Топ 100 на варненските компании: Химия, строителство и зърно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 100 на варненските компании: Химия, строителство и зърно

За 2018 г. приходите на компаниите от сектор строителство са близо 2 млрд. лв., като почти всички от строителния сектор растат с над 30%.

Топ 100 на варненските компании: Химия, строителство и зърно

Туризмът и транспортът явно са акостирали в много на брой малки компании или адресът им е извън морската област

Калина Горанова
3789 прочитания

За 2018 г. приходите на компаниите от сектор строителство са близо 2 млрд. лв., като почти всички от строителния сектор растат с над 30%.

© Надежда Чипева


Спукани тръби, паднали булеварди, отъждествяване на област с една частна икономическа група. Доста неща не достигат на Варна, за да успее да излъска имиджа си.

Градът така или иначе остава на почетното трето място по мащаб на икономиката в страната. Компаниите в областта са генерирали общо 16.7 млрд. лв. приходи за 2018 г., а общата печалба е над 1 млрд. Броят на фирмите е над 14 600, като в тях работят над 123 хил. души.

На първо място по приходи е сектор търговия с над 5.4 млрд. лв. приходи, като там са и най-многото заети. Следва преработвателната индустрия с 2.4 млрд. лв. приходи, като в тази група влизат мощните представители на химическата индустрия, концентрирани в Девня. Трето се нарежда земеделието с 2.1 млрд. лв., което се дължи на силната концентрация на много от големите търговци на зърно в региона.

Най-големите 100 компании в област Варна са генерирали общо 7.9 млрд. лв. приходи, като това е с 8.3% повече от предходната година. Общата печалба на компаниите е 516 млн. лв., като при общата рентабилност има лек спад. В най-големите 100 компании работят общо 24 547 души.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Показателно за индустриалната карта на област Варна е липсата на големи предприятия в сферата на машините с малки изключения - варненската корабостроителница "МТГ-Делфин", производителят на бойлери "Елдоминвест" и "Ула", пак в сферата на корабостроенето. А големите в туризма или пропускат да се регистрират в града, или са раздробили бизнеса в различни дружества.

Девня - центърът на Варна

Без изненада лидерите в класацията на най-големите компании в област Варна се намират в Девня - химическото сърце на Варна. Една шеста от общите приходи на 100-те най-големи компании в региона идват по линия на три девненски предприятия. Това са лидерът и най-голям производител в Европа на синтетична калцинирана сода "Солвей Соди", българският производител на торове "Агрополихим" и дъщерната му търговска компания "Афер България", която продава и вносни торове и е на втора позиция. Те са генерирали общо 1.3 млрд. лв. приходи, като осигуряват заетост на 1200 души. Девня има още един силен представител в топ 20 - "Девня цимент".

Лидерът в класацията "Солвей Соди" за 2018 г. може да се похвали освен с първото място на база приходи и със солидна печалба от 135.6 млн. лв., която беше разпределена като дивидент. Основното производство на предприятието е на калцинираната сода - по 1.5 млн. тона годишно. А плановете са за още по-мащабно развитие.

В "Солвей Соди" белгийската група Solvay държи 75% и си партнира с турската Sisecam - 25% (в мажоритарния собственик на предприятието Solvay Sisecam Holding). През есента на 2019 г. белгийската химическа група Solvay съобщи, ще планира да инвестира общо 185 млн. евро в заводите си в България и САЩ.

За производството в Девня беше съобщено, че предвижданията са капацитетът за производство на сода бикарбонат да бъде увеличен с 200 хил. тона чрез инсталиране на нова линия при 25 хил. тона продукция към онзи момент, или пет пъти повече бикарбонат. Новата мощност ще е за два основни пазара - продукти за контрол на вредните емисии и храни за животни. Не е ясно дали и с колко корона кризата ще забави проекта, като новата производствена линия трябваше да заработи до края на 2020 г.

Проекти в езерото

Друг важен проект за предприятията в Девня като торовия завод "Агрополихим", който в голяма степен работи за износ, е удълбочаването на Варненското и Белославското езеро, който се движи от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", като бяха отпуснати 220 млн. лв. Девненските заводи от години са ограничени по отношение на газенето и това, че навътре в езерото не могат да влизат големи кораби.

Сега надеждите са проектът да се осъществи в неговата пълнота, а не да се драгира дъното само до пристанището на Доган, което бързо и безпроблемно се позиционира във Варненското езеро, като превърна стария въглищен терминал на ТЕЦ "Варна" в пристанище за контейнери, зърно и т.н.

В езерото има още няколко важни инфраструктурни проекта. Такъв е зърнен терминал на "Агрополихим" на Варна-запад, който трябва да влезе в експлоатация това лято и е с капацитет 100 000 т. Довършва се и пристанището за пропан-бутан на "Газтрейд", както и зърненият терминал на "Агрия груп холдинг", което също ще бъде позиционирано в Белославското езеро.

Напред към свободния пазар

На варненска почва класацията се води от чешката електроснабдителната група "Енерго-про" - дружествата за електроразпределение, енергийни услуги и продажби генерират сумарни приходи за над 950 млн. лв. през 2018 г. Оборотите на компаниите обаче отчитат спад, като причината е преориентирането на енергетиката към свободния пазар на ток. Така електроснабдителните дружества продават все по-малки количества електроенергия по регулирани цени заради все по-масовото излизане на бизнеса на свободния пазар. Дружествата не отчитат и приходите и разходите за мрежовите компоненти, които се префактурират към разпределителните компании. В резултат на всичко това проходите на "Енерго-про продажби" са с 40% надолу.

Строителство на растежа

Като най-успешен за 2018 г. във Варна обаче се откроява сектор строителство. За 2018 г. приходите на компаниите в него са близо 2 млрд. лв., като почти всички (с малки изключения) от строителните компании в сектора растат с над 30%. 2018 беше годината на строителството - не само в област Варна, но и в цялата страна, като то беше задвижвано основно от инфраструктурните обекти и съответно държавните поръчки за стотици милиони по европрограмите.

Най-голямата строителна компания във Варна - "Хидрострой" на Велико Желев, има ръст на приходите 87.7%, като в националната класация в сектор строителство тя беше на трета позиция след "Трейс груп" и "Главболгарстрой". Сред големите проекти на компанията е участък на "Хемус" от Ябланица до Боаза за 54.9 млн. лв. Завършен е проект за водоснабдителна система в община Шуто Оризари край Скопие, Северна Македония. В списъка са водни проекти като пречиствателната станция за отпадни води в Златни пясъци и ВиК мрежата на Добрич. Извън държавните поръчки са жилищният комплекс "Лабиринт" - шест сгради с по 9 надземни етажа във Варна, и реконструкцията на хотел "Астория" в Златни пясъци. Проектът е на "Хидрострой" в партньорство с варненския бизнесмен Милен Райков, като бившият соцхотел е купен преди години, а впоследствие се придобива и съседният терен. Хотелът се изгражда наново, разполага с 530 стаи и е под бранда RIU.

С 374% ръст на приходите е друга варненска компания, пак от групата на Велико Желев и "Хидрострой" - "Мавели". Нейните приходи скачат от 5.7 на 27 млн. лв. За 2018 г. компанията инвестира в покупко-продажба на недвижими имоти и активи, основно за жилищни сгради и комплекси от затворен тип, търговски центрове, хотели и бизнес сгради.

С огромен ръст на приходите (88%) е друга варненска компания -"Инжстройинженеринг", откъдето пък тръгва пътната кариера на Велико Желев. Тя печели доста проекти за пътни ремонти във Варна и региона.

По вода и суша

Над 1.1 млрд. лв. приходи идват за Варна по линия на транспорта. Освен класическите морски представители - държавното пристанище Варна и Параходство "Български морски флот", от Варна започва развитието си и е една от големите компании в автомобилните превози - "Дискордиа" на Христо Христов. Приходите на дружеството се увеличават с 40%. Компанията многократно е заявявала целите си да стане лидер Източна Европа и да увеличи автомобилния си парк на 1380 камиона в края на 2022 г., или повече от двойно. Корона кризата донесе тежки времена за транспорта, но едва ли ще преначертае тотално плановете за развитие.

Друга силно растяща автомобилна транспортна компания - с 43% увеличение на приходите, е основаната в село Ветрино "Прима 91", собственост на Желязко Желязков. Компанията съобщава, че е на пазара от 1991 г., а транспортът се превръща в основна за нея дейност през 1994 г. В началото превозите са в рамките на страната, а след влизането в ЕС основните дестинации стават вътрешноевропейските. През 2012 г. фирмата разширява дейността си и открива база в Германия. Разполага с над 120 влекача Евро 5 и Евро 6, като последните няколко години успява да увеличава автопарка си.

Те растат най-много

Абсолютен ръст на приходите от 26 хил. лв. до 106.6 млн. лв. има варненската фирма "Нафтико", а обявената печалба е 420 хил. лв. Компанията е еднолична собственост на Елмар Теймуров. Предметът на дейността на компанията е търговско посредничество, спедиционни и превозни сделки и т.н.

С огромен скок на приходите (425%) е компанията - собственик на ТЕЦ "Варна", "Сигда", която преди извършва дейност като транспорта фирма на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов.

С ръст 684% е "Желев и синове", собственост на Ангел Желев, която увеличава приходите си от 3 на 26 млн. лв. Предметът на дейността й е организирането на хазартни игри с игрални автомати и други подобни съоръжения в игрални зали, залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

Автор: Капитал

Спукани тръби, паднали булеварди, отъждествяване на област с една частна икономическа група. Доста неща не достигат на Варна, за да успее да излъска имиджа си.

Градът така или иначе остава на почетното трето място по мащаб на икономиката в страната. Компаниите в областта са генерирали общо 16.7 млрд. лв. приходи за 2018 г., а общата печалба е над 1 млрд. Броят на фирмите е над 14 600, като в тях работят над 123 хил. души.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK