Най-големите компании в металургията: С проблясъци на криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите компании в металургията: С проблясъци на криза

Секторният лидер "Аурубис България" понижава приходите си през 2019 г. заради временно спиране за ремонт, но печалбата и рентабилността му нарастват

Най-големите компании в металургията: С проблясъци на криза

Поевтиняването на металите понижи приходите на водещите дружества в сектора през 2019 г.

6444 прочитания

Секторният лидер "Аурубис България" понижава приходите си през 2019 г. заради временно спиране за ремонт, но печалбата и рентабилността му нарастват

© Цветелина Белутова


Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Поевтиняването на металите понижи приходите на най-големите компании в сектора през 2019 г.
  • Значителен спад отбелязват производителите на стомана, докато цветната металургия е с минимални колебания в резултатите.
  • Заради кризата покрай коронавируса прогнозите за тази година като цяло са песимистични.

Забавянето на ръста, което металургичната индустрия в България отчете през 2018 г., се оказа сигнал за начало на нова тенденция. През 2019 г. приходите на водещите 10 компании в сектора в класацията "Капитал 100" намаляват с 4.5%, като спадът би бил още по-голям, ако в класацията не влизаше нов участник - златодобивното "Дънди прешъс металс Крумовград", което има нулеви резултати за предходната година, когато все още не работеше. Нещо повече, световната криза заради епидемията от коронавирус не обещава тенденцията да се обърне през тази година.

Големият губещ през 2019 г. е черната металургия, където двете стоманодобивни предприятия в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стийл", отчитат двуцифрен спад на приходите, макар и след силна предходна година. С незначителни колебания в резултатите цветната металургия остава сравнително стабилна, а и перспективите пред нея са по-добри, след като клиентите започнаха да гледат на Китай като на не толкова сигурен доставчик. Въпреки това като цяло през 2019 г. шест от 10-те най-големи компании в сектора понижават приходите си, а ръстът при останалите е минимален.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

По план

Традиционно с огромна преднина пред втория в класацията начело се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. За миналата година заводът в Пирдоп отчита лек спад на общите приходи заради временно спиране на работата за поддръжка, което доведе до по-ниски продажби на мед. В същото време печалбата нараства значително (с над 30%) благодарение на по-високата цена на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт, както и на по-благоприятните такси за преработка на концентрат. Това води и до по-висока рентабилност.

Компанията преминава през сегашната ситуация покрай коронавируса, без да намалява производството или персонала. Въпреки пониженото търсене на мед в световен мащаб заради кризата и временното спиране на много производства в света "Аурубис" продължава да работи по четиригодшната си инвестиционна програма, която трябва да приключи през 2022 г. По нея се предвижда да бъдат инвестирани общо 260 млн. лв. основно в обновяване на инфраструктурата, но също и във въвеждане на нови процеси, които ще позволят на завода да преработва по-разнообразни концентрати и да извлича повече от медта в суровините. Като част от стратегията за диверсификация на енергийните източници през следващите няколко години ще бъде разработен и проект за соларна централа на площадката в Пирдоп.

Автор: Капитал

Запазване на обемите

След двуцифрения си ръст през 2018 г. производителят на медни продукти "София мед" отчита близо 7% понижение на приходите през миналата година. "Спадът в най-голяма степен се дължи на намаление на цените на металите на Лондонската метална борса. Погледнато в натурални единици (тонове), продажбите на готова продукция са на нивото от 2018 г. В същия момент пазарите на изделия от валцована мед и медни сплави в Европа отчитат спад от над 12%", коментира зам. изпълнителният директор и финансов директор на компанията Сергей Влайков. По думите му основен негативен принос в Европа има спадът в производството и потреблението в автомобилната индустрия, както и намаленото строителство.

Компанията е предпазлива в очакванията си за тази година. "Ситуацията на пазара заради COVID-19 и значителният спад в автомобилния сектор в Европа не ни позволяват да имаме ентусиазирани прогнози за 2020 г., въпреки че за първите 6 месеца запазихме обемите на същото ниво като миналата година", уточни Петрос Дацис, мениджър "Маркетинг и бизнес развитие". "И все пак, ако сравним нашия прогрес с този на европейските ни конкуренти, нашите резултати са далеч по-добри, което е резултат от позитивното ни развитие през последните години", добави той. Очакванията са, че пазарът ще започне да се възстановява в началото на следващата година.

Усещане за рецесия

Единственият производител на цинк и олово в страната - КЦМ в Пловдив, понижава приходите си с близо 6%, но излиза на печалба. Традиционно при спад на приходите разходите на компанията също намаляват, тъй като цените на суровината и продукцията са обвързани. "Това, което прави разликата при печалбата, е, че през 2018 г. имаме отрицателен резултат от промяна на валутните курсове, който е с около 10 млн. лв. по-нисък от миналата година. В същото време 2019 г. беше по-добра в производствено и търговско отношение и имаме по-висок оперативен резултат - 27.3 млн. лв. спрямо 18.2 млн. лв. през 2018 г.", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев.

Като ключов риск през 2019 г. той посочва понижението на цените на металите. "Това важи особено за цинка, който в рамките на годината поевтиня с 20-21%, което в много случаи прави невъзможно хеджирането. Оловото поддържаше, общо взето, едно ниво, но то не беше много високо, което го виждаме и тази година", уточни Цонев. И добави: "Като че ли и преди пандемията нашият бранш започна да навлиза в рецесия. Имаше намалено търсене, премиите на металите бяха по-ниски, като това се прехвърляше от автомобилостроенето, през производството на акумулатори и поцинковани изделия и стигна до нас. Това, което се случи през 2020 г., като че ли дойде в повече."

"Спадът, който започна през 2019 г., беше катализиран от пандемията и се случи по-бързо, но той не изчерпа рецесията, която така или иначе се очакваше и която неизбежно ще се случи до края на годината. В крайна сметка всичко тръгва от потреблението", казва Румен Цонев, председател на надзорния съвет на КЦМ
Фотограф: Надежда Чипева

През тази година цените и на двата метала спадат с нови 20% спрямо декември 2019 г., което говори за потиснат пазар. "Това е следствие на намалено търсене и липса на големи инфраструктурни проекти, което неминуемо се отразява и на нас и е пряко следствие от пандемията", казва Цонев. Част от клиентите са поискали отлагане на доставките, което е принудило компанията да се върне към отдавна неизползваната практика да продава метали на борсови складове. "Това са по принцип неизгодни сделки, но по този начин намерихме краткосрочно решение, тъй като разходите за производство вече са направени", обясни Цонев. Това обаче е дало възможност на КЦМ да се огледа и да намери други пазари - в Далечния изток, където пандемията премина по-рано. "Това ни дава самочувствие, че няма да имаме сериозни проблеми с реализацията изобщо. Въпросът е с каква доходност ще бъде тази реализация, но пък това ни позволява да реагираме по-гъвкаво", добави той. Рискът в момента е от втора вълна на пандемията, но дори и да не се случи, прогнозите за тази година не са много добри. "Спадът, който започна през 2019 г., беше катализиран от пандемията и се случи по-бързо, но той не изчерпа рецесията, която така или иначе се очакваше и която неизбежно ще се случи до края на годината. В крайна сметка всичко тръгва от потреблението", каза Цонев.

Независимо от това компанията продължава да работи по новия си инвестиционен проект за 130 млн. евро, който обяви в края на миналата година и който трябва да приключи през 2023 г. Той трябва да интегрира технологично отделните звена на завода и да увеличи капацитета за рециклиране на различни вторични суровини, което ще позволи на предприятието да произвежда и нови метали. Европейската инвестиционна банка отпусна 65 млн. евро заем за проекта, като в момента компанията продължава разговори за оформяне на цялостното кредитиране и избира технологични доставчици. "Умерени оптимисти сме, че проектът ще се случи в разумен срок", коментира Цонев.

Заличаване на ръста

След като през 2018 г. стоманодобивът в страната изтегли целия металургичен сектор нагоре с над 25% увеличение на приходите, през 2019 г. спадът е значителен и до голяма степен заличава постигнатия предната година ръст. Двуцифрено намаление на продажбите отчитат и двете предприятия в сегмента - "Стомана индъстри" (част от гръцката група Viohalco) и "Промет стийл" (собственост на украинската Metinvest) край Бургас, като заводът в Перник отново излиза на загуба след две години на плюс.

Като цяло в Европа през миналата година забавянето на автомобилната индустрия доведе до лек спад в стоманодобива, което се усети най-вече през второто полугодие. В България обаче към това се добавиха и няколко допълнителни фактора, които многократно засилиха ефекта. "Първата причина за понижението е цената на енергоносителите, а другата е увеличеният внос от трети страни", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му цената на индустриалната енергия тук е най-високата в ЕС с изключение на Великобритания, в резултат на което конкурентоспособността на българската продукция рязко спада. "Формулата на стоманата е скрап, електроенергия и работна ръка. Когато основен компонент като електроенергията е по-скъп, някои продукти стават неконкурентни и затова България има по-висок спад на продажбите на стоманени продукти от средния в Европа", обясни Петров. Към това се добавя и липсата на механизъм за компенсиране на косвените въглеродни емисии за големите индустриални предприятия, което допълнително натоварва разходите за енергоносители. Според него поевтиняването на газа е положително развитие, с което обаче България просто се доближава до цените, които конкурентите ползват.

Негативно влияние оказва и фактът, че през миналата година ЕС увеличи с 5% квотите за внос от трети страни. "Това доведе до засилен внос от държави като Турция, Украйна и Русия, а като граничещи с тях България и Румъния бяха най-силно засегнати", каза Петров.

Тези фактори стоят и зад решението на "Стомана индъстри" по-рано тази година да обяви, че свива производството си в Перник и съкращава част от работниците си. Като причини за това компанията посочи намаленото търсене на стомана в световен мащаб, поскъпването на електроенергията и високите цени на въглеродните емисии, както и икономическите последици от пандемията.

Очакванията за тази година са спадът в стоманодобива да се задълбочи в резултат на коронавируса и свитото потребление. "Като се има предвид, че автомобилостроенето и машиностроенето са силно намалели в момента, конкуренцията при производителите на стомана става по-ожесточена, маржовете се свиват и българската продукция става още по-неконкурентна", добави Петров.

Храна за производство

Свиването на европейските пазари и свързаният с това натиск върху премиите от продажбите са причината за лекото намаление на приходите и печалбата и на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". "Когато САЩ ограничиха пазара за китайски компании, те се насочиха към други пазари, първият от които беше европейският. Бяхме принудени да се конкурираме с китайските компании, работещи с големи държавни стимули в нелоялни условия", коментира изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. Влияние върху резултатите на дружеството е оказало и увеличението на цените на електричеството и природния газ миналата година. "Поради конкурентните пазарни условия нямахме възможност да отразим това изменение в премийните цени, което от своя страна допринесе за понижението на нетната ни печалба", уточни той.

Епидемията тази година има по-скоро косвен ефект върху работата на предприятието. "Предстоеше ни пускане в експлоатация на новия валцов стан в края на март, но поради кризата експертите трябваше да се върнат в своите страни и бяхме принудени да спрем за три месеца, с което планираното увеличение на производството се забави. В същото време от началото на годината назначихме и обучихме 50-60 нови работници, което се превърна в разходно перо без доходи", каза Йорюджю.

"Не можем да очакваме пазарите да се нормализират, докато мерките срещу вируса не се премахнат напълно. Дори и след това много от предишните ни навици може да не се възстановят", казва Хюсеин Йорюджю, изп. директор на "Алкомет"
Фотограф: Цветелина Белутова

Независимо от свиването на много производства заради кризата, включително на автомобилния сектор, от "Алкомет" не отчитат спад на общия обем на продажбите тази година. Причината е, че още преди време компанията се ориентира към разширяване на гамата от продукти за опаковъчни материали, които се използват в хранително-вкусовата индустрия, и именно този сегмент сега има значителен положителен принос.

Неизвестните тази година са свързани най-вече с това как ще се развие епидемията. "Не можем да очакваме пазарите да се нормализират, докато мерките срещу вируса не се премахнат напълно. Дори и след това много от предишните ни навици може да не се възстановят", коментира Йорюджю. С подновяването на работата на специалистите по пускането в експлоатация на новия валцов стан компанията очаква производството да нарасне. "Въпреки че при някои продукти се усети намаленото търсене, ще продължим с увеличеното производство за клиентите ни в хранително-вкусовата промишленост, която не е засегната от кризата, каза той и добави: Виждайки доброто количество на текущите ни поръчки, се надяваме да не се стига до намаляване на капацитета ни в бъдещ период."

Добивно трио

Три са вече представителите на рудодобивната индустрия в секторната класация, след като през миналата година заработи новата мина в Крумовград. Традиционно това са и най-рентабилните компании (между 20 и 30%), свързани с производството на метали.

"Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди край средногорския град, остава на шесто място с минимален ръст на приходите. Според отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) през миналата година има известен спад на произведеното злато под формата на концентрат и леко увеличение при медта, но е постигната по-висока цена на благородния метал.

Новото попълнение в класацията е златодобивната "Дънди прешъс металс Крумовград", която работи от миналата година
Фотограф: Цветелина Белутова

Дебютантът в К100 "Дънди прешъс металс Крумовград" (също собственост на DPM) има само няколко месеца дейност през миналата година, но успява да се нареди сред най-големите в металургичния сектор. Това донякъде се дължи и на факта, че част от големите компании, присъствали предишни години в класацията, не подадоха финансовите си отчети навреме. Въпреки това "ДПМ Крумовград" прави смела заявка за трайно участие в топ 10 с приходи от близо 140 млн. лв. Новата мина, в която бяха инвестирани близо 165 млн. долара, на практика работи на пълни обороти от края на август, но успява да добави над 57 хил. тр.у. злато като концентрат към производствените резултати на DPM. Прогнозите на канадската компания за 2020 г. са производството на злато в България да нарасне с 20%, тъй като това ще бъде първата пълна година за крумовградския проект, а добивът на злато в Челопеч се очаква да остане стабилен.

Седмата си позиция запазва и "Асарел-Медет", която добива медни руди край Панагюрище. Сложната ситуация покрай коронавируса обаче прави прогнозите за тази година трудни.

"Очаква се рекорден спад на световната икономика в резултат от пандемията. Според някои анализатори нивата отпреди кризата ще бъдат достигнати едва в края на 2021 г., ако се приеме, че няма да има втора вълна от COVID-19. Заради голямата несигурност трудно някой може да се ангажира с конкретни числа към настоящия момент", каза изпълнителният директор Делчо Николов. Очакванията са, че в краткосрочен план цената на рафинираната мед, която определя и цената на медния концентрат, който компанията продава, ще бъде под натиск. "Освен пандемията и предприеманите от правителствата и централните банки икономически мерки върху нея ще влияят и търговската война САЩ - Китай, възможни проблеми с предлагането, поведението на фондовете, валутният курс евро/долар", посочи Николов и добави, че според някои прогнози ще има спад с около 13% спрямо средната цена за 2019 г. "Доколко бързо ще бъде преодоляна икономическата криза зависи от много фактори, като неизвестните са повече от известните. Следим и анализираме всички детайли от този процес, за да бъдем гъвкави и адекватни в такава сложна ситуация", допълни той. По думите му въпреки трудностите и неясните хоризонти компанията не е съкращавала работници. "Имаме опит в антикризисния мениджмънт. Реагирахме навреме и продължаваме да сме стабилни. Не спираме да работим по утвърдения годишен план, да изпълняваме програмата си за дългосрочно развитие и да управляваме балансирано финансовия риск", посочи Николов.

Да намерят трудния баланс между свитите пазари и запазването на рентабилно производство се очертава като основно предизвикателство за повечето компании в металургичния сектор през тази година. Всички обаче са единодушни, че успехът ще зависи най-вече от това как ще се развие епидемията и колко бързо ще се съвземе световната икономика след кризата.

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Поевтиняването на металите понижи приходите на най-големите компании в сектора през 2019 г.
  • Значителен спад отбелязват производителите на стомана, докато цветната металургия е с минимални колебания в резултатите.
  • Заради кризата покрай коронавируса прогнозите за тази година като цяло са песимистични.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Понижението на приходите не е ресурсоопределящо, а периодично; и е заложено в инвестиционните им схеми. Поевтиняването на металите е трайна тенденция в синхрон с общото, координирано охлаждане на икономиките.

    Стоманодобивът е с висока норма на консумация на ресурс (ток и вода), който увеличава цената си в съгласие със степенчатото му намаляването ([Спред] - последователно повишаваща се цена на добиване на свързан ресурс, пред повишавани стъпаловидно гранични стойности). Т.е. едновременно достигане до увеличено производство в минал период, съвпаднало с начало намалено търсене. За сметка на това резултатът е: увеличени складови наличности от реализирана продукция.

    Цветната металургия залага на нискоенергоемки химични реакции, които нямат нужда от електричество (освен в крайната топилна фаза), а някои процеси отделят високи количества топлина (ползвана за поевтиняване на производствената технологична схема). Освен това инвестиционните намерения са в посока увеличено ползване вторични суровини (олово), което компенсира намаляващата разлика между приходи и печалба. Т.е. цветната металургия е с по-ниска степен засегнатост от общото охлаждане икономики, и сдържана волатилност.

    "Умереният оптимизъм" на г-н Цонев (КЦМ) се подхранва и от по-гъвкавите възможности за реагиране на нерегулярен пласмент, предвид по-доброто вместване в технологичните възможности на новото оборудване, което няма разтегливите изисквания за буферност във времето за подготовка при пуск и технологично спиране или профилактика. Разбира се от значение е и начинът на достъп до конкретният пазарен сегмент (борсови складове), чието плащане не е точно както при фючърс, но все пак е допълнителен финансов буфер.

    Така или иначе превенция спрямо заболявания е съществувала постоянно (сега е с по друг дял в общия риск), а планираното синхронизирано намаляване на производството в световен план според новите климатични очаквания, е корекция спрямо намаляващо потребление - характерно за момента от икономическият цикъл. В смисъл такъв, че ако те очаква планиран планински преход, не поръчваш тройка кебапчета, а само тулумбичка с кафе :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK