Работата обаче е там, че "Удинекс" няма нито един клиент в страната, а оперира изцяло зад граница, като, изглежда, използва София само за данъчни цели. Според информация на сайта му дружеството търгува с енергийни продукти, трансгранични капацитети и съоръжения за съхранение. "Основно сме се специализирали в сделки в областта на природния газ и структурни продукти като разпространение в повечето европейски хъбове", пише още в профила на компанията.

"Удинекс" твърди, че работи само на добре развити пазари, какъвто със сигурност не е българският, но с пускането на платформата за търговия на "Газов хъб Балкан" и с предстоящото изграждане на газовата връзка с Гърция това ще се промени. И "невидимата" към момента компания изведнъж може да се окаже основна за сектора.

Кратка история, бързо развитие

"Удинекс" е регистрирана на 14 септември 2015 г. в жилищен блок на ул. "Рилски езера", като адресът съвпада с този на Адвокатско дружество "Чиков и Янакиев", което представлява фирмата. Първоначално тя е собственост на Соломон Гагунашвили, а след това и на Губаз Тварадзе. От 18 ноември 2016 г. собственик и управител е Давид Авалиани. Той е и единствен служител.

В енергийния сектор има предложенията, че тези грузинци са близки до бившите собственици на "Парадайс център" - Паата Зурабиевич Гамгонеишвили и Давид Михайлович Коблианидзе, които получиха от продажбата на мола над 250 млн. евро. Но формални данни за това през Търговския регистър не могат да бъдат намерени. Още повече че личните кодове на чуждестранните лица Давид Авалиани, Гагунашвили и Тварадзе се дублират с такива на други чужденци през годините.

Иначе регистрираният капитал на дружеството е 40 хил. лв., но през май 2018 г. е увеличен на 540 хил. лв. за сметка на неразпределена печалба.

През първите години "Удинекс" няма почти никакви приходи, но през 2017 г. оборотът скача до 75.5 млн. лв., а отчетената печалба е 1.34 милиона. За 2018 г. дружеството вече отчита над 160 млн. лв. приходи и 4.5 млн. лв. нетна печалба. За миналата година оборотът вече е 295 млн. лв., но печалбата е по-ниска - 3.8 млн. лева.

"Удинекс" има малки кредити към "Райфайзенбанк България", Ситибанк - Унгария, и Саксо банка - Дания.

Какво работи

"Доставяме газ в двете посоки като продукт, във VTP (виртуални търговски точки) и втечнен газ по различни фиксирани и плаващи индексации или съгласно стандартните ценови структури за търговия", пише още в профила на компанията. Според сайта на "Удинекс" основните клиенти са търговци на едро, производители, индустриални потребители, вносители и дистрибутори. Основно приходите са от виртуални сделки с природен газ. От годишния финансов отчет се вижда, че "Удинекс" плаща такси за участие на Central European Gas Hub AG (CEGH, така известния Gas Hub Baumgarten), който е базиран във Виена. Акционер в борсата е австрийската ОМВ. За операциите си фирмата използва френския софтуер eZ-nergy.

Също така "Удинекс" прави сделки с GASCOMTRADE, която от тази година е най-големият доставчик на природен газ в Украйна, след като страната ограничи вноса от Русия.

"Удинекс" е регистрирана и на газовата борса "Газов хъб Балкан", но засега няма данни за извършени сделки. По информация на "Капитал" компанията въобще не оперира на българския пазар, но това бързо може да се промени. С пускането на газовата връзка до Гърция например ще се осигури възможност за внос на големи количества LNG, както и на газ от Каспийския регион. В същото време Трансбалканският газопровод, по който "Газпром" доставяше газ за България, Гърция и Турция преди пускането на "Турски поток", вече не се използва и е възможно чрез него да се пренася газ към Украйна.

В отговор на въпроси на "Капитал" управителят Давид Авалиани заяви следното: "Вашата страна е много обещаваща и предприема съществени стъпки за интеграция в газовите пазари в ЕС и либерализиране на сектора. Скоро ще видим България като основен център и износител на газ за страните от ЕС. Регистрирани сме в "Газов хъб Балкан" и се надяваме скоро ликвидността да бъде достатъчна, за да започнем да търгуваме и на местно ниво."