Илън, Маса и Борис в ниска околоземна орбита
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Илън, Маса и Борис в ниска околоземна орбита

Илън, Маса и Борис в ниска околоземна орбита

Великобритания спаси от фалит OneWeb и се стреми към по-успешно космическо бъдеще

The Economist
3721 прочитания

© SpaceX


Шумпетер е просто астроном аматьор. Екипировката му се свежда до чифт очи и парцел в провинцията, разположен далеч от светлинното замърсяване на Лондон. Всичко това обаче е достатъчно, за да може той да гледа Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, а от време на време и Международната космическа станция, докато пресичат небосвода.

През последните няколко години там може да се види и нов спектакъл под формата на сателитите Starlink. Изстрелвани на порции от SpaceX - американската ракетна фирма, основана от технологичния милиардер Илън Мъск (създател и на електромобилите Tesla), тези спътници нямат аналог в небето, носейки се като влакова композиция в стегната формация от бели точки. Лошите метеорологични условия на 8 юли отложиха изстрелването на последната партида от тях. Когато те достигнат орбита, общият им брой ще е почти 600, което ще превърне SpaceX в най-големия сателитен оператор в света.

Сама по себе си SpaceX е забележителна фирма. Основана през 2002 г., за да реализира мечтата на Мъск за колонизация на Марс, тя е класически пример за дисръптър - стартираща фирма без история, която разбива статуквото на утвърдени гиганти като Boeing и Lockheed Martin. Нейните ракети са наполовина по-евтини от конкурентните, отчасти и защото първата им степен каца обратно на Земята, вместо да бъде изхвърлена някъде над океана, каквито са стандартните практики в космическата индустрия. Според най-новите оценки компанията е с капитализация около 36 млрд. долара, което задминава добре познати технологични фаворити като Airbnb, DoorDash или пък Palantir.

Сателити в небето

Ракетният бизнес на SpaceX обаче самостоятелно не би могъл да оправдае въпросната висока оценка. Изстрелвания на товари в орбита е малък и стагниран пазар. Самият Мъск твърди, че максимумът, който фирмата му може да се надява да спечели от него, е около 3 млрд. долара годишно. Така че, ако наистина иска да стигне до Марс и ако неговите инвеститори желаят да видят висока възвръщаемост, планът на Мъск би трябвало да е друг. И точно тук на сцената излиза Starlink. Въпросните сателити, които могат да се видят и от градината на аматьори астрономи като Шумпетер, са авангардът на "съзвездие" от над 1000 спътника, което трябва да излъчва интернет сигнал до всяка точка на планетата.

Идеята за високоскоростен сателитен онлайн достъп не е нова. Съществуващите опции за жалост са скъпи и бавни. SpaceX обаче твърди, че Starlink ще бъдат евтини, произвеждани на конвейер и разположени в ниска орбита, като по този начин ще предлагат услуга, сравнима с наземния броудбенд интернет, и то на конкурентни цени. Сателитите ще могат да обслужват райони с лоша свързаност в провинциална Африка (или пък провинциална Америка), а също така петролни платформи или товарни кораби в открито море. Мъск отбелязва, че общата стойност на глобалния телекомуникационен пазар е грубо 1 трлн. долара. Ако SpaceX успее да завладее дори малка част от него, компанията може да бъде оценена някъде между 50 и 120 млрд. долара и дори повече, което ще направи настоящата капитализация да изглежда като изгодна сделка.

Всъщност опити да се прави нещо подобно са правени и преди. Компанията Iridium обяви аналогични планове в края на 90-те години с фанфари: първият разговор през нейната мрежа бе проведен между Ал Гор, по това време вицепрезидент на САЩ, и далечен наследник на Александър Греъм Бел (изобретателя на комерсиалния телефон). Девет месеца по-късно фирмата се срина, притисната от първоначалните капиталови разходи за изстрелване на спътници. LeoSat - фирма, базирана в Люксембург, пък стартира работа през 2013 г., но затвори врати през миналата година заради липса на инвеститорски интерес.

Основните конкуренти

Основният конкурент на Starlink е компанията OneWeb, която вече има 74 спътника в орбита и планове за извеждане на още стотици. През март обаче и тя беше принудена да обяви фалит, след като не успя да убеди Сон Масайоши (известен с прякора Маса) - японски технологичен милиардер с афинитет към рисковите инвестиции, да й налее още средства. Но все пак фирмата успя да спечели нов поддръжник. На 3 юли рошавият британски премиер Борис Джонсън обяви, че правителството му ще даде 500 млн. долара в замяна на 45% от акциите на OneWeb, както и на златната акция, която дава контрол над фирмата в бъдеще. Bharti Global, индийска телекомуникационна фирма, от своя страна обяви, че ще инвестира още 500 млн. долара.

Решението на Джонсън предизвика всеобщо объркване, моментална суматоха и спекулации относно рационалните мотиви, на които се базира. Дали пък той просто не се опитва да съхрани едно национално високотехнологично бижу? От много време насам Великобритания се опитва да подкрепя малкия си, но добре развит космически сектор. От своя страна OneWeb, поне документално, е британска фирма - нейната компания собственик е базирана в Джърси, остров в Ламанша. По-голямата част от дейността й, включително производството на сателити, обаче е на територията на САЩ. Друго допускане е, че мотивацията за покупката е била стратегическа. Според източник, близък до преговорите по сделката, представители на Китай също са проявявали голям интерес и Великобритания се е намесила, за да охлади амбициите им. Също така американският съд, който администрира процедурата по фалит, най-вероятно няма да е склонен да даде OneWeb на китайски собственик.

При всички положения в случая политическият елемент също е изиграл своята роля. Излизането на Великобритания от ЕС ограничава достъпа на страната до Galileo - европейската алтернатива на американската система GPS. Бомбастичното обещание, че ще бъде създаден изцяло британски аналог на стойност 5 млрд. паунда или повече, изглежда доста съмнително. Интегрирането на не твърде сложна навигационна услуга в сателитите на OneWeb може да даде на Борис Джонсън вариант да се измъкне от ситуацията, като същевременно парира обвиненията, че Брекзит маргинализира страната.

Според вътрешни източници също така има надежда, че странното придобиване може да има и чисто пазарни основания. OneWeb например има предимство пред SpaceX по отношение на честотния спектър, необходим за излъчване на интернет от Космоса. Сателитните компании, които успяват да се изправят на крака след банкрут, като например Iridium, доказват своята жизнеспособност благодарение на донякъде скучен бизнес модел. Също като железопътните компании през XIX век, както и по-нататъшните инфраструктурни проекти, орбиталният високоскоростен интернет може да се превърна в ценен актив, след като първоначалните инвеститори, които често плащат прекомерна цена, излязат от играта.

Без монопол

Също така Илън Мъск може да има полза от конкурент в ниска околоземна орбита. Джеф Безос, най-големият технологичен магнат в света, работи по подобрен проект, но до момента не е изпратил нито един сателит в Космоса. Междувременно конкуренцията в лицето на OneWeb ще стимулира иновациите и ще попречи на SpaceX да установи небесен монопол.

Но способно ли е правителството на Великобритания да бъде източник на конкурентен натиск? Учтивият отговор на този въпрос, що се отнася до досегашната му предприемаческа активност, е "неконсистентен". Просто попитайте собствениците на таратайки като Austin Allegro или Morris Marina, произведени след частичната национализация на British Leyland през 1968 г. OneWeb може би ще има нужда от още финансови инжекции, ако иска да завърши изграждането на своя сателитен рояк. Британските данъкоплатци от своя страна може и никога да не видят как тяхната инвестиция се изплаща. Но ако OneWeb съумее да държи Мъск на нокти поне за известно време, техните загуби могат да се окажат печалба за потребителите в глобален мащаб. Защото все по-странни неща се случват в Космоса.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Шумпетер е просто астроном аматьор. Екипировката му се свежда до чифт очи и парцел в провинцията, разположен далеч от светлинното замърсяване на Лондон. Всичко това обаче е достатъчно, за да може той да гледа Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, а от време на време и Международната космическа станция, докато пресичат небосвода.

През последните няколко години там може да се види и нов спектакъл под формата на сателитите Starlink. Изстрелвани на порции от SpaceX - американската ракетна фирма, основана от технологичния милиардер Илън Мъск (създател и на електромобилите Tesla), тези спътници нямат аналог в небето, носейки се като влакова композиция в стегната формация от бели точки. Лошите метеорологични условия на 8 юли отложиха изстрелването на последната партида от тях. Когато те достигнат орбита, общият им брой ще е почти 600, което ще превърне SpaceX в най-големия сателитен оператор в света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 2
    ss avatar :-?
    SS

    А какво стана с така шумно рекламирания първи Български спътник ?

  • 3
    zzp41677913 avatar :-|
    zzp41677913

    Разделиха се с Булсатком и сега са нов оператор - NeoSat
    Ето линк: https://www.neosat.com/
    До коментар [#2] от "SS":

  • 4
    ss avatar :-|
    SS

    До коментар [#3] от "zzp41677913":

    Доста канали на приемливи цени ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK