Дарин Стойков: Няма помощ, оправяй се самичък
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Корона от проблеми за малкия бизнес

Дарин Стойков: Няма помощ, оправяй се самичък

Дарин Стойков: Няма помощ, оправяй се самичък

Собственикът на бистро "Даро" в София пред "Капитал"

Мара Георгиева
7148 прочитания

© Надежда Чипева


Този текст е част от темата за проблемите на малкия бизнес в корона-кризата. Повече може да прочетете тук, a още истории за това как се справят различни предприемачи - тук, тук, тук, тук, тук и тук.

На 13 март обявиха извънредното положение. Първата заповед затвори абсолютно всичко. Един ден след това дойде корекция на заповедта, която позволи да работим с поръчки за вкъщи. Отворихме прозорците на заведението и започнахме да продаваме през тях. Мислехме, че ще е кратко, но се оказа месеци. После разрешиха да отворим заведенията, но липсват правила, има неясноти, които на практика отварят вратата за административен натиск от проверяващи.

Ако по време на извънредното положение имаше ден, в който да сме на 30% от обичайния оборот, за нас това беше добър ден. През април козунаците за Великден и инициативата "висящ козунак", предплатен за хора в нужда, ни помогнаха да имаме по-нормален бизнес. През май обаче беше "челна катастрофа с 200 км в час". За времето, в което бяхме затворени, оборотът ни падна с 60% . В момента сме на 50% от оборота в сравнение със същия месец на миналата година. Работим двама на пълен и един на половин работен ден. Успяхме да се договорим с наемодателя, който също е ресторантьор, и намалихме наема. Тази договорка продължава и сега.

Оптимизирахме разходите, но така, че да не правим компромиси с качеството на услугата и продукта. Разчитаме само на редовни клиенти, които познаваме по име, знаем как се казват дори децата и кучетата им. Така можем да продължим вечно, но без растеж. А плановете за откриване на второ бистро на друго място ще почакат.

Чувствам се предаден от държавата, защото хората, които управляват в момента, възприемат бизнеса, който генерира продукт, като далавера. Няма визия, няма устойчивост. Взема се едно решение, утре го променяме, после го връщаме.

По схемата 60:40 не мога да кандидатствам, защото или трябва да пусна хората в неплатен отпуск, или да излъжа държавата, че са в неплатен отпуск. Схемата е само за хората на трудов договор, а аз като собственик съм на договор за управление и контрол, т.е. за себе си не мога да взема пари по схемата. Схемата за микрогрантовете започна с фалстарт. Със скоростта на оценяване ще им трябват година и половина, за да вземат решение за всички кандидати.

Всичко, което прави или не прави правителството, ми дава спокойствие, защото знам: "Няма помощ, оправяй се самичък, като не можеш, удряш катинара и толкоз." Няма да фалирам. С този оборот, с това обзавеждане и тези темпове ще издържим неопределено време. Това е разликата между семеен бизнес и предприемачество. Предприемачеството търси възвращаемост, инвестиции, ръстове. Семейният бизнес търси оцеляване. Ние сме като плевел, ще живеем. Работата ми носи радост. Влезе някой намусен, хапне нещо, усмихне се. Това са малките радости, които плащат наема.

Този текст е част от темата за проблемите на малкия бизнес в корона-кризата. Повече може да прочетете тук, a още истории за това как се справят различни предприемачи - тук, тук, тук, тук, тук и тук.

На 13 март обявиха извънредното положение. Първата заповед затвори абсолютно всичко. Един ден след това дойде корекция на заповедта, която позволи да работим с поръчки за вкъщи. Отворихме прозорците на заведението и започнахме да продаваме през тях. Мислехме, че ще е кратко, но се оказа месеци. После разрешиха да отворим заведенията, но липсват правила, има неясноти, които на практика отварят вратата за административен натиск от проверяващи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gost22 avatar :-|
    gost22

    "Ние сме като плевел, ще живеем."
    Правилно се е ориентирал човека. Бонуса в девиза е, че плевелите не само оцеляват ами намират начин да просперират и да се разселват въпреки несгодите и земеделието...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK