Г-н Таков, как горещата линия подпомага целите на ИАНМСП? Какви се надявате да са резултатите от нея?

Б. Таков: Положителни. Горещата линия показа, че такава платформа е необходима, както и ползата й. Откакто станах изпълнителен директор на ИАНМСП целта ми беше на нашата уеб страница да съберем и качим информация за финансови инструменти в полза на МСП, защото те много често се обръщат към нас с такива въпроси. Искаме заедно с Mastercard да направим нещо като информационен хъб. Това е някакъв вид информационна консултация, което е безценно.

Друга тема, която седи пред всички нас още повече и предвид процесите, които наблюдаваме по насочването на много процеси в онлайн среда е защитата на данните. Въпросът за киберсигурността в новата дигитална реалност става все по-важен. Миналата година ИАНМСП имаше съвместни кампании с ГДБОП и с други институции на тема киберзащита. Смятам че и по нея имаме много какво да си партнираме с Mastercard.

Г-жо Манова, вие ще добавите ли нещо по тази нова тема за съвместна работа с ИАНМСП?

В. Манова: Определено, новата ни голяма съвместна тема с Агенцията е киберсигурността. В бързата дигитализация, която извънредното положение наложи, рязко нараснаха заплахите и апетита на киберпрестъпниците. Mastercard не само създава решения, но и много инвестира в тяхната сигурност.

Нещо повече - ние вече работим по такъв проект в България, който предоставяме безплатно на нашите партньори.

Той се състои в анализ на киберпотенциала на съществена част от българския финансов сектор - обхваща деветте най-големи банки и един мобилен оператор. В рамките на един месец заедно ще анализираме текущото състояние на защитеност на базите им данни. След това на база резултатите те ще преценят какви още мерки за киберзащита трябва да вземат, за да намалят евентуалните си загуби при кибератака. После този проект може да бъде предложен и на държавни институции.

Правим такива проекти и за малките търговци. Един от тях е Risk Recon. Скоро чрез банките у нас ще можем да го предложим на всички МСП, които имат електронно присъствие. Проектът прави анализ на цялото онлайн присъствие и дигиталните канали на даден малък бизнес и открива слабостите им - къде могат да бъдат атакувани. После дава препоръки как те да бъдат подобрени. Тази услуга ще бъде абсолютно безплатна за МСП, като тя може да бъде предложена и на държавни и общински организации

Едни от мерките, които българската държава стартира за подпомагане на бизнеса след пандемията, е: "Подкрепа за микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията." Тя е с конкретни финансови помощи за МСП, които покриват определени условия. Какви са приликите и разликите между вашата програма и тази на държавата и те допълват ли се взаимно или не според вас?

Б. Таков: Програмата, която колегите от Министерство на икономиката пуснаха за микро и малки предприятия, е много хубава и ефектът от нея се видя буквално още от първия ден. До момента по нея са кандидатствали около 23 000 компании за около 200 млн. подпомагане.

На ИАНМСП също й предстои да стартира своя програма в рамките на следващите дни. В момента чакаме да ни одобрят формуляра за кандидатстване. Тя не е за ликвидна помощ на компаниите, а за тяхната дигитализация - т.е. за изработването на уебсайтове, за дигитален маркетинг, за VR (виртуална реалност) и блокчейн технологии, за закупуване на ERP системи и т.н.

Индикативната ѝ цел е да подкрепи 450 компании, а безвъзмездна финансова помощ по ЕС оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", на която а ИАНМСП е бенефициент, е малко над 9,8 млн. лв.

Програмата е под формата на ваучери: малък от 6000 и голям от 24 000 лв. с ДДС, с които малки и средни компании да се дигитализират.

Стартът ѝ предстои, като тя също е на принципа: първи по ред, първи по право. В момента изработваме подробен видео клип, как се попълва формуляра за кандидатстване.

Ще качим всички условия за минимум 10 дни на нашия сайт www.sme.government.bg/?page_id=43321, за да знаят целевите предприятия за какво се кандидатства и всичко да е публично, както и да няма спекулации.

Смятам че след всичко, което ще дадем, фирмите няма да имат нужда от консултанти. Ще се радвам, ако компаниите могат сами да се справят, а ние ще направим всичко необходимо това да е така. Да им спестим този разход ще е нещо полезно.

От държавните да поговорим за инициативите за подпомагане на МСП от бизнеса за бизнеса. Едната от тях VibeMarket стартира сега. Г-жо Манова ще ни разкажете ли за нея?

В. Манова: Идеята за VibeMarket ни хрумна по време на изолацията, когато много компании трябваше да организират дейността си в алтернативни канали, за да продължат бизнеса си. В това време Viber набра още по-голяма популярност, защото чрез него хората намериха дигитална алтернатива да общуват. Замислихме се, че този канал може да позволи и на компании, които нямат онлайн присъствие и онлайн магазин, без никакво усилие да започнат да продават стоките и/или услугите си.

Намерихме липсващата точка - компанията MyPOS. Тя предоставя една много лесна услуга - без да има пос-терминал или интеграция с онлайн магазин, чрез тяхната уеб платформа търговецът генерира индивидуален линк за всяко плащане, което после копира и препраща във Viber на клиента, направил поръчката и плащането приключва. Вече анонсирахме Фаза 1 на този проект. Сега работим усилено по Фаза 2, в която ще има чатбот и употребата на система ще бъде по-интуитивна.

С този проект работим не само за нашия бранд, защото чрез него търговците могат да приемат плащания и с други карти. Чрез него ние помагаме за развитие на цялата екосистема и за дигитализацията на МСП.

VibeMarket е решение, отново създадено в България, но отлично разпознато на глобално ниво. Мениджмънта на компанията има визия този проект да бъде разширен и имплементиран и на други пазари където Viber оперират. Това отново показа, че в България се създават проекти, които после да скалират до глобално ниво.

Разкажете ни и за програмите си "Преоткрий България" и съвместната ви работа с URBO? Какво включват те, на кои малки компании помагат и как?

Инициативата "Преоткрий България" е пример за частно партньорство, от което полза има държавата. MasterCard направи топологията на цялостното технологично решение, като използвахме нашето партньорство с URBO, които имат готова платформа - уеб портал и мобилна апликация за забавление и прекарване на свободното време.

Платформата на "Преоткрий България" дава възможност на българските потребители да направят резервация в български хотели и заведения, отговарящи на строги критерии за хигиенните и здравни стандарти и приготвящи менютата си приоритетно от качествени български продукти.

По този начин програмата генерира ползи за всички участници в нея - за хотелите, които ще имат посетители през летния сезон, и за техният персонал; за посетителите, които ще почиват в тях; и за родните производители на хранителни и нехранителни продукти.

Платформата създава стандарти за хигиена и безопасност. В Mastercard също създаваме модели за сигурност. Това ни хареса и се вписва в нашата стратегия.

Б. Таков: Тук искам да допълня, че тази инициатива е подкрепена от Министерствата на туризма и Министарство на земеделието, храните и горите. Те ще служат като вид гарант за спазването на поетите от хотелите и производителите ангажименти.

За финал - освен на тема киберсигурност, планирате ли в бъдеще и други съвместни инициативи?

В. Манова: Горещата линия "Подкрепа за малкия бизнес" ще бъде допълнена с правните платформи по европейски програми и всякакви други, които МСП могат да ползват. Идеята е да продължим да я надграждаме, за да ги подкрепя тя и в нормални времена. Ние имаме глобален ангажимент и към Световната банка за дигитално включване, както на обикновени хора, така и на малки бизнеси по целия свят, които по една или друга причина нямат достъп до финансови услуги.