Рулетка, ротативка, милиард
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рулетка, ротативка, милиард

От потенциално ограничаване на офлайн залаганията биха спечелили компаниите с лиценз за онлайн казино

Рулетка, ротативка, милиард

В последните години игралните зали и оборотите растат, а плавните ограничения могат да пренасочат стотици милиони към друго потребление

Вера Денизова
5117 прочитания

От потенциално ограничаване на офлайн залаганията биха спечелили компаниите с лиценз за онлайн казино

© Shutterstock


Темата накратко
  • Годишен бизнес за над 1 млрд. лв. е под заплаха, защото част от управляващите искат да ограничат растящите залагания в казина и игрални зали.
  • Основните играчи в сегмента са братя Найденови, Суди Озкан и Валтер Папазки.
  • В последните години игралните зали и оборотите растат, а плавните ограничения могат да пренасочат стотици милиони към друго потребление.

Предложението на Валери Симеонов от НФСБ да бъдат ограничени игралните зали и казината във вътрешността на страната изненада управляващите от ГЕРБ, предизвика организиран бунт сред футболните клубове и вероятно шок сред инвеститорите в този бизнес. Има защо - това е сегмент от пазара, който годишно завърта обороти за милиарди и носи печалби за стотици милиони и устойчиво расте през годините. В същото време досега залите и казината работеха в относителен регулаторен комфорт - държавата почти не ги забелязваше. Така допреди корона кризата броят на игралните зали растеше с по 5-10% годишно, за да достигне внушителните близо 1000 места за такъв хазарт в цялата страна и оборот от 1.8 млрд. лв. за 2018 г. на база отчетите на дружествата с приход над 100 хил. лв. на година. Така в тази невидима за много политици ниша годишно се завъртат около 2 млрд. лв.

Предложението на Симеонов означаваше около две трети от игралните зали да затворят до 2025 г., а заедно с тях да бъдат изтрити и стотици милиони приходи. Това логично доведе до съпротива от страна на сектора и липса на подкрепа от останалите политически сили, включително от повечето депутати в ГЕРБ. Неофициално от партията на Бойко Борисов обясняват поведението си с нежелание да си отворят война на още един фронт след този с Васил Божков, но пък загатват, че може да предложат по-безболезнен вариант за ограничаване на този хазартен сегмент.

Какъв е залогът

Текстовете в Закона за хазарта, внесени от Симеонов и още няколко депутати от НФСБ, предвиждат до пет години да бъдат закрити всички казина и игрални зали, които не са разположени в петзвезден хотел, на 20 км от границата или в 10 курортни комплекса. Което според браншовите организации на практика означава 75% от този бизнес да бъде затворен. По данни на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) към момента в страната има действащи 20 казина и 916 игрални зали. Само допреди месец броят им беше по-голям, но в края на април предсрочно лицензите си върнаха 2 казина и 23 игрални зали. Една голяма част от тях бяха на дружества, в които съдружници са Васил Божков и семейство Найденови, като вероятната причина е войната между тях, довела до повдигането на 18 обвинения на Божков и укриването му в Дубай. Отчетените общи приходи само от тези 11 смесени компании за 2018 г. са за 293 млн. лв., а общата им нетна печалба - 16 млн. лв., което ги поставя в топ 20 на най-големите в този сегмент на база приходи за 2018 г. Не е ясно защо затварят обектите извън бившия дует, но не е изключено причината да е COVID-19. Игралните зали и казината трябваше да спрат да работят временно заради мерките за социална изолация, въведени от правителството през март.

Автор: Капитал

Преждевременното връщане на лиценз е по-скоро изключение, като в последните години броят на игралните зали устойчиво расте - ако през 2016 г. те са 770, то към началото на 2020 г. те достигат близо 940. По данни на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) заетите в тази индустрия (игрални зали и казина) са около 20 хил. души. Преди седмица Министерството на финансите изнесе още данни: ако бъде приет проектът на Симеонов, ще трябва да затворят 673 игрални зали, от тях предсрочно 179 обекта, чиито лицензи изтичат след 2025 г. Годишната загуба от затварянето на тези обекти за бюджета би била в размер на 85 млн. лв. - 50 млн. лв. са алтернативен данък по ЗКПО (на база брой игрални съоръжения), 10 млн. лв. са данък върху доходите на служителите и 25 млн. лв. - осигурителни вноски. Ефектът няма да се прояви веднага, тъй като лицензите на отделните обекти изтичат по различно време. Обикновено те се дават за срок от 10 години, като има хазартни оператори, чиито лицензи са издадени през 2020 г., но те са сравнително малко. Във вторник Симеонов заяви пред БНТ, че диалогът с ГЕРБ по предложенията му продължава. По информация на "Капитал" се обсъжда по-мек вариант, според който няма да бъдат издавани повече лицензи за игрални зали във вътрешността на страната след изтичането на сега съществуващите, което означава те да затварят по-плавно до 2030 г.

Автор: Капитал

За разлика от игралните зали, броят на казината в страната е относително константен, като през годините те се движат в диапазона 20 - 26, а едно от условията за лиценз е те да са разположени в 4- или 5-звезден хотел.

Кой ще засегне

Играчите на този пазар са стотици, но сред тях се открояват няколко имена, собственици на вериги казина и/или игрални зали. Такива са семейство Боян, Цветомир и Стефан Найденови - дългогодишните бизнес партньори на Божков, чиито сигнали за рекет, изнудване и укриване на хазартни такси провокираха удара на прокуратурата срещу него и които по информация на "Капитал" са защитени свидетели на следствието. Найденови оперират около 35 игрални зали (някъде с партньори) под бранда Efbet, както и две казина - едно в с. Чучулигово до ГКПП Кулата и едно в Свиленград (виж инфографиката). Няколко от игралните зали на семейството са в пограничните райони, останалите са потенциално изложени на "риск" от затваряне. Според корпоративния сайт на Efbet под същия бранд работят и няколко игрални зали в Румъния. Найденови имат и онлайн хазартен сайт, който се управлява от малтийското дружество Brobet Limited. По информация от самите Найденови брутната печалба от целия им хазартен бизнес е 120 млн. евро миналата година.

От години на този пазар е и турският хазартен бос Суди Озкан. Той притежава малко на брой обекти, които правят внушителните 300 млн. лв. оборот за 2018 г. Сумарно обаче дружествата му излизат на загуба. Две от казината му са разположени в хотели с четири звезди - в Пловдив и в София, и теоретично би трябвало да затворят, ако се приеме ограничение подобни обекти да са само в хотели с пет звезди. Неговите обекти са под бранда Princess, като освен в България има казина и в съседните Румъния и Македония. Всъщност в края на 90-те години на миналия век Озкан напуска Турция, след като му повдигат обвинения за укриване на данъци, а хазартът в страната е забранен. Връща се през 2003 г. след споразумение с турските власти.

Автор: Капитал

Врачанският бос Валтер Папазки, който в миналото е бил част от групировката СИК, а сега е съдружник на Найденови в няколко дружества с лиценз за игрални зали, е другият в челната тройка на пазара. Сега се сочи за реален собственик на около 40 зали в цялата страна под бранда WinBet. С него се свързва и компанията "Евро геймс технолоджи" (оборот от 458 млн. лв. и печалба 189 млн. лв. за 2019 г.), която е най-големият производител на хазартно оборудване в страната. По данни от сайта й наетите в компанията са около 1900, а продуктите й са представени в 80 държави. Според Закона за хазарта лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри. Този текст обаче на практика се заобикаля от всички производители в страната, като лицензите обикновено се издават на други директно или индиректно свързани дружества.

Дългогодишен играч на този пазар е и Мило Борисов - основател на "Казино технологии" (друг голям производител и износител на игрално оборудване). С него директно и индиректно са свързани няколко компании с лиценз за игрални зали и казино в Бургас - "Баргейм", "Елдорадо корпорейшън" и "Палмс меркюр", както и "Телематик интерактив България", която е с лиценз за организиране на онлайн хазартни игри. Част от офлайн обектите са в съдружие с германската Gauselmann Group, която оперира игрални зали и казина под бранда Mercur, но също така е и производител на хазартно оборудване и има сайтове за залагания. Общият оборот на офлайн обектите на групата за 2018 г. е над 56 млн. лв.

В топ 25 на игралните зали по приходи попада и "Поло 11", която е свързана с брата на Весела Лечева - Даниел Лечев. През различни компании той държи над 20 игрални зали и едно казино във Варна, а общият им оборот за 2018 г. е над 50 млн. лв.

С верига обекти са още два производителя на игрално оборудване - българската "Джей пи ел" на Любомир Петков-Пашов и австрийската Novomatic Group, която в България работи през "Вилокс груп". Компанията е получател на средства по мярката 60/40.

С по няколко обекта са и куп локални играчи - Ангел Желев, който има около 20 зали предимно във Варна, както и Тенчо Лилянов - с обекти в Хасковска област. Лилянов има разнороден бизнес - от хазарт, през хлебозавод до сметосъбиране. Името му изплува около разследване на "Медиапул" и "Бивол" за фирмите, които са усвоили най-много средства по програмата за саниране, в която бяха излети 2 млрд. лв. от бюджета. Тогава се оказа, че хасковската фирма "Еко Традекс Груп" е на трето място в списъка с приходи от саниране с 4.8 млн. лева и шест изпълнени договора. Мажоритарен акционер в "Еко Традекс Груп" е фирмата "Форуком", която се притежава от Тенчо Лилянов със 70%, а Даниел Гаргов държи 30%. Последният се оказа роднина на Делян Добрев от ГЕРБ.

Козовете на бизнеса

Логично бизнесът се обяви против предложенията за ограничаване на броя на игралните зали в страната. Според Ангело Ирибозов от БТАПОИИ мярката може да доведе до концентрация на този бизнес у определен кръг лица, собственици на луксозни хотели. Оценката му е, че забраната на хазарта във вътрешността на страната няма да реши проблема със зависимостите, а ще го задълбочи, защото ще се появят нелегални обекти. Според Ирибозов манталитетът на българина може да се промени трудно и едва ли хората ще пътуват до Свиленград или до Черноморието, за да залагат на живо. Той допълва, че ограниченията ще се отразят и на производителите на хазартни игри, като с българска собственост от тях са 10-15 компании. "С поне 20% се обновяват ежегодно съоръженията в игралните зали", посочва той. И допълва, че инвестицията в една игрална зала е около 1 милион евро и този вид бизнес няма право на данъчен кредит, така че една част от тези пари влизат в бюджета под формата на ДДС.

Автор: Капитал

От потенциално ограничаване на офлайн залаганията биха спечелили компаниите с лиценз за онлайн казино. Част от едрите играчи вече са и на този пазар, който расте с почти двуцифрен темп, ако се съди по приходите от хазартни такси. Например, ако през 2018 г. постъпленията от игри в онлайн игрално казино са почти 20 млн. лв., година по-късно те са 37 млн. лв. Таксите се дължат върху разликата между получени залози и изплатени печалби на играчите.

В тези турбулентни политически времена, ходът със забраната на бизнес за над 1 млрд. лв. наистина няма да е лесен за управляващите. Но извън десетината пряко засегнати едри играчи и няколко футболни клуба и медии, от другата страна на везната стои избирателят, който с всяка изминала година се изкушава все повече в достъпните зали и хвърля в хазарт стотици милиони. Тези средства със сигурност имат по-удачен вариант за влагане.

Спортът обича хазарта

Хазартните компании традиционно са спортни спонсори и при всеки опит за ограничаване на този сектор се активизират спортни клубове в защита на статуквото. Такъв е и случаят в момента. Срещу предложението на Валери Симеонов сега бяха изпратени множество становища против от футболни клубове и баскетболни отбори. Efbet например е генерален спонсор на футболното първенство, на "Лудогорец" и на "ЦСКА 1948", като по думите на Найденови пред "Капитал" те изливат около 25 млн. лв. в спорт всяка година. През последните две седмици в няколко спортни сайта се появи информация, че WinBet ще е следващият генерален спонсор на закъсалия финансово футболен клуб "Левски". Компанията е генерален спонсор на "Ботев" - Враца, "Ботев" - Пловдив, и още няколко футболни отбора.
Темата накратко
  • Годишен бизнес за над 1 млрд. лв. е под заплаха, защото част от управляващите искат да ограничат растящите залагания в казина и игрални зали.
  • Основните играчи в сегмента са братя Найденови, Суди Озкан и Валтер Папазки.
  • В последните години игралните зали и оборотите растат, а плавните ограничения могат да пренасочат стотици милиони към друго потребление.

Предложението на Валери Симеонов от НФСБ да бъдат ограничени игралните зали и казината във вътрешността на страната изненада управляващите от ГЕРБ, предизвика организиран бунт сред футболните клубове и вероятно шок сред инвеститорите в този бизнес. Има защо - това е сегмент от пазара, който годишно завърта обороти за милиарди и носи печалби за стотици милиони и устойчиво расте през годините. В същото време досега залите и казината работеха в относителен регулаторен комфорт - държавата почти не ги забелязваше. Така допреди корона кризата броят на игралните зали растеше с по 5-10% годишно, за да достигне внушителните близо 1000 места за такъв хазарт в цялата страна и оборот от 1.8 млрд. лв. за 2018 г. на база отчетите на дружествата с приход над 100 хил. лв. на година. Така в тази невидима за много политици ниша годишно се завъртат около 2 млрд. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    rfs536477O8 avatar :-|
    rfs536477O8

    Хазартът следва да се превърне в развлечение за по-заможни хора и туристи, а не тежка зависимост за маргинализирани групи и изпаднали в дългове, както е сега. Затова идеята да останат само казината в курортите и 5-звездните хотели е правилна. Единствено да се прецизира за кои обекти по границата да бъде разрешено, иначе в тая зона биха попаднали и градове като Русе, Видин, Благоевград, Кюстендил и пр., където и без това не идват хазартни туристи.
    Това би довело и до инвестиции в нови 5-звездни хотели, от което ще се вдигне и качеството на туризма изобщо.
    Но паралелно с тия мерки е важно да се въведе и държавен монопол в онлайн казино игрите, които да се предлагат в сайта на тотото например. В противен случай празнината от отдръпването на офлайн игралните зали ще се запълни от частни онлайн оператори, много от които са чуждестранни, т.е. ще се получи изтичане на капитали от страната. Онлайн казиното не е сложна материя за организиране и държавата би могла да се справи. От онлайн хазарта само спортните залози и покер игрите да останат частни.

  • evpetra

    "Кой ще засегне"

    Кой кого ще засегне, кой ще бъде засегнат ...
    Госпожо Денисова, научете го този български език!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK