Най-големите компании преди 10 години: От дъното до апогея
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите компании преди 10 години: От дъното до апогея

Shutterstock

Най-големите компании преди 10 години: От дъното до апогея

Десетилетие след финансовата криза днес оцелелите дружества са много по-големи, но през 2020 навлизат в нов тежък сезон

8059 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Преди десет години бизнесът пропадна заради глобалната финансова криза.
  • Днес оцелелите компании са много по-големи, но през 2020 навлизат в нов тежък сезон.
  • Неприятният факт е, че част от чуждите инвеститори са напуснали България през последното десетилетие.

Преди десет години България усети труса от световната финансова криза и след бурния ръст около приемането в евросъюза бизнесът на фирмите рязко се сви. Тогава най-голямата стотица компании отчете екстремен срив на приходите от 17%. Погледнато от днешна дата, след десет години възстановяване днес компаниите в класацията "Капитал 100" изглеждат по-големи и устойчиви. Но и изправени пред нова криза, този път заради пандемия, а не поради глобални финансови проблеми.

Почти 50 млрд. лв. са били оборотите на стоте най-големи компании в страната през 2009 г. Днес топ 100 дружествата произвеждат почти 50% повече приходи, което показва стабилен растеж, дори и ако се отчете инфлацията.

Урокът отпреди десет години е, че периодът на криза значи изпарени продажби и печалби. Но общото и днес, и през 2009 г. е, че гигантските минуси стоят при държавните компании, а частните са по-гъвкави и съумяват да оцелеят. Но циклите водят винаги до спадове в металургията, където сниженото търсене автоматично събаря цените. Изчезват и свързаните със строителния бум компании и свързаните с тях като заводите за цимент.

Едно друго сравнение е смущаващо: анализът отпреди десет години показва, че 60% от дружествата в стотицата са с чужди собственици. Днес това число е по-малко - 52. Причините са две. Кризата "оттегли" западни инвеститори, особено от ритейла и финансите. А особено напоследък държавата реши да се разширява в нови бизнес сфери като строителство и горива и това ще влошава съотношението и в бъдеще. Особено ако се отчете и липсата на нови чуждестранни инвеститори през последните години.

Разликите

Лидерското трио е без грандиозна промяна - рафинерията и търговската компания на "Лукойл" са водещият дует, следван от медната рафинерия в Пирдоп "Аурубис". В десетката обаче са влизали два телекома с над 1 млрд. лв. Приходи, които заради спадналите цени на услугите през годините сега са с по-скромни обороти. Влизали са и веригите OMV и Metro, при които също дошлата конкуренция е отнела милиони от продажбите.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

Най-позитивната новина от сравнението на данните днес и преди десет години е, че топ растящите дружества са индустриални, и то не само на суровини, а на продукти с добавена стойност. Примери за това са стъкларската фабрика "Би Ей глас", преработващото мед "София мед", заводът за царевично нишесте "Амилум", ботевградското предприятие за електроника "Интегрейтид микро електроник".

Има и малка група на компании със "замръзнал" бизнес - те правят толкова приходи днес, колкото и в миналото. Сред тях са държавните пощи, авиопревозвачът "България ер", хранителният холдинг "Белла", веригата бензиностанции "Шел".

Изчезналите дружества са познати имена - половината фалирали, другите закрити. Примери за първата категория са "Кремиковци", "Пикадили", "Нафтекс петрол", а сред изчезналите са чужди строители с проекти тогава като "Алпине бау" и "Терна". Отсъстват и някои от търговците, които са били посредници на бургаската рафинерия, но от години не са - например "Интерпетролиум енд партнърс" и "Бургойл".

Смалени в пъти са единични представители на иначе растящи сектори - например "Техномаркет" и "Еврофутбол". Макар и да фигурира с приличен оборот за миналата година, всъщност фабриката за цигари "Благоевград БТ" вече не работи, а отчита приходи от други дейности, а "София БТ" съвсем изчезна.

Иначе числа като цяло показват възход - над 54 от компаниите са с по-високи приходи, като при почти всички скоковете са двуцифрени.

Малките разлики

Сравнението с преди пет години не показва резки амплитуди. Тогава компаниите, особено производствените, започваха активно да се възстановяват от кризата. В страната обаче все още имаше дефлация и средно приходите не бумтяха.

Стотицата през 2014 г. е "произвеждала" 60 млрд. лв. приходи, а пет години по-късно числото е с едва 11% по-високо.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

За пет години има няколко компании, които са удвоили бизнеса си, и то от висока база. Примери за такива са германската верига "Лидл", производителят на сензори "Сенсата" и на слънчогледово масло "Олива".

Има една едра "зърнена" промяна. От бизнеса от няколко години изчезна българското дружество на световния търговец "Гленкор", който преди пет години е правил оборот от почти 300 млн. лв., затова пък бизнесът на американския му конкурент Cargill сега е в пъти по-голям. Всъщност, откакто България влезе в евросюъза и субсидиите за земеделието са милиардни, започна и трайното уголемяване и присъствие на търговците на пшеница, царевица и слънчоглед в групата на големите сто компании.

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Преди десет години бизнесът пропадна заради глобалната финансова криза.
  • Днес оцелелите компании са много по-големи, но през 2020 навлизат в нов тежък сезон.
  • Неприятният факт е, че част от чуждите инвеститори са напуснали България през последното десетилетие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK