Най-големите транспортни компании: Малко преди бариерата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите транспортни компании: Малко преди бариерата

Летище София вече има избран частен стопанин - фондът Meridiam и строителят Strabag, които от догодина ще го управляват

Най-големите транспортни компании: Малко преди бариерата

Пандемията ще остави дълбоки следи върху сектора. Авиацията ще се бори за оцеляване, а пътните превози ще тестват ограниченията на пакета "Мобилност"

Калина Горанова
5802 прочитания

Летище София вече има избран частен стопанин - фондът Meridiam и строителят Strabag, които от догодина ще го управляват

© Цветелина Белутова


Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Пандемията ще остави дълбоки следи върху сектор транспорт.
  • Авиацията ще се бори за оцеляване, а пътните превози ще тестват ограниченията на пакета "Мобилност".
  • Най-печелившото дружество е "БМФ Порт Бургас" на братя Домусчиеви, а традиционно държавните са на загуба.

Относително успешна година на фона на настоящата 2020 г. беше измината 2019 г. за сектор транспорт, като спад на приходите на дружествата в секторната класация в "Капитал 100" почти няма. С малкото изключение на летищата във Варна и Бургас. А по традиция загубите са в държавните жп компании.

Лидерската позиция отново е за Национална компания "Железопътна инфраструктура", която има ръст на приходите 12.6%. Държавната компания обаче получава значителни субсидии от бюджета, като от известно време е сериозен източник на бизнес за местните строителни фирми. Това лято предстои тя да подпише редица големи договори с компании, свързани с Христо Ковачки, ВДХ (бившата "Водстрой 98") и "Джи Пи груп", за модернизация на жп линии. Тя обаче не се справя убедително точно с това си основно задължение - строителството на бързи линии, като само за изграждането на ключовата жп магистрала от София до Бургас не стигнаха два програмни периода на оперативна програма "Транспорт" и ще е необходим и трети, като бързите влакове се отлагат за 2027 г.

Автор: Капитал

Най-растящата компания в топ 20 в сектор транспорт се оказва не друг, а "Център за градска мобилност" на Столичната община. Основното обяснение за големия ръст на приходите е, че досега се е отчитала само комисионата от продажбите, а сега - цялата сума на продадените билети и получените субсидии.

Транспортът се оказа една от големите жертви на кризата с COVID-19. Първи пострадаха морските превози при удара върху китайската икономика. Затварянето на границите буквално блокира бизнеса с превоз на пътници и създаде значителни проблеми за товарните компании, които продължават и днес, като неизвестността за фирмите и рисковете от ново затваряне на граници продължава да стои. Най-твърдо обаче беше приземяването за авиацията, което се разигра в невиждани размери от началото на съществуването й.

Ефектите на пандемията ще останат още дълго по пътищата, както и във въздуха, като мащабните сътресения за авиопревозвачите и нуждата от наливане на държавни пари в националните превозвачи са напът да изкривят пазара, като лоу-костите, които до момента движеха ръста му, се оказват в неизгодна ситуация.

Огромните перипетии по суша

През последните една-две години над влекачите на автомобилните компании се скупчиха доста тъмни облаци - пакетът "Мобилност", тол системата в България, а накрая и COVID-19.

Те все още не личат през отчетите на големите автомобилни компании в топ 20, като само спедиторът "Гопет транс" има спад на приходите си от 4.6%. Компанията прогнозира спад на приходите и на печалбата от 20% заради кризата с COVID-19.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

Свиване на пазара в момента спрямо нивата отпреди пандемията отчита и Христо Христов от автомобилната "Дискордиа". Блокадата на границите доведе до сериозни проблеми и работата в условията на липса на каквато и да е било предвидимост. Първоначалният резултат беше липса на транспортна услуга, което се дължеше до отпадането от пазара на флотилии заради пандемията и отказа на шофьорите. Нарушеният баланс на търсенето и предлагането на свой ред пък е довел до ръст на цените почти по всички направления. Това, което се е разиграло впоследствие, е връщането на транспортните фирми на пазара, свободни транспортни обеми и бързото възстановяване на баланса. Неяснотите за автомобилния бизнес по суша обаче остават покрай новата активизация на ситуацията с COVID-19 и новите рискове от затваряне на граници и пазари.

Това постави фирмите през невъзможност да планират собственото си развитие, като "Дискордиа" например има поръчка за нови 150 камиона към настоящите 700 и все още не е ясно каква ще е съдбата й. Компанията многократно е заявявала целите си да стане лидер в Източна Европа и да увеличи автомобилния си парк на 1380 камиона в края на 2022 г., или повече от двойно, като корона кризата създава несигурност.

Ситуацията се влошава. В средата на юли тази година Европейският парламент след три годишна сага прие окончателно правилата по пакета "Мобилност", известен още като пакета "Макрон". Новите регламенти ще затруднят сериозно транспортните компании от периферията на съюза. Промените засягат изискванията за почивка на шофьорите, командировъчните им и каботажните превози, като основните трудности за държавите от периферията ще дойдат от изискването камионът да се връща на всеки 8 седмици в държавата по установяване, връщането на водача по местоживеене или в експлоатационния център на всеки 4 седмици, лимитът на каботажните превози от три операции за 7 дни и забраната за ползване на седмичната почивка на борда на превозното средство.

Малко преди твърдото приземяване

Резултатите на компаниите в сектор авиация показват една относително добра изминала 2019 г. на фона на тягостните очаквания за настоящата 2020 г.

Ръст имат двете големи чартърни компании, които са в топ 20 на големите транспортни компании - "Би Ейч еър", която има ръст от поне 30%, и "Бългериан еър чартър", която увеличава приходите си с 9%.

Ръководство на въздушното движение пък расте по размер на приходите с близо 19%, но свива печалбата си от 30 на 18 млн. лв. От една страна РВД реализира по-високи приходи от такси при прелитане, които са се увеличили с 21.36%. По отношение на приходите от такси за прелитане в районите на летищата има намаление от 16.2%. Основно това е резултат на по-ниските такси за летище София с 18.65% и от понижаването на трафика на летищата във Варна и Бургас, поради по-слабия летен сезон в сравнение с 2018 г.

Последното е видимо от данните на концесионера на летищата във Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", който отчита спад на приходите си с 13.3%. В компанията операторът на летището във Франкфурт - Fraport, си партнира с българската група "Химимпорт", която има миноритарно участие. На фона на рекордната 2018 г. по отношение на броя на пътниците през 2019 г. Ryanair по неизвестни причини закри базата си в Бургас и остана само с едва три полета през лятото - Краков, Варшава и Братислава, от общо 11 линии, открити година по-рано.

През 2019 г. държавна компания "Летище София" отбелязва ръст на приходите от 8%, но запазва същите нива на рентабилност на печалбата. Обяснението на столичната аерогара за ръста на приходите е основно посредством по-добрите приходи от продажби от магазините. Ръстът на броя на пътниците и на самолетите се забавя, като първите се увеличават само с 2.1%, а вторите с 1%. Постигнатият ръст на натуралните показатели през 2019 година в сравнение с отчета за 2018 година се дължи в най-голяма степен на нискотарифните авиокомпании Ryanair и Wizz Air, обясняват ситуацията от летище София.

Това е предпоследната държавна година за летището. Наскоро процедурата по концесионирането на летище София достигна почти до финала, като съдът след Комисията за защита на конкуренцията потвърди решението на транспортното министерство концесионер да стане фондът Meridiam и строителят Strabag, който е с 1%. Те ще си партнират с летищния оператор летище Мюнхен. А промяната вероятно ще стане през 2021 г.

Спадовете от миналата година обаче са нищо в сравнение с пълното приземяване на авиацията, случило се през тази пролет, което доведе редица авиокомпании до финансов колапс, а нискотарифните авиопревозвачи обвиниха правителствата в изкривяване на пазара заради огромните помощи, които се наляха в националните превозвачи.

Големите отсъстващи

В тазгодишната класация транспорт има няколко големи липсващи компании, които би трябвало да попаднат сред първите. Това са авиопревозвачът "България ер" и Параходство "Български морски флот", които не подадоха отчети. "България ер", която е част от варненската група "Химимпорт", обикновено фигурира в топ 3 с малко под 300 млн. лв. приходи.

БМФ е част от палитрата от бизнеси на братята Кирил и Георги Домусчиеви, като в морския бизнес те срещнаха някои трудности и дори поискаха промяна на приватизационния договор, така че да се намали изискването за тонаж, но по-скоро ще трябва да платят неустойки.

Домусчиеви фигурират в класацията с другата си голяма компания в сектор транспорт - концесионерът на пристанище Бургас "БМФ Порт Бургас". За изминалата 2018 г. тя беше дружеството с най-големия скок на приходите, които тогава се увеличиха със 105%. Тогава от компанията определиха големия ръст като еднократен ефект, дължащ се на променена счетоводната политика на компанията и завършване на голям инфраструктурен проект, който бил отчетен еднократно като голям приход от инвестирани суми за извършени строителни и монтажни работи и дейности по поддържане, рехабилитация, реконструкция и разширение на пристанищните терминали.

Тези прогнози се сбъдват, като през 2019 г. компанията отчита свиване със 34%, като в абсолютна стойност това е спад от 104 млн. лв. През миналата година и много добрата печална на компанията беше окачествена като еднократна. Добрата рентабилност обаче остава факт, като тя дори се подобрява и от 36% през 2018 г. скача на 43% през 2019 г., или 86 млн. лв. в абсолютна стойност.

"БМФ Порт Бургас" стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток 2" и за контейнери - "Бургас-запад". За взимането на концесията помогна приватизацията на параходството БМФ от братята. За държавния оператор в съседство "Пристанище Бургас" остана силно ограничен бизнес. През миналата година портът влезе в полезрението, като стана ясно, че от там минават танкерите на един от най-големите вносители на горива - "Инса ойл", който се обяви за противник на "Лукойл България".

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Пандемията ще остави дълбоки следи върху сектор транспорт.
  • Авиацията ще се бори за оцеляване, а пътните превози ще тестват ограниченията на пакета "Мобилност".
  • Най-печелившото дружество е "БМФ Порт Бургас" на братя Домусчиеви, а традиционно държавните са на загуба.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK