🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как се създава гейм разработчик в България

Пандемията прави основаната от Антони Христов и Милин Джалалиев ARC Academy за индустрията за игри по-дигитална и достъпна за таланти от цялата страна

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В България от години успешно работят академии и обучителни платформи, които създават специалисти за IT-индустрията. Някак встрани остана гейм секторът, който през последните години растеше бурно благодарение на компаниите в сегмента, които сами създаваха нужните им квалифицирани хора. Примери за представители на тази индустрия са българските Imperia Online и Haemimont и софийските офиси на глобалните Ubisoft, Creative Assembly и Gameloft.

В нишата на игрите през миналата година навлезе академията за креативност ARC Academy, създадена от Антони Христов и Милин Джалалиев. Преди време те оставят успешни кариери в Холивуд и рекламния сектор, за да се занимават с образование. И двамата са от различни сфери - Христов работи и живее в САЩ, като е бил арт директор в холивудското студио Pixar. Той е сред създателите на филми като Wall-E, "Търсенето на Немо" и "Феноменалните", а преди две години напуска известното студио. Джалалиев пък си тръгва от комуникационната група Publicis Groupe България, където е работил в продължение на 16 години, като 10 от тях е директор на рекламната агенция Saatchi&Saatchi. Идеята на двамата е да развият ARC Academy като обучителна платформа в различни творчески направления. Пазарът ги отвежда към гейм индустрията и така екипът на ARC Academy успява да изгради програми, които стартираха през октомври 2019 г. с над 60 студенти и първият випуск ще завърши съвсем скоро. Преподаватели са 30 лектори, които идват от големите компании в индустрията. Двете основни програми за гейминг индустрията са с продължителност два семестъра, всеки от които на цена 1800 евро. Плащането им може да е разсрочено в четири вноски. Студентите могат да кандидатстват и за стипендия, която покрива до 50% от таксата им, и която е осигурена от част от компаниите в сектора. Някои от младежите вече работят в гейм студия, а плановете на основателите на академията са тепърва да я разширяват както с нови специално подготвени онлайн курсове, така и географски към съседни държави. Двамата основатели разговаряха с "Капитал" за стратегията си за развитие за компанията си "АРК академи", в която са съдружници с равни дялове.

Как стигнахте до идеята за ARC Academy и се събрахте като съмишленици?

Антони Христов: Събрахме се по случайност. Познавахме се онлайн отпреди години, но когато се прибрах в България, се запознахме и лично. И установихме, че сме на една и съща вълна - професионалисти, които работят и преподават и предават опит. Идваме от различни посоки - той е повече в мениджмънт частта, аз пък съм от по-креативните среди. Допълваме се взаимно и го установихме много рано.

Милин Джалалиев: Много често отговорът как започваш нещо е случайност, късмет. Имам любима мисъл на Майкъл Джордан, който запитан дали е било късмет, че е вкарал тройка в последната секунда, дава интересна формулировка: Късмет е, когато подготовката среща възможността. Тоест той се е подготвял много време и е тренирал този удар, за да е готов, когато се появи възможността. Аналогично и при нас - аз започнах да преподавам преди осем години, а Тони преди десет. Всеки от нас го е дърпало образованието в някакъв момент, а общото помежду ни е креативната сфера, в която са ни сегашните програми. А те са професионално образование в креативни сфери, като в момента геймингът е най-силно застъпен.

Къде бизнесът среща образованието?

А.Х.: Всичко е бизнес, дори и изкуството е бизнес.

М.Д.: Проблемът е, когато не го гледаш като бизнес, защото тогава в повечето случаи не е устойчиво. Ние сме в сферата на социалното предприемачество, но то пак си е на първо място предприемачество. Защото, ако не е адекватен бизнес, ще имаш много малък ефект върху обществото.

А.Х.: В България още имаме едно наследство да ги разделяме тези неща: креативност и изкуство с бизнес, образование с бизнес. А те са част от една и съща динамика - изкуството винаги е било бизнес. И защо образоваме тези младежи - не само да са добри хора и добри граждани, а за да добавят стойност в обществото и да създават продукт, който да подобри качеството на живот на всички.

Какви са плановете ви за академията през тази и следващата година?

М.Д.: В резултат на пандемията започнахме да мислим за по-гъвкави форми на обучение, които са различни по продължителност, присъствени, онлайн и микс. По този начин имаш възможност да обучаваш хора от различни точки на България. Неотдавна проведохме десетдневен онлайн курс, като над 50% от стотина участници в него бяха между 15- и 18-годишни. Беше за кариерно ориентиране, какви са различните роли в гейм индустрията, накъде да се насочиш и т.н. В момента подготвяме създадени изцяло за онлайн обучение програми, които да са различни по продължителност и специфика. Искаме бизнесът ни да е подготвен, ако евентуално има и втора, трета вълна и т.н.

А.Х.: Има и плюсове от пандемията, защото се отвори мисленето на много компании. Спомням си в Pixar преди време обмисляхме идеята 5-10% от хората да работят от вкъщи, да видим как това ще се отрази на продуктивността и т.н. И изведнъж 100% работят от вкъщи - ама веднага, не да пробваме 5% тази година, 6% догодина и т.н. И се оказа, че е възможно. При нас и друго нещо се получи много интересно. Тази онлайн програма, която в момента подготвяме, има възможност да достигне хората, които пък нямат възможност или не искат да се пренесат в София да учат. Защото иначе изсмукваме таланта от други центрове, става дума за хора, които имат амбицията и желанието да се развиват. Защо да не успеем да повторим това, което се е случило с разработчиците в гейминг (game dev) индустрията в София преди 15 години - няколко души, които са се събрали и са започнали компании като Imperia Online, Haemimont Games и др., и след това са дошли глобалните компании, разбрали за квалифицираните кадри тук. Така постепенно са се развили екосистема и гейм индустрия тук. Но защо това да не стане и в Бургас или Пловдив, ако там има десет или сто младежи, които са преминали нашите програми и се съберат и сдружат? Затова сме твърдо убедени, че една от положителните страни на настоящата обстановка е, че ни засили по един път, който така или иначе бяхме решили да следваме, но след няколко години.

Бизнес моделът ви разчита само на такси от студентите или имате и програми за самите гейм студия, по примера на IT академиите в България?

М.Д.: Засега работим с такси от студентите, като планът е да работим и с компаниите. Има две специфики при нас - първо, трябва да покажем качество, преди да отидем при фирмите. Сега сме на края на първата година и правим промени на базата на фийдбека от студенти и фирми. Второто е, че има разлики с академиите за IT обучение. Там курсовете са по-систематични и, следвайки един път, влизаш с едно определено ниво и излизаш на друго ниво. При по-креативните индустрии отнема повече време и е въпрос на нагласа и израстване. За момента по-скоро имаме формат, в който студията ни партньори могат да помогнат със стипендии, но все още не е такъв чист бизнес модел.

А.Х.: И стипендиите са от тяхно име, те помагат да посочим победителите, дори до известна степен одобряват темите за конкурсите. Но всъщност вече изграждаме тази основа на резултати - от първата ни Game Dev Advanced (GDA) програма от 20-ина студенти 7 вече работят като стажанти или младши разработчици, а тя дори още не е завършила. Вдигаме стандартите за приемане, защото научихме доста уроци и всички в началото трябва да имат някаква основа. Цяло лято ще работя с младежите от следващия ни клас, за да могат всички да са на едно и също ниво и да не се изчакват. Нашите преподаватели са на много високо ниво и не си заслужава да преподават елементарни неща. Но важното е, че вече започваме да получаваме резултати и подозирам, че от догодина те ще са много по-стабилни. Защото крайният резултат е колко от тези младежи работят - критерият за успех е реализацията на студентите.

М.Д.: Включително имаме и критерий колко от завършилите студенти след определен брой години останат в България. Естествено това е косвен критерий, нямаме за цел и не искаме да влияем, свобода на всеки един е сам да решава. И това се случва: тази година имахме случаи на хора, които или са планирали да заминат да учат в чужбина, или са се завърнали от чужбина заради факта, че ние стартирахме академията.

Очевидно IT индустрията е много по-напред от нас в тази сфера и екосистема. Но и при нас най-важната част от тази екосистема са студията, които са създали индустрия с 1500 души, с добавена стойност, която създава креативен продукт. В момента работим и с училища, за да им помогнем да създадат подготвителни програми, които да вдигнат нивото, за да може, когато тези деца дойдат при нас, да имат някаква база. Така че по-скоро ние сме катализатор и акселератор за таланти. Важен елемент от цялата тази екосистема би била и организация или асоциация, която да се грижи за визията и развитието на индустрията. Малка стъпка е платформата, която стартирахме с нашите партньори - gameindustry.bg. Тя генерира съдържание, което е кариерно ориентирано за различните роли, и информация за студиа в глобален и локален план.

Къде може да достигне потенциалът на академията и на целия game dev пазар?

М.Д.: Казахме, че пандемията има и положителни страни, но при нас отрицателните бяха, че за тези три месеца кандидатстванията рязко спряха. Тази година, която завършва скоро, имаме 62-ма студенти, таргетът ни за следващата беше около стотина. Сега при новите условия целта е поне да запазим същата бройка, което и ще постигнем. С добавянето на новите форми на обучение отново бихме стигнали минимум 100. Една от целите ни, особено за Advanced програмата ни, е да се разгърне и към съседните държави, особено Румъния, където в тази индустрия работят над 6000 души. Вече разговаряме с местни студия.

А.Х.: Шегувах се с управителя на Gameloft в Букурещ, че по принцип Румъния и България не са традиционна имиграционна дестинация една за друга, тоест да не се притесняват, че ще загубят кадри за България и обратно. Румънците осъзнават, че е важно целият регион да вдигне нивото си. Така че има потенциал за растеж, но докъде точно не сме сигурни още. Не знам дали искаме прекалено бързо да пораснем. Но нямаме ограничение и не мислим само глобално.

М.Д.: Що се отнася до потенциала на гейм индустрията, зависи колко широко я разглеждаме. Към нея има и game support, който големите BPO компании като TELUS International и Sutherland развиват с хиляди служители. Aко гледаме само game dev частта, говорим за български и глобални компании тук, които имат голям потенциал. Местното студио на Creative Assembly сега пуска играта Total War: Troy и тя е изцяло създадена в България - от концепция до крайната игра. Една такава игра може да отключи интереса и още проекти да дойдат тук. Успехът е успех за цялата индустрия тук.

Какви са лекторите ви?

М.Д.: Лекторите са наши партньори и са от индустрията. Те са важна част от екипа, имаме близо 30 души за двете ни основни програми.

А.Х.: Всяка една училищна система може да ни завижда на пропорцията преподаватели - ученици - 30 учители за 60 ученици. Студио мениджърите са силно ангажирани - гледат много дългосрочно на ARC Academy и съответно тази подкрепа я прехвърлят върху преподавателите от техните компании.

Гейм индустрията е единственият начин, по който можеш да работиш по глобален креативен проект, без да напускаш България. В киното това не става. Сега говорих с един от нашите ученици, който е на 19 години и работи за Gameloft. И той беше много щастлив, че неговите дизайни са били избрани да станат част от играта March of Empires, която е глобална. Преди време той беше напът да замине за Англия, но остана тук. И е направил тези дизайни от Хасково, където се завърна заради епидемията. Тоест целият свят ще играе тази игра, от която част е направена от Хасково. Именно това се опитваме да покажем: локацията в тази индустрия не е важна. Защо да няма други такива младежи в Хасково, които да започнат собствена компания с глобален продукт.

Във времето си в Холивуд гледахте ли на гейм индустрията като на равна?

А.Х.: В Pixar винаги сме работили с гейм компании, защото почти всеки филм имаше игра, която излизаше заедно с него. И не сме били тясно свързани. Носът ми е бил твърде близо залепен до това, което правя, и изпуснах експлозията на гейм индустрията. Тя в момента е в пъти по-голяма от киното и музиката заедно.

М.Д.: Едно AAA заглавие (т.е. блоксбъстър игрите) има производствен бюджет от 100 млн. долара и още толкова за маркетинг.

Липсва ли ви анимацията?

А.Х.: В момента не. Първо съм много щастлив, че се върнах в България. А и не можеш да правиш нещо завинаги - ставаш добър и си казваш: и сега каква може да е следващата стъпка, да стана режисьор ли. По-добре да направиш нещо, което е изцяло ново за теб. Много се вълнувах, когато излезеше нещо хубаво, по което си работил. Обаче идва момент, когато вече не ти прави такова впечатление - примерно "Феноменалните 2" беше последният филм, по който работих. И си казваш "окей, това го направихме като онова и онова преди него". И тогава осъзнаваш, че е време да преминеш напред.

Колко трудно е човек да стане предприемач, след като е бил част от организация като Pixar?

А.Х.: Не е лесно. Аз се уча на много неща и от Милин, който се чувства много по-удобно с бюджети и финансовите аспекти.

Но и преди сте управлявали екипи?

А.Х.: Управлявал съм екипи при други условия. В онази индустрия съм правил бюджети на часове - кой човек колко е работил по определен проект. Нямах представа колко им плащат и колко е бюджетът на филма, а просто бюджетирах в часове, дни и седмици. Стратегически знаеш уменията, слабостите и талантите на хората и управляваш креативната част. Но над мен като художествен директор винаги съм имал друг мениджър, който отговаря за бюджет и HR.

Интервюто взе Константин Николов

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 1

    Поредната школа, която ще надмине ТУ и ФМИ по формиране на кадри. Докато студентите там още ги късат по математика, кадрите от школите започват работа. По времето, в което студентите завършват 4-и курс или магистратура, не-инжинерите вече имат по 2 г. практически опит.

    Нередност?
  • 2
    vishanin avatar :-(
    vishanin
    • + 1

    Не съм убеден, че "работят от вкъщи" е граматически правилно! Правилният израз би трябвало да бъде "работят от къщи" или "работят вкъщи". Проверете с проф. Владко Мурдаров, защото ви четат доста хора.

    Нередност?
  • 3
    jlq22498938 avatar :-|
    jlq22498938

    До коментар [#1] от "sfasaf":

    Явно често са те късали в ТУ или ФМИ. Курсовете и програмите на тази академия са с насоченост дизайн доколкото видях от страницата им. Не са конкуренция нито на ТУ, нито на ФМИ.

    Нередност?
Нов коментар