За мен най-тревожен е хаотичният начин, по който бяха обявени мерките по време на извънредното положение. На 13 март спряхме веднага дейност. Спряхме без програма за действие, без яснота за какъв период от време ще траят ограниченията. Останахме затворени повече от два месеца. След това един петък следобед ни беше съобщено, че от понеделник може да отворим. Времето от петък до понеделник е недостатъчно, за да реагираш на всички изисквания, както и да направиш обучение на служителите. Ззалата не е работила три месеца, трябва основно почистване и т.н. Издаваха се противоречащи си и нечетими заповеди, за които РЗИ има едно тълкуване, а спортното министерство, на което се подчинява дейността на спортните зали - друго.
Най-ценното за всеки бизнес е предвидимостта на средата, а тя отсъства. В Гърция спортните зали бяха затворени по-дълго време, но още първата седмица им казаха кога ще ги отворят и през месеците на затваряне гарантираха по 800 евро доход на всеки зает.
Най-трудният процес по време на извънредното положение бяха преговорите с наемодателите на залата. Не срещнахме никакво разбиране от тях. Липсата на предвидимост ти пречи да планираш, да бюджетираш, да изградиш екип.
По отношение на държавните схеми за подкрепа на бизнеса се отчита същата непоследователност - за схемата 60:40 например сменяха няколко пъти условията за кандидатстване, а има и ограничаващи условия.
Ликвидността е кръвоносната система на малкия бизнес. Кандидатствахме за грантове за малък бизнес от 3000 до 10 000 лв., но сме номер 22 000 и с темповете на оценяващите едва ли преди зимата ще се случи разглеждането на искането ни за безвъзмездна помощ за покриване на текущи разходи.
В момента заетите в нашата спортна зала са само двама на пълен и един на половин работен ден. Хората, които тренират, са с 30% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Има поредица от фактори за това - страх от зараза с COVID, летни отпуски, затруднено придвижване в столицата заради протестите.
Перспективите зависят от това как тази политико-здравна криза ще се развитие през есента и дали няма да прерасне в нещо по-голямо. На този етап не ни се иска да разсъждаваме на тема фалит, но имаме готовност във всеки един момент да преразгледаме съществуването на бизнеса.
За мен най-тревожен е хаотичният начин, по който бяха обявени мерките по време на извънредното положение. На 13 март спряхме веднага дейност. Спряхме без програма за действие, без яснота за какъв период от време ще траят ограниченията. Останахме затворени повече от два месеца. След това един петък следобед ни беше съобщено, че от понеделник може да отворим. Времето от петък до понеделник е недостатъчно, за да реагираш на всички изисквания, както и да направиш обучение на служителите. Ззалата не е работила три месеца, трябва основно почистване и т.н. Издаваха се противоречащи си и нечетими заповеди, за които РЗИ има едно тълкуване, а спортното министерство, на което се подчинява дейността на спортните зали - друго.
0 коментара