Приказка за две социални мрежи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приказка за две социални мрежи

Shutterstock

Приказка за две социални мрежи

Twitter и Facebook имат различни бизнес модели. Оттам идва и различният подход към политиката

The Economist
4145 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Сблъсъците на предприемачи с големи его са постоянно повтарящ се мотив в технологичната индустрия. Когато персоналните компютри още бяха в млада възраст, хиперпрагматикът Бил Гейтс от Microsoft се изправи срещу непоправимия естет Стийв Джобс. В бизнес софтуера малко по-късно се сблъскаха Лари Елисън от Oracle и Хасо Платнер от SAP, които вплетоха рога, защото бяха толкова еднакви. Последният сблъсък е в социалните мрежи - между Джак Дорси от Twitter и Марк Зукърбърг от Facebook, единият от които е ню-ейджър (от новата епоха), който си пада по фастинг и ледени бани, а другият е абсолютист, който иска да сближи света.

Разликата в характерите им и политиката несъмнено изигра роля, когато Дорси позволи на Twitter да обозначи два скорошни туита на президента на САЩ Доналд Тръмп като недопустими: единият за фалшива информация, другият за склоняване към насилие. Тръмп веднага заплаши с издаването на заповед, която да вкара правила в социалните мрежи, но не и преди Зукърбърг да се появи по телевизията и да каже, че не иска да бъде "арбитър на истината" и че никога не би тръгнал по стъпките на Twitter.

По-слабо забелязваният фактор за решенията на двете страни се крие в различните бизнес модели. В Силициевата долина това е неясна концепция за бъдещето на света, който обяснява не просто как една компания прави пари, но и как работи целият икономически двигател.

Еднакви, но различни

На пръв поглед Twitter и Facebook изглеждат сходно. Всяка от тях е социална мрежа, която свързва потребители онлайн и им показва съдържание в техния "фийд" - безкраен списък от публикации, снимки и видеа на домашни любимци. Всяка от тях прави пари чрез продажбата на реклами и съответно има интерес от това да използва всеки трик, за да привлече вниманието на потребителите. Всяка използва тонове данни, събрани от поведението на потребителите, които позволяват на рекламодателите да насочват рекламите си - за което те плащат щедро.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Ако погледнем по-отблизо обаче, тези комбинации от прилики създадоха две много различни компании, обяснява Дипаян Гнош от Harvard Kennedy School и автор на книгата за социални мрежи Terms of Disservice. Twitter е на практика модерният еквивалент на "Ъгъла на говорящите", където всеки може да говори и всеки може да му отговаря. Академиците по социални медии смятат платформата за мрежа от типа "един към всички". Facebook, от друга страна, е мрежа, където се говори "един към един" или "един към няколко", за да пресъздаде социалните връзки между приятели, семейство и колеги.

Разликата може да изглежда малка, но има големи последствия за бизнесите на двете фирми. За начало Facebook може да събира повече данни за потребителите си, защото си говорят с повече други потребители. Това прави насочването на реклами по-лесно. Facebook печели и от по-силния мрежов ефект, което означава, че по-големият брой потребители прави услугата по-полезна за други, което води до още повече потребители и т.н. Twitter не може да се надява на подобен двигател на растежа: да имаш приятели е човешка нужда, но постоянно да говориш от височината на платформа не е по вкуса дори на някои екстроверти.

Всичко това лесно обяснява защо през 2019 г. Facebook имаше девет пъти повече потребители, 21 пъти по-високи приходи и 12 пъти по-висока печалба, отколкото Twitter. Още по-важното е, че мрежовият ефект е основен актив на Facebook, който компанията защитава на всяка цена: фирмата похарчи огромни суми, за да купи други компании, които смяташе за потенциални бъдещи конкуренти, като Instagram (през 2012 г. за 1 млрд. долара) и WhatsApp (през 2014 г. за 19 млрд. долара).

В политическия капан

Размерът на Facebook прави платформата доминираща за политическия дебат в САЩ и по света. Това означава, че тя трябва да внимава много повече от Twitter при модерирането на съдържание, защото е по-уязвима към обвинения за политически уклон и съответно мерки от страна на сенатори и конгресмени. Подобно на Twitter, компанията е под натиск да премахва повече нелегално съдържание, реч на омразата и дезинформация от платформата си.

Компанията на Марк Зукърбърг трябва да се справи и със заплахата да се превърне в цел на антимонополни разследвания, конкретно в САЩ. Администрацията на Доналд Тръмп вероятно не би имала против да извади подобно оръжие, ако Facebook започне да предприеме дискриминиращи действия срещу това, което президентът нарича консервативни възгледи - чрез проверка на факти например, особено в годината на президентски избори.

Внимателните действия на Зукърбърг са продължение на предишните му решения да не проверява политическите реклами или да ограничава колко точно могат да бъдат насочвани подобни реклами. Twitter, от друга страна, премахна всички политически реклами.

Въпреки всичко двете компании споделят нещо общо: технологичните фирми повече от всички останали компании трябва да внимават да не отблъснат служителите си, които са предимно милениали - конкретно софтуерните инженери, които лесно могат да намерят друга работа, ако са недоволни. Тези служители с предимно леви нагласи все по-често са несъгласни с шефовете си и смятат, че те не правят достатъчно, за да спрат дезинформацията от страна на политици.

Ако Джак Дорси е променил мнението си и вече позволява туитовете на Доналд Тръмп да бъдат обозначавани, това е поне частично заради постоянния натиск от служителите. Марк Зукърбърг също се срещна с гнева на собствената си армия. На 1 юни стотици служители направиха "виртуална стачка", като отказаха да работят и го обясниха чрез автоматизирани имейли. Това се случи за пръв път и беше в протест срещу решението на Facebook да не предприема действия срещу публикациите на президента. Може би Зукърбърг, подобно на Дорси, ще промени мнението си, но най-вероятно първо ще изчака резултата от президентските избори през ноември.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Сблъсъците на предприемачи с големи его са постоянно повтарящ се мотив в технологичната индустрия. Когато персоналните компютри още бяха в млада възраст, хиперпрагматикът Бил Гейтс от Microsoft се изправи срещу непоправимия естет Стийв Джобс. В бизнес софтуера малко по-късно се сблъскаха Лари Елисън от Oracle и Хасо Платнер от SAP, които вплетоха рога, защото бяха толкова еднакви. Последният сблъсък е в социалните мрежи - между Джак Дорси от Twitter и Марк Зукърбърг от Facebook, единият от които е ню-ейджър (от новата епоха), който си пада по фастинг и ледени бани, а другият е абсолютист, който иска да сближи света.

Разликата в характерите им и политиката несъмнено изигра роля, когато Дорси позволи на Twitter да обозначи два скорошни туита на президента на САЩ Доналд Тръмп като недопустими: единият за фалшива информация, другият за склоняване към насилие. Тръмп веднага заплаши с издаването на заповед, която да вкара правила в социалните мрежи, но не и преди Зукърбърг да се появи по телевизията и да каже, че не иска да бъде "арбитър на истината" и че никога не би тръгнал по стъпките на Twitter.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Едно време левите идеи са били базирани на личностната свобода. След като си наложиха войнствената либералщина, сега настояват да се налага цензура. Вече не само на реч на омразата. Всякакви десни политически изказвания подлежат на цензура. Типичен оруелски сценарий.

  • 2
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    До коментар [#1] от "sfasaf":

    Някакви конкретни примери имаш ли?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK