Годишните акционерни събрания на ExxonMobil, Chevron и BP, които се проведоха на 27 май, изглеждаха като годишен преглед в горяща клиника. COVID-19 доведе до най-големия срив в търсенето на петролни продукти в историята. През април английско-нидерландската Royal Dutch Shell намали изплащания дивидент към акционерите за пръв път от Втората световна война. На 1 май ExxonMobil обяви първата си загуба след свръхсливането, което формира групата през 1999 г.
Дори преди пандемията инвеститорите търсеха места с по-нисък риск и по-висока възвръщаемост. Енергийният сектор беше най-лошо представящият се в индекса S&P 500 за последните четири от шест години. И въпреки това най-големите компании твърдят, че бъдещето не е толкова лошо.
Наполовина са прави. Много от тях се превърнаха в значително по-издръжливи компании при последния спад в цената през 2014 г., като започнаха да търсят по-печеливши проекти и да свиват разходите си. Цената на петрола, нужна, за да покрие капиталовите разходи и дивиденти за седемте най-големи компании - ExxonMobil, Shell, Chevron, Total, BP, Equinor и Eni, е наполовина на тази през 2013 г., сочат данните на инвестиционната банка Goldman Sachs.
Бъдеще на ниски емисии
Все повече петролни фирми се подготвят за бъдеще на ниски емисии. През декември испанската Repsol обеща да достигне нулеви нетни емисии от операциите си и продажбата на продукти до 2050 г. Оттогава BP, Shell, Eni и Total също обявиха свои дългосрочни цели в тази насока.
По-важното е, че докато малките петролни фирми страдат заради вируса, конкретно заради шистовите находища в САЩ, големите компании могат да изкупят активите им. Свиването на разходите сред най-големите в индустрията може да доведе и до по-ниско производство - но това е проблем само ако мислите, че има стойност в ръст на производството, казва Мишел дела Виня от Goldman Sachs. Ако прекаленият растеж е проблемът, казва той, тогава свиването на разходите може да е част от решението.
Проблемите
Проблемите са два. Макар и по-ниска, цената на петрола, нужна за излизане на печалба, остава висока. При ExxonMobil например тя е 70 долара, два пъти по-висока, отколкото е днес. И не е ясно как гигантите биха могли да се отдалечат от петролните инвестиции. ExxonMobil и Chevron, две от най-големите американски фирми, не мислят в тази посока. Нито една от тях не е задала цел за намаляване на емисиите от продажба на продукти. На 27 май акционерите на ExxonMobil отхвърлиха предложение за разделяне на ролите на президент и изпълнителен директор. Зелените инвеститори се надяваха независим президент да доведе до промяна.
На този фон европейските гиганти изглеждат като истински зелени активисти. Въпреки това техните обещания са разтегливи. Италианската Eni обяви през февруари, че нейното производство на петролни и газови продукти ще бъде постоянно до 2025 г., но си остави пространство за "гъвкаво свиване" на петролното производство след това. На 5 май Total обеща да достигне нулеви нетни емисии, но само за продажбите си в Европа. Акционерите ще обмислят по-големи цели в бъдеще. BP под натиск от активисти работи по план как да достигне климатичните си цели.
Фирмите имат накъде да тръгнат. Норвежката Equinor изхарчи 8% от капиталовите си разходи миналата година за възобновяеми източници, а Shell - 2%. Появи се обаче нов тип конкурент - испанската компания Iberdrola, която прави соларни и вятърни комплекси, има пазарна капитализация 68 млрд. долара - повече, отколкото Eni и Equinor, и близо до тази на BP.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
От "Капитал"
Страните от ОПЕК+ са близо до постигането на споразумение свиването на добива с 9.7 млн. барела дневно да продължи до началото на септември, а не до юни, съобщава в. Wall Street Journal.
Споразумението на големите производители влезе в сила на 1 май и предвижда общо свиване на добива с 9.7 млн. барела дневно за периода май-юни. Това е 10% от глобалното дневно производство. Според договореностите Русия и Саудитска Арабия ще съкратят производството с по 2.5 млн. барела дневно от базовото равнище от 11 млн. Според източници на изданието страните са близо до споразумение, според което сегашната квота за свиване на добива ще се запази до началото на септември. "Дори по-дълбоките съкращения ще ускорят процеса на възстановяване на баланса на пазара", смятат аявиха анализаторите на ING Economics, отбелязвайки, че "пазарът вече е настроен към преход от излишък към дефицит през втората половина на тази година".
Поради тази добра перспектива цените на петрола продължиха да се повишават през тази седмица. Сортът брент достигна 40 долара за барел за първи път от март. Освен това продължава отварянето на икономиките след мерките за ограничаване разпространението на коронавируса. Американският лек суров петрол също поскъпва и доближава 38 долара за барел. И двата сорта петрол отчетоха резки повишения на цените през последните седмици, стимулирани от продължаващото възстановяване в Китай, докато други икономики бавно подновяват своята активност.
Годишните акционерни събрания на ExxonMobil, Chevron и BP, които се проведоха на 27 май, изглеждаха като годишен преглед в горяща клиника. COVID-19 доведе до най-големия срив в търсенето на петролни продукти в историята. През април английско-нидерландската Royal Dutch Shell намали изплащания дивидент към акционерите за пръв път от Втората световна война. На 1 май ExxonMobil обяви първата си загуба след свръхсливането, което формира групата през 1999 г.
Дори преди пандемията инвеститорите търсеха места с по-нисък риск и по-висока възвръщаемост. Енергийният сектор беше най-лошо представящият се в индекса S&P 500 за последните четири от шест години. И въпреки това най-големите компании твърдят, че бъдещето не е толкова лошо.
0 коментара