Малкият бизнес по цял свят се задъхва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Корона от проблеми за малкия бизнес

Малкият бизнес по цял свят се задъхва

Reuters

Малкият бизнес по цял свят се задъхва

Мерките за подпомагане за момента дават резултат, но прекъсването им носи рискове

6106 прочитания

Reuters

© Reuters


"Ако си собственик на малък бизнес, като например кафене, и си затворен за четири месеца, това е краят - малките бизнеси нямат резервни планове, нито бюджет [за подобни ситуации]", казва един лондонски предприемач, цитиран от Financial Times. Според изданието обаче трудната част предстои. През изминалите няколко месеца макар и трудно правителствените помощи във Великобритания достигнаха до част от малките компании. Сега обаче евтините държавни кредити вече привършват и следващите месеци се очаква огромна вълна от фалити и съответно рязък скок в безработицата.

В България много собственици на малък бизнес смятат, че мерките на правителството за подпомагане по време на първите месеци от пандемията от коронавирус са били неефективни и реално е трябвало да се справят сами. Собственик на българска компания разказва как не се класира за нито една от държавните помощи тук, докато наскоро регистрираната му фирма в Австрия с трима човека е получила без никакви въпроси над 10 хил. евро още в първия месец на кризата. Това обаче не значи, че в развитите държави положението е розово. Безпрецедентната финансова помощ, която правителствата оказаха до момента, особено на големия бизнес, даде своя резултат, но само след около месец на повечето места тя ще приключи, а голяма част от малките предприятия са все така притиснати до стената.

Преди няколко месеца се очакваше здравната част от кризата да бъде съвсем кратка и идеята на държавните грантове и кредити беше те да са мост, по който компаниите да преминат през пандемията. Надеждите, че бързо ще се намери лечение или че коронавирусът ще отслабне през лятото, обаче не се оправдаха. Държавните помощи дори там, където са успешни, трудно могат да бъдат продължени с година или поне не в досегашния им размер.

Малките са по-ударени от големите

Акцентът в новините традиционно са проблемите на гиганти като Lufthansa, TUI и Boeing. Това е логично, защото фалит на дори една компания от подобен мащаб би означавало изключително много загуби надолу по веригата. Именно заради това помощта, която се оказва на тях, е толкова голяма.

Пандемията и последвалата от нея карантина обаче се отразиха по-негативно на малките компании, отколкото на големите. В световен мащаб 2/3 от малките и средните предприятия са били силно засегнати от пандемията, докато при големите компании засегнатите са едва 40%, показват данни на Световния търговски център (International Trade Centre). Има няколко причини за това. На първо място, индустриите, които са съставени главно от малки предприятия, бяха ударени по-силно. Такива са например култура и развлечения, храни и подслон, както и строителство. Освен това те разполагат и с далеч по-малко ликвидни резерви. Много от тях оцеляват месец за месец и когато подобна криза удари, нямат нужните средства да я посрещнат.

Държавната British Business Bank например изтъква, че в края на 2019 г. 60% от малките фирми във Великобритания са имали кредитен баланс от не повече от 5000 паунда.

Азбучна истина е, че малкият и средният бизнес всъщност са гръбнакът на една икономика, като според Евростат в ЕС съставляват над 98% от компаниите. Две трети от заетите работят именно в такива фирми, които от своя страна допринасят за над 50% от БВП в региона, като подобни са данните за повечето развити страни. В развиващите се държави процентите са малко по-ниски, но и там малките и средните предприятия имат своята важна роля. Тази тяхна важност наложи необходимостта те да бъдат спасени на всяка цена - факт, който управляващите на повечето развити държави бързо осъзнаха и започнаха да прилагат невиждани по мащаб методи за подкрепа.

Помощта, която отпускат държавите за бизнеса, е под доста на брой различни форми. Основните са заеми, безвъзмездна парична помощ, данъчно облекчаване, кредитен мораториум и поемане на част от заплатите на служителите. Навсякъде се използва комбинация от гореизброените, допълнена с други по-скромни помощи, като в зависимост от това колко е богата една държава, тя прилага повече или по-малко от мерките и отпуска повече или по-малко средства.

Трудно се измерва ефективността от мерките

Да се разбере колко всъщност ефективна е тази помощ и какво е реалното състояние на малкия бизнес в коронакризата се оказва изключително трудна задача, защото статистиката почти не го следи. Лесно е да се предположи, че след като икономиките на развитите страни се свиха най-рязко от десетилетия, положението и на големия, и на малкия бизнес не е добро.

В допълнение много от малките компании не фалират, а просто свършват паричните си резерви и затварят обектите си. Малкото конкретни данни за ЕС показват шоков удар - според изследване на организацията за малък и среден бизнес в съюза SME United, средно около 90% от малките и средните бизнеси са усетили спад в оборота след началото на пандемията. Почти 20% пък са тези, които със седмици не са имали никакви приходи, след като е трябвало временно да затворят обектите си.

Загубите от затварянето на тези обекти никак не са малки. Според изследване в Ирландия, публикувано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), почти три четвърти от малките компании е трябвало да затворят за период от поне 2 месеца, като средните им разходи през периода са били 177 хил. евро. При приходи единствено от онлайн продажби, и то за тези бизнеси, при които това е възможно, подобна сума често е непосилна.

Именно заради тези належащи разходи и проблема с ликвидността малките бизнеси имаха нужда от помощни парични средства почти веднага след началото на карантината. На някои места бюрократичната система за кандидатстване за помощи се оказа доста неефективна, като пример за това е Великобритания. Вместо да получат пари веднага, на бизнесите им се наложи да чакат със седмици и дори месеци, за да достигнат до "бързата" помощ. Това е и една от причините, поради които през май месец над една трета от малките компании на Острова обявиха, че вероятно повече няма да могат да отворят (според данни от OECD). В крайна сметка парите все пак стигнаха до тях и вероятно ситуацията се е развила по-добре от очакваното за повечето от фирмите, но все още няма официални данни за това.

В САЩ положението е малко по-добро

В САЩ положението е една идея по-добро. Там 62% от малките и средните предприятия са усетили спад в оборота през първите седмици от пандемията срещу 90% в ЕС (по данни на OECD).

Данните за фалитите в САЩ изглеждат малко по-оптимистични. Според проучване, направено между членовете на организацията за сътрудничество на малки бизнеси Alignable, едва 1.6% от фирмите, в които работят между 1 и 500 души, са затворили за постоянно от началото на коронакризата до края на юни. Този оптимизъм обаче бързо е попарен, тъй като в началото на юли друго изследване, този път на Националната федерация на независимия бизнес (NFIB), показва, че 23% от малките предприятия ще затворят до 6 месеца, ако икономическите условия останат същите.

Трябва да се отбележи, че все пак дори във времена на икономически растеж доста от малките бизнеси не оцеляват. Едва половината от тях реално успяват да се задържат на пазара поне пет години.

Какво предстои

Икономическите прогнози не са съвсем позитивни и собствениците на малки бизнеси се страхуват с основание. Според проучване от юни, направено от консултантската компания McKinsey, индустриите, съставени главно от малки предприятия, вероятно ще се възстановят от кризата най-късно. Такива са например сектори като развлечения, храни и места за преспиване. За тях най-оптимистичният сценарий е да се възстановят до нивата отпреди коронавируса през 2024 г.

Само след около месец в редица страни помощите за запазване на работни места ще приключат и бизнесите ще трябва да се оправят сами във все така тежката ситуация. Съвсем скоро ще се очаква от тях и да започнат да връщат заемите, които са взели от държавата. Банките пък вече са далеч по-внимателни и взискателни при отпускане на кредити. Ако потреблението не се увеличи, всичко това застрашава съществуването на все повече малки предприятия. А започнат ли да загиват масово, това неминуемо ще задейства ефект на доминото с негативни последици и за всички останали.

"Ако си собственик на малък бизнес, като например кафене, и си затворен за четири месеца, това е краят - малките бизнеси нямат резервни планове, нито бюджет [за подобни ситуации]", казва един лондонски предприемач, цитиран от Financial Times. Според изданието обаче трудната част предстои. През изминалите няколко месеца макар и трудно правителствените помощи във Великобритания достигнаха до част от малките компании. Сега обаче евтините държавни кредити вече привършват и следващите месеци се очаква огромна вълна от фалити и съответно рязък скок в безработицата.

В България много собственици на малък бизнес смятат, че мерките на правителството за подпомагане по време на първите месеци от пандемията от коронавирус са били неефективни и реално е трябвало да се справят сами. Собственик на българска компания разказва как не се класира за нито една от държавните помощи тук, докато наскоро регистрираната му фирма в Австрия с трима човека е получила без никакви въпроси над 10 хил. евро още в първия месец на кризата. Това обаче не значи, че в развитите държави положението е розово. Безпрецедентната финансова помощ, която правителствата оказаха до момента, особено на големия бизнес, даде своя резултат, но само след около месец на повечето места тя ще приключи, а голяма част от малките предприятия са все така притиснати до стената.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK